петък, октомври 05, 2012

Изпити по никое време


Из архивите на едно училище. Историята е вдъхновена от реална ситуация в клас. Снимка: Елена Донкова
- Номер 25. Тук ли е? 
- Отсъства... 
- А къде е ? Сега неизвинено ли да пишем? 
- Не, госпожо, пишете Усмивка! 

- А може ли ние да се усмихваме на всичко? 
- Може, може... А, бе, госпожо не си ли намирате усмивката на улицата? Питам се как така може да я открием. Значи, в "Пипи дългото чорапче" пише: "Каквото си намериш на улицата, твое си е"... По дефолт е така. Намираш си, тайничко си пъхаш в джобчето, пълно със семки и бонбонки...

- Щом не се знае на кого е, значи е мое, нали? 
- Напротив. 
- А, бе, госпожо, какво разбирате Вие? 
- Така пишете сега. Диктовка. И внимавайте, запетайките ще късат глави! 
- Айде пак ще диктуваме... Изпити по никое време, дайте да ходим да събираме от гората усмивки и да си спретнем конкурс. Този, събрал най-голямата получава плюс в тетрадката за работа в клас. 
- А карти за градския транспорт имате ли? 

- Еее, недейте така... Малки сме още, сега и нас искат да ни таксуват. Мама казва: За всичко има такса. Какво е това такса? Да плащам... Ааааа! В дневниците си сме записали хиляди неизвинени, пропуски, пропилени възможности... Горели сме листи, записвали сме безброй и едно хрумвания. Сакън, господин старши, от парата нищо няма да ни се падне, на сто вълка кози крак". 
- Искаш ли и ти една паста, госпожо? 
- От къде ги имаш парите за пасти? 
- Ще ти кажа, ако се закълнеш.... 
- Ах, вие, деца... 
-А без такива, госпожо. Ще се закълнете с ключ. Ще го заключим. И ако го отключите да му мислите. 
- За тази запетая, ще ви наложа глоба. Ще бъдете дежурни цял месец. И дъската да е лъсната! 

Дайте да се усмихнем. Днес е Ваш празник. Ако не сте Вие как ще знам какво има на картата, как ще смесвам разни елементи и правя експлозии у нас, как ще се страхувам, ако сбъркам запетаите? 

- Усмивки, госпожо. Днес е двоен празник. И хайде днес поне да не се изпитваме... Настана време за събиране на Горски Усмивки!

Днес е международният ден на учителя и усмивката!

Яница Маринова

Няма коментари:

Публикуване на коментар