Журналистиката не е работническо дело от погледа на първокурсник

Снимка: Минко Чернев

Журналистиката не е работническо дело. Тя е мисия. В България основно е път към богатството и загубата на ценности. Естествено, не всеки журналист се причислява към кликата на “изгубените души”. Има такива, които са упорити мулета и не приемат подкупи. Имат достойнство. 


С риск да бъдат отстранени от по-висшите и едновременно човешки по-низши, понякога те обръщат чашата и минават на онзи и без това бушуващ бряг – винаги може да се намери място за още един. И така нашите верни гвардейци намаляват и се превръщат в изчезващ вид. 

Този проблем не е от днес. И ако се върнем назад във времето и се разровим ще открием, че писателите от 19. и 20. век коментират продажната журналистика: плюят я, критикуват я, впоследствие я осмиват - какво друго им остава. Поне да се посмеем малко, че всичко наоколо е мрачно и неугледно. 

Алеко Константинов е създавал фейлетони, ние днес ги правим на комикси. Главните герои не са Бай Ганьо, Гочоолу, Дочоолу и Данко Харсъзина, а бат’ Бойко, Ицата Стоичков и други. Журналистиката е и торта с различни глазури. Част от нея е розова, друга по-голяма част е без глазура, защото някое палаво дете я е заличило. Най-голяма е жълтата част, сякаш родните сладкари не знаят други цветове. 

Еднотипни, граничещи с цинизъм и вулгарност, журналистите не търсят винаги истината, те търсят изгодата. Да има келепир и далавера, истината също е важна, но тя не храни гърла, тя отваря гробни места, колкото и страшно да звучи. 

Тортата е опиат - опиташ ли веднъж от жълтото парче, връщане назад няма. Да ви е сладко, родни журналисти!

Симона Вълчанова
Всичко от автора