Куче в парка?

Снимка: Златомира Костова

Това не е история за безпризорните кучета из софийските улици, за нахапаните хора от озверели песове и за страшните кучешки зъби, ръмжащи срещу теб. Чрез тази история търсим отговорите – защо в един малък град (Свиленград) е невъзможно разхождането на куче в градски парк и то не в близост до обособена детска или спортна площадка, без да е упоменато в наредба? Трудно ли е отглеждането на домашни любимци в малките градове, след като ветеринарните и общинските власти омаловажават казуса с кучетата? И как едно момиче се почувства дискриминирано затова, че е отишло в местния парк с кучето си, което тежи 3,900 кг? 

Тези въпроси са само част, които си задава Кристиана Ангелова – за да си даде адекватен отговор защо са я накарали да се потисне на открито обществено място. 

Кристиана е единадесетокласничка и от 4 години отглежда своя домашен любимец Ричи – порода “чихуахуа”. Тя е привързана към животните по по-специфичен начин, именно кученцето й Ричи е причината да открие хуманното в животните, особено след като са домашни любимци. Ричи й е скъп подарък за рожден ден и тя полага всички необходими грижи, изискани в сменящите се наредби от общината. 

“Осъзнах колко добри могат да бъдат и колко много могат да помагат. Оттогава усещам силна връзка с всички кучета и се чувствам ужасно, когато разбера за неправди, свързани с тях.”, споделя Кристиана. Решихме да разкажем нейната лична история, която е пореден пример за неуспешните неуредици с бездомни и домашни кучета. 

Момичето тръгва на разходка в близкия общински парк, където обикновено си прекарва времето с любимеца години наред. Когато до тях се приближава мъж, представящ се за общинска охрана, моли незабавно да напуснат парка, понеже имало обозначени табели: “Забранено за кучета!”. 

Кристиана и нейното кученце Ричи, 
изгонени  непристойно от парк

Наша справка установи, че на входовете на въпросния парк има само един такъв знак, сложен преди няколко години. Но тази забрана не се спазва, тъй като в парка стопани

си разхождат кучетата фриволно. А както по-горе споменахме, няма конкретна забрана от общината, последната общинска наредба от 2009 г. в Раздел седми гласи:

Чл. 56. (1) Всеки стопанин е длъжен да разхожда кучето си на публични места с нашийник и повод, а кучетата от породите: кавказка овчарка, българско овчарско куче (каракачанско куче), германски дог, немско овчарско куче, ризеншнауцер, московска стражева, черен териер, доберман, ротвайлер, бултериер, питбул, стадфорширски териер с намордник. 

(2) При пътуване с обществен транспорт, собственикът е длъжен да води кучето на къс повод и с намордник или в транспортна клетка. 

(3) Всеки стопанин на куче е длъжен да изолира съмнително болните от болестта бяс животни в затворено помещение и да уведоми ветеринарномедицинската служба в населеното място. 

(4) При смърт на куче или котка, за която има съмнение, че е причинена от болестта бяс, да запазват трупа и незабавно да уведомяват ветеринарномедицинската служба в населеното място. 

(5) Собственикът, също е длъжен да почисти мястото след дефекация на кучето. 

(6) Собствениците на кучета и котки са длъжни да ги хранят само с термично обработени месни продукти. 

(7) В случай на смърт да ги загробват на дълбочина най- малко 1 м извън населените места или на определени от общината места. 

(8) Всеки стопанин на куче е длъжен да осигури спазването на общите изисквания от Правилник за управлението, реда и надзора в етажната собственост. 

Кучето тежи 3,900 кг и е било с каишка, а общинският служител дори не е поискал съответните документи – просто заплашил, че ако не напуснат, следва глоба. Кристиана разсъждава и по въпроса дали домашният й любимец е опасен за деца и други посетители на парка: “Не, дори смятам, че другите хора, които искат да си играят с него, са опасни за домашния ми любимец. Даже децата идват сами при мен и започват да галят кучето ми. А по централните улици на града дори хора са ме спирали само и само да помачкат кучето. Никога не съм имала проблеми досега във въпросния парк заради кучето, дори и майки с деца не са ми казвали, че смущавам разходките им в парка.” 

Кристиана е и обидена: “Tогава искам да попитам къде се предполага да разкарваме кучетата си и най-важното поради какви по-точно причини тази табела стои, като изобщо не функционира?”. От общината няма адекватен отговор къде е позволено да се разхождат домашните кучета, отговарящи на всички изисквания. 

Но според общинския служител – улицата е единственото позволено място. “Честно казано не мислех, че България може да ме разочарова още повече, но днес и това стана. В моя случай с моето кученце, което отново напомням е малко по размери, не е уместно да се говори, че би могло да нападне дете в парка...” 

Становището по темата е необходимо да е цивилизационно. Кристиана, както и всички стопани на домашни любимци, искат навременни решения и ясни обстоятелства – а другите общини се сетиха за мерки след инцидентите в Столичната община. Редно ли е заради несвършена общинска работа с безстопанствените кучета да страдат домашните? 

След последните събития с хора, нахапани от кучета, глутници по централните столични части и смъртен случай – не може да се направи разлика между домашното и бездомното куче. А обосновките сензорно регулират покорството, търпението, мудността и примиренчеството на българите по наболелите обществени теми.

Стоян Нешев

Всичко от автора