Тържествената смяна на почетния гвардейски караул пред президентството

Снимка: Минко Чернев

Във връзка с националния празник - 3. МАРТ „Новата журналистика” създаде поредицата "БЪЛГАРИЯ - ТОВА ЗАСЯГА ЛИ МЕ?!" и с този последен текст за България и българското решихме да се обърнем към няколко граждани на Република България и потърсим тяхното мнение.

Българите определено знаят какво честваме на 3-ти март - Освобождението на България от турско робство. Цветовете на трибагреника ни бяха определяни по различни начини, но все пак повечето знаеха какво символизират те: „Белият символизира мира и чистата и свята република, зеленият – плодородието на българските земи и гората, червеният – смелостта и надеждата.” (Ангелина ,27г.);

„Мисля, че имаше нещо общо с българската войска, с флагчетата, които войниците носели – най-елитните ни войски имали зелен флаг на копията си.” (Светослав,22г.); „Червено – жажда за победа и надежда, бяло – святост, чистота, зелено – плодородните земи.” (Кирил, 19г.).

Попитахме и дали героите, загинали за свободата на родината са живи в нашето съзнание. „Разбира се, че са живи. Ние никога не трябва да допускаме те да бъдат забравени.” (Светослав, 22г.); „Определено.” (Кирил,19г.) – кратък, но напълно достатъчен отговор; „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!” (Ирена, 19г.) – един повдигащ духа цитат от Ботев.

Масово хората са убедени, че младите хора не са патриотични. „Те са патриотични само на думи. Младите имат други идеали и определено думата „идеал” е заменена с думата „порок” сред съвременните българи.” (Кирил,19г.) Имаше и такива, които оспорваха факта за непатриотичността сред младежите: „Мога с гордост да кажа, че в моя роден край връстниците ми са доста патриотични.” (Алекси, 21г.)

Свободата в България я притежават хората. Сега не говорим за онази свобода, която е била търсена преди 1878г., а за вече извоюваната и дадена ни наготово. Но под свобода различните личности разбират различни неща: „Повечето тийнейджъри биха отговорили, че свободата е самоконтрол, че човек е свободен, когато прави каквото си иска без някой да го ограничава, но всъщност, според мен, нещата въобще не стоят по този начин. Всичко и всеки в света си има граници, дори и свободата. Границите на свободата съвпадат с границите на морала. Когато се прекрачат тези граници, вече не говорим за свобода, а за свободия, за незачитане не ценностите и за неуважение към мнението на отсрещния човек.” (Ангелина, 27г.);

„Свобода е да мислиш и да действаш, без да ти се дават ограничения от друг човек и не само… При нас, младите, вече няма действия, а само мечти.” (Светослав, 22г.); „ Да се чувстваш свободен означава да направиш всичко, което искаш и да осъществиш мечтите си.” (Ирена, 19г.);

„Свободата е отговорност . Да имаш свобода на мисленето, да имаш свое собствено решение, но с всяко решение човек трябва да е готов да поеме последствията. Голямата свобода = голяма отговорност.” (Кирил,19г.) И въпреки демократизма в страната ни, някои търсят свободата извън границите на България: „Абсолютно свободна се чувствам, но желая да напусна пределите на родината.” (Ирена, 19г.);

„Извън България се чувствам по-свободен.” (Кирил, 19г.) Ето и кои бяха първите текстове от стихотворения или песни, свързани с националния празник, които изникнаха в съзнанието на сънародниците ни: „Боят настана, тупат сърца ни, ето ги близо наште душмани…” (Ангелина,27г.);

„Жив е той, жив е, там на Балкана…” (Светослав,22г.); „Шуми Марица окървавена, плаче вдовица люто ранена…” (Алекси,21г.); „Българио, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях…” (Ирена,19г.);

„Пристъпи ужасни! Дванайсетий път гъсти орди лазят по урвата дива и тела я стелят, и кръв я залива…” (Кирил,19г.). Ние, българите, трябва да си спомняме за нашето славно минало не само когато празнуваме Освобождението на България.

Всеки ден от годината, независимо в коя точка на света се намираме, ние сме българи, потомци на Аспарух и Тервел, на Ботев и Вазов, на Левски и Караджата…

В нашите вени тече онази мощ, която са имали и предците ни и която ни показва верния път и в трудните моменти.