От коневръза до парадигмите

Снимка: Елена Донкова

Здравей, читателю! Историята е смесица между реалността и фикцията, но няма нищо общо с махмурлука. Историята е свързана с парадигмите, за които ти виждаш, чуваш и четеш всеки ден...

Имам легална дрогерия, но не продавам евтини лекарства без рецепта. Кръстил съм я с благозвучното име “КОНЕВРЪЗА Бийч”. 

Снимка: авторът

Впрочем името й идва от местоположението, на плажа преди сградата да стане дрогерия, в нея се помещаваха коне. Спомням си нечифтокопитните любимци бяха собственост на Миро. Миро, Миро... вие го познавате като земеделския министър Мирослав Найденов, но аз си му викам Миро. Учихме заедно ветеринарна медицина в Стара Загора. 

Че така де, тогава конете се хранеха само с мамули царевица... Ех, момчешка своеволност – скарахме се за тая постройка. Кой предполагаше, че бизнесът ще наддаде вой и ще ни остави с Миро само по бельо. 

За да харесват хората моята дрогерия от време на време съм “социален” и пускам на промоция две-три таблетки “Гинко билоба” за стимулиране на ума. 

Да ви кажа харесвам я Лиляна Павлова – строителният ни министър. Аз строя, а тя не ми дава. Но чуйте я само как говори по специализираните теми. Имахме малък конфликт с нейното ведомство – там за някакъв бетон на пясъка на държавен уж плаж. Но не се притеснявам, скоро гражданите ще забравят за това недоразумение, дето инспектира министър Лиляна. Строи ми се, гради ми, имам възможности... 

Бях доброволец преди години, но не служих за благородни каузи. Нямаше ги тези сиромохомилски маниери у мене, бях закътал пачките и “Коневръза” тъкмо бях отворил... Живеех – живееше ми се. Доматите с колците ги ядях. Прибирах се към 5.00 – 6.00 часа сутринта и в спалнята ми пристигаше поп-фолк звездата Анелия, пееше ми нежно: “Беше само секс – нищо повече.” 

За добротата. Видях я, и то в държавно учреждение. Ей, така ми се яви тука, в България. Веднага се сетих за думите на някакъв нагъл англичанин: “Не ходете в тази страна – там и комарите се хапят...”. И се зарекох, че няма да оставя нещата на самотек. Ще правя добро за хората, за да не намразват богатите... 

Нерде Ямбол, нерде Стамбул 

Въртях стартера на развалената си количка и не можех го запаля. Мислих, мислих, къде ли е проблемът. Изпсувах я по магарешки и я оставих. Междувременно съзрях Гинчето и Марийка – българки с български имена. Чоплеха небрежно семки слънчоглед в близост до “Коневръза бийч” т.е. на плажа. Стари мои познайници – станали вече аптекарки. Били си хванали мускулести пичове с бръснати глави и можели да плюят шлюпките от слънчогледа, където си поискали...

Стоян Нешев
Всичко от автора