събота, декември 29, 2012

Какво ни клати през 2012 г.


Снимка: Минко Чернев
Тази година бе годината на двойките. Двойка на финансовия министър. Двойка на настроението. Липса на идентичности, само двойни показатели. Есента млъкна, за да посрещне матрьошката на зимата. Нали знаеш, какво е матрьошка. Колкото и да бъркаш надълбоко, все вадиш едно и също, ама размерът намалява. В тази година все нещо се клатеше*. Но не е коктейлът след употребата, на който виждаш седем джуджета и една Снежанка, а клатене на полета. 

Земетресение ни "спря тока". Направихме колаборация със завистта си. Мислехме, че сме далеч от идеята, че ще "глътнем корема", ама се случи. Какво да правиш, разправят по Коледа ставали чудеса. Напълнихме джуките с прах. Но не от онзи вълшебния, от който ни се виждат приказни неща. 

Пред изтривалката пише: Коли последната пуйка. Вече и в полето няма жива душа. Това го изрича с прегракнал глас най-елитният ловджия по призвание. Оказа се, че в торбата на Дядо Коледа има огромна дупка, през нея отичат парите ни. През изминаващата година се разклатиха не едно и две легла. Но не е от любов, а защото пружината все някога трябва да се подменя. Но за нея все не достигат зелени банкноти. 
Колаж: авторката

Иначе клатихме баджаци по кръчми. Това се случи преди да свърши светът. Тогава се напихме за последно. Че следващият край кой знае кога ще е... И Айшето спря да ражда. Има притеснение в оплодителната система. Европрограмите вдигнаха не само ръце, ами и крака от нас. Купихме си бастуни за старини. Да ни е харно на душата. 

Сливата на дядо ми пресъхна. За първа година. Беше разклатена от един танГ. Същият, тоя мина и прибра лихвите на хората. Не останаха дрянови клонки в полята? Сега късметите в баницата ще се слагат на клечки за уши. Клатят се асансьорите. Там и зелената светлина изпревари червената, която даде на абсолютно предателство. Челядта игра на "Под прикритие". Оказа се успешно и даже стана вървежно в Америка. 

Перничани се съсипаха от строежи и ремонти. Цяла година си играят на "Баща ми бояджията". Денис Белята поръча не една и две бомби по училищата. И Барозу усети от българския червен килим. Месеха се питки и краваи на килограм. Знаеш ли кое му е хубавото на кравая - не знаеш къде му е началото, къде краят. И докато разбереш, някой ти харизал някоя пенсионна надбавка. Цяла година булгариен диреше новото. А така и продължи да си пие ракията със старото. 

Иначе беше щастлива. И кумата. И кумът! И тази нощ в задушевна обстановка пред двете си златни рибки разиграваха сюжета с това кой ще отчупи по-голямото парче от тавата. Повечето играха добре с тигана. Яко държаха дръжката. Мятаха добри палачинки. От едната страна пишеха: Внимание!, а от другата: В БГ всичко позволено. Най-успешният закон най-сетне проработи. Сега се пуши в малки чинийки и чашки. Ония големи пепелници бяха грозна работа. Да знаеш врътката. Да можеш да цакаш. 

В полето търчи някой останал див заек. Дебнат го да го вкарат в новогодишната тава. Няма вече пуйки с пълнеж. Ако искаш може да разклатиш един бостан. Вече и земята трудно ражда. Не й е лесно! Тя природата я обърка. С тез' ходове ха надолу, ха нагоре. Какво да ти кажа... Изпревари времето. Поне магистрали има! Напий се с вода. От кладенеца. Все още не струва пари! 
------------------------------------------------------------------------------------------------------------
* Нота бене за глагола "клатя" и стилистичното оцветяване на целия текст


Яница Маринова
Всичко от автора

Няма коментари:

Публикуване на коментар