Снимка: livenews.bg
Ако до скоро никой не знаеше къде на географската карта е позиционирано село Бисер, то днес едва ли има българин, който да не разбра за трагедията, сполетяла жителите на населеното място.
Преименувано от Инджелии в далечната 1906г., и до днес селото носи благозвучното име Бисер. Как потъва един Бисер? За секунди. Без режисьорска намеса потъна не един голям кораб, а много здрави жилища. Намериха смъртта си невинни граждани.
Страшното! Ударна сила. Докоснали се водни частички!
Язовир Фантом. Знаеше ли някой, че язовирът е опасен?
Гористи хълмове обграждат Бисера. Тук можеш да видиш диви животни, редки екземпляри. Днес може да откриеш СТРАХ. И журналистите търсеха стъпките към личните истории. Светлините на един кораб загаснаха. Мачтите разрушиха едно нормално съществуване.
Една трагедия не може да се опише. Не е хубаво и да се изживее. Тя не е картина, която може да бъде нарисувана. С настроение. Не е вдъхновение за пишещия.Трагедията не е дори подходяща локация за дръзкия режисьор. Тя не може да бъде нищо повече от накъсани изречения. Тя е погледната през Обектива. Но не този на оператора, а този на Живота.
И нека пак сме бройлери. Коричката ни отдавна не е толкова хрупкава. Ако ти можеш да разкажеш тази история, продължи... ,,В момента сме във воден капан.” ,,Някой да ни помогне, това е ад”...
Яница Маринова
Тежко положение. Тези хора никога няма да бъдат това, което са били. И за това има виновен - стената се е пропукала, а правителството на тройната коалиция не си е помръднало пръста. Да ги съдят и да плащат за бедствието сега. Спомнете си кой беше тогава министър на бедствията и авариите. Това не ви ли звучи като геноцид спрямо българите?...Толкова истински си го написала, Яница.
ОтговорИзтриване