 |
| Метростанция "Сердика", София Снимка: metropolitan.bg |
- Честит празник! - отдалеко ме заглежда девойка.
- Благодаря. - отговарям. Но какъв ден е днес?
- Празник на детето. - отвръща ми другата страна.
- Нещо сте се объркали. - изненадано отвръщам.
- Има ли значение. Дай пет лева! - ми се отвръща.
Значи заради празничното настроение на някого, трябва да бъда глобявана с 5 лева. Когато бях малка със сестра ми имахме кодова дума, с която отхвърляхме всичко, което не ни харесваше. Онова, на което се съпротивявахме и което не искахме да приемаме. Думичката "Блякс".
И до ден днешен не мога да придам точно значение на този "детски термин" в моето съзнание. Но при всички обстоятелства това се идентифицираше с нещо недобро.
Сядам до входа на метростанция "Сердика" и близо петнадесет минути просто наблюдавам. Почувствах се като пришълец, попаднал на непознато място, чиято мисия бе просто да гледа и да вижда. Колко е хубаво да седнеш и само да гледаш. Ако можеш да бъдеш страничен наблюдател като онзи брат, който само попива... Но не, сега е модерно да си Големия брат, защото само той диктува правилата в една къща на випове.
Градската чешма, от която тече софийска водица, е привлекателно място за минувачите. Забързани и изморени, всеки спира за минутка, за да разхлади емоциите. Вкусва от еликсира и продължава с бодра крачка напред.
Първи обект: отпива и изплюва.
Втори обект: опитва, навежда се отново и изплюва.
Малко момиченце започва да си играе с водата. Прави си водопадче. Това е онази формичка, която става след като натиснеш с единия пръст течащата струйка. Изнервената майка, която е загубила детето си от поглед, го намира и започва да му бие шамари. След около минута се явява влюбена двойка - отпиват. Чува се "блякс".
Възрастен човек се спира до чешмата. Вкусва и само гласно изрича: "Тази вода е топла и мирише на тоалетна".
На входа на метростанцията щастливи улични музиканти забавляват по-скоро себе си с музика. Рядко някой се навежда, за да пусне стотинка.
Блякс. Забързан ход. Алчност. Егоизъм.
Към мен се приближава възрастна жена: "Да ти дам здравец, момиче. Да си жива и здрава...". Блякс. И тя иска пари. Всеки иска пари. Някакви книжки. Дотолкова сме ограничени в мисленето си, че се задоволяваме с някаква хартия.
Водата отмива мръсотията. Но може ли да измие тази, наслоена в съзнанието на минувачите. Мирише на тоалетна. Откъде идва тази вода.
И днес е празник. Поредният. Дай пет лева! Блякс!
Яница Маринова
Няма коментари:
Публикуване на коментар