България скърби...

Гарванът грачи грозно, зловещо, 

псета и вълци вият в полята, 

старци се молят богу горещо, 

жените плачат, пищят децата. 

Тук живея и не искам другаде да ида... Да, тук в България! В моя град, моето село, в моя квартал, в моята къща... 

Ден на национален траур – националният флаг на държавните институции наполовина свален. И в този ден ли няма да се замислим?! Или ще се замислим, ама не съвсем?! Или ще си кажем – това е България с нейните управници?! 

Мистерии – безброй. Но едни хора, някъде там в с. Бисер, в Харманлийско, в Свиленградско страдат, бедстват, живеят… 

Един язовир “Иваново”, една скъсана стена, една 3-метрова приливна вълна, 8 жертви и хиляди домакинства – беда, напаст, злополучие, бич... Има ли нещо по-нелепо от лошата поддръжка на водоем или “приватизирани язовири”, 10 години – без никакво укрепление... 

На вратата чука съкрушението. Тежко е да говорим в тези моменти за милитаризъм, популистка традиция и регионална сервилност... Извънредно грозно е! 

БТР-ите водят политическите лица в трагедията. А ужасът пищи от всеки завой... Къде е предателството – природата или в човешката небрежност? 

Предателството е престъпното бездушие, което през определен период от време задейства потопи, катастрофи, трагедии и т.н. 

Откровено казано, време е да дишаме и издишаме отровния въздух, да премахнем катрана в кръвта ни българската... 

Да запалим една свещ за светла памет на мъртвите и за светло бъдеще на живите!!! Ние сме едни от тях, познахте ли се! 

 „Видиш ли долу в полето, 

дет се мержеят, чернеят 

десетина дървя върбови? 

Там било село Бисерча...

Стоян Нешев

Всичко от автора