 |
| Детството е само една човешка длан Снимка: Златомира Костова |
“Жените мързеливи – децата въшливи” – дар от българските народни говори. Деца, оставени на масовите взривове на стари боеприпаси в едно аполитично общество.
Пак по новините на най-гледаната телевизия в България – Би Ти Ви – две детско-юношески теми, извадени сякаш от вертеп...
Доказващи нехайството за детската психология: деца се катерят по рушащия се паметник “1300 години България” пред НДК – защо ли? Защото няма ли къде да играят?!
Спомням си един разговор в градския транспорт – как малчуган започна да снима с телефона на баща си гледките през прозореца на автобуса. Но таткото умело му обясни, че в София освен намръщени хора, коли и сгради – рядко се случва да се заснеме друго...
И така тези деца, между 10-13 г., са искали да видят София от високо – по-различна, по-голяма, може би и по-красива... Но с опасност за живота си. Репортерката от телевизията остана несмутена и стигна с въпросите си до свръхболезнената тема: взаимоотношенията родители-деца.
Да, тази репортерка – успя да си свърши работата! Момчето призна стеснително: “Аз виждам, че на родителите ми им е писнало от мен.”, т.е. че родителската роля се е превърнала във фиктивност. Думите му изскочиха като пружина пред непознатата какичка/ леличка с микрофон. Това е урокът за храбростта, за който учи Ботев-публицистът журналиста. Детското признание е чисто, въпреки че леличката иска да го изцапа публично.
Другата “детска недостатъчност” бе: 87% от децата до 16 години са употребявали алкохол, а 39% от тях – цигари. Данните от Европейския училищен изследователски проект за алкохол и други наркотици ESPAD 2011 са водещата новина – защо ли? Защото децата бързо са пораснали, защото на 1-ви юни на децата се раздават презервативи (а не близалки и бонбони), защото в учебниците им пише за амфетамини ли?! Славословия! Ама явно не сме си плюли достатъчно в пазвата.
И сега едно дете – малката Яна на фона 4 млн. тона боклук ни пее: “Небето нежно от коприна – това е моята родина!” в кампанията на Би Ти Ви “Да изчистим България за един ден”.
Покрай 1-ви юни зазвучаха “Къде са ми детските книжки”, “Зайченцето бяло”, “Тече, всичко, тече”, “Бански на лалета” и др. Писаха и за Асен Кисимов – да си спомним за онези хора, които са рисували върху блокчето с пастели върху крехкото и наивно детско съзнание...
И се опираме днес на “виртуалните убийци” в игрите за тийнейджъри – Freekill, Psycho, Swat, Dumbass, Killer, Dick Hard, Chris West, Sir Humpsalot, Jay Z и много други. Както е отдавнашно времето на Иван-Богоровата “драсни-пални клечица”, заменена с кибрит, така и децата са заменени с напудрения ягодов пълнеж на бисквитките, със сладникавия дезодорант против “родителската среща” от 17,30 ч. в сряда.
Чл. 2. Дете по смисъла на този закон е всяко физическо лице до навършването на 18 години.
Книгата на гл. ас. Катя Михайлова (преподавател в УНСС) – “Телевизия за деца” завършва амбивалентно с въпроси, но не на случаен принцип: защо изчезнаха детските площадки, защо бъдещето на децата е свързано с обществото, защо е нужна майчинската тревога, защо детската телевизионна аудитория е планирана с търговска акция... "Защо?" продължава да съществува.
Стоян Нешев
Няма коментари:
Публикуване на коментар