Аз съм тази...

Фотограф: Златомира Костова

Не ме ли помниш? Аз съм тази, която всяка вечер влиза в мислите ти, преобръща представите ти. Аз съм тази, която стъпва и вика... 

Да, аз съм тази, която се настанява в нощното ти шкафче. Която обикаля от плаж на плаж, препича бедър. Аз съм тази, която стъпва по пясъка, докато друг бомбардира мисли. 

Аз съм тази, в чиято страна вечно инспектират. Ха монтират, ха изстудяват запретналите ръкави журналяги. Аз съм тази, която бяга, докато не я гонят. Тази, която е сред тълпата от чакащи пред начумерените лелки в гишетата на Бюрата по труда. 

Снимка: Златомира Костова

Аз съм тази, пред чиито очи се взривяват бомби. Пред барчето на чичкото с големия джип. Аз съм тази, която от балкона чува как големите крещят, че искат нещо. Какво искат те? Защо са им големите плакати? Защо са забързани? Защо не се усмихват? Защо буквите от вестниците рано сутрин ги удрят по главите? Защо ми казват да не оставам тук. 

А КЪДЕ Е ТУК? Може би до ТАМ? А там??? Аз ли питам? Защо мама брои стотинките, за да ми купи сладолед? Защо не взехме Злато от олимпиадата? Не е ли злато само по себе си съществуването ни? 

Аз съм тази, пред която те гонят, ако не си продупчил билетчето... Аз съм тази, която нощем не заспива от шум. Защото нямало правила. А какво е правилото? Как да оцеля печалба без да играя? Как? 

Как да имам моето синьо небе? Как да чета Ботев вече? Как да обичам историята в клас - толкова е населена с нови герои, с тези, които строят магистрали? Довечера всички на манифестация. Вождът Б.Б. има рожден ден! А като питам някой: ти какво мислиш?, получавам отговор: ДИМ ДА МЕ НЯМА!

Пък леля Пепа ми каза, че повече вярваме на хороскопа, отколкото на себе си, че не било нужно да разправяме на този и онзи за нас, че тука в БГ всичко е алъш-вериш. Странни хора, странни капризи! И все пак има шанс за теб: Изпрати SMS на номер 088...

Обичам почивните дни!!! Аз съм тази, която..... .....!!! Още съм тази, която! 

П.С.: Текстът е стилистично оцветен. Вдъхновен е от лутането на едно малко момиченце. Тя расте сега. И това, което вижда, разказва. Защото само когато изказваме на глас мислите си, сме истински завършени.

Яница Маринова
Всичко от автора