НОВАТА ЖУРНАЛИСТИКА: Честит празник и на вас

Снимка: Минко Чернев

Честит празник българи! Честит празник и на вас, скъпи Златки и Златковци, макар да не знаете какво празнуваме днес. Е, позволете ми да Ви образовам. Ще се постарая да съм атрактивна и да не Ви затруднявам фризираните главици с много дати и сложни имена...

Днес честваме Деня на народните будители. Едва ли сте се замисляли скоро, скъпоплатени манекенки и обезкосмени мачовци, каква е причината всяка година на 1-ви ноември във всеки град и малко село да зазвучават красиви, добре познати български песни и спретнати младежи с цветя в ръце да ви говорят за култура и за азбука.

Причината се корени още в далечната за Вас 1922 година, когато Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. Не го познавате този господин, не Ви и трябва. Той отдавна не е сред нас, а и министрите от онова време съвсем не са били като сегашните...

Празнувала е България този ден от толкова отдавна, но това не Ви учудва. Не е необходимо да го знаете, нали се оказа, че няма значение колко бедна е Вашата култура... Вие сте си Вие! Няма, ама има! Аз не искам в очите на новите млади да се таи простотията, да се чете незаинтересовано или казано на Вашия език – не някой да ме гледа като тръба, щом заговоря с думи като перспектива, амбиция... Знание.

Поради тази причина искам да знаете, златни Златки и Златковци, че този днешен празник не се е чествал дълги години, не защото такива като Вас са казали: „Това не ни е нужно!”, а защото властта е наредила това. Вероятно ще се смутите и запитате как тогава се е запазил в съзнанието на хората, за да се „възроди” 47 години по-късно (1992 г.).

Нека бъда директна. Позволете ми да бъда, за да ме разберете – защото славата на будителите ни не е като Вашата. Тя не се дължи на дрешки, силикон или пикантни снимки. Тя е това, което Вие не познавате, но бабите Ви знаят. Питайте ги! Тя е истинска...

Знам, че Ви затруднявам, но така е – далеч по-трудно е да се „тунинговаш” духовно. Като за финал (обичате го този момент, защото тогава Ви обсипват с аплодисменти) нека спомена няколко имена. Няма да запомните почти никое освен ако не съвпада по случайност с името на някой Ваш спонсор, тоест познайник. Но този път, медийни ми Златки и Златковци, аплодисментите не са за Вас, те са за: Свети Иван Рилски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Петър Богдан, Паисий Хилендарски, Матей Граматик, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Иван Вазов, Григор Пърличев и много други...

Тези хора са „събудили” една цяла нация, а сега тази нация я буди Азис... Не е заради Вас, Златки и Златковци, а заради Вашето незнание. Честит празник българи!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Стоян Омарчевски: „Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот...” .