Един Студентски град на студентите
Снимка: Минко Чернев
Когато за първи път пристъпих по дългите улици на мащабното семейство на студентите, вдишах от атмосферата. Тогава бях готова на всичко само и само да следвам детската мечта. Тази да влезна в големия телевизор...
Таванската ми стая помни безкрайните нощи на усилена подготовка. На предварителния изпит бях взела дядо си за кадем. Беше единственият с побеляла коса, който ме чакаше пред паметника на Бобчев.
Излязох от първите. Той знаеше, че ще бъда вътре. И какво като четири години по-късно излизам оттам.
Нощта преди изпита нощувахме в общежитие на НАТФИЗ. Кой да ти знае, че толкова лесно можеш да си наемеш студентска стая, само срещу някакви си десет лева (тогава бяха толкова)... Няколко месеца по-късно рабрах, че можеш да си резервираш такава без дори да се бръкнеш в задния джоб. Важно е да знаеш с кого и пред кого.
Животът ми последните четири години се съсредоточи в Лас Вегас на студентите. Университетът ми е позициониран там, там са приятелите ми, там са купоните ми. Там е моят микросвят.
За получаващите диплома там са Джена, Алисия, Галена... Там е алкохолът за малкото пари. Стената на плача... Е, да, по-концентрирани сме върху стената от плакати с промоции - парти на студента, парти на лекаря, парти на пирата, парти на лудостта...
Психологията на студента е странно нещо. Самият той не се разбира, понякога. За действията си - дума да не става. Най-хладното ни оръжие е сърцето. С него пробождаме съдби. Променяме хода на историята. Променяме онази зелена светлина на сфетофара, която не винаги свети, защо някой не си е свършил работата отново.
Купуваме учебници на килограм от печатницата в едно скрито местенце, защото така е по-изгодно за съставителите. Разбирам ги преподавателите, криза е, а издателствата искат много. И все пак, те са творящи личности.
Не успях за толкова години да видя да издигнат една книжарница за художествена литература. Виж, има от всичко, но баш на студента за какво му е странична литература. Ще отскочи до съседният квартал, ще си намери.
Когато кандидатсвах се борих. В истинския смисъл. Днес всеки става студент. И всеки втори влиза в конфликт при почерпка с чашка-две.
Това за вечерния час го слушам откакто се помня. Вечерният час е до самосъзнание. А и забраненият плод, винаги е най-сладък.
Имаме само едно смъртоносно оръжие. И то се поражда в онзи объркан миг, когато самозабравил се, не контролираш реакции. Виновни винаги има. Виновният не е един. Психологията човешка е сложно нещо. Психологията е до разбирането на другия. До търсенето на първопричините. Ние в БГ сме търсачи на силни усещания. И като такива, страдаме с последствията.
P.S. Започнах този разказ през личната история. Така ще ви научат да правите в Телевизора (сиреч ако изберете да ставате журналяга). Аз няма да ви науча на нищо. Аз просто Ви разказах за мен. Може на никого да не му е интересно това. Но само през личното и способността да познаваме другия, можем да предотвратим жестоки последствия. А ние едва сега започваме да се учим.
Яница Маринова
Няма коментари:
Публикуване на коментар