понеделник, декември 10, 2012

Медийната манипулация пречи на свободата на информираност



На там ли се намира свободата?
Снимка: Елена Донкова

Свободата е едновременно потребност и ценност за всеки. Тя е нещо като „естествените права на човека”, формулирани от английския философ Джон Лок още през 17 век. Човек обаче изгражда дори мнението за себе си чрез връзката с „другите”. Той вижда, усеща, чува и разбира как те го възприемат. 

„Другите” не означава абсолютно всички членове на обществото. Става дума за един тесен кръг от доверени хора, с който общува даденият индивид. Мнението на останалите е наша потребност от одобрение, потребност от вписване в общата норма на дадения малък кръг от хора. Но тази потребност, както и всяка друга, в дадена степен ограничава индивидуалната свобода. Налага се човек да прояви конформизъм, да се нагласи към груповото поведение. При конформизма лишаването от свобода е доброволно. 

В противоречие с нашата свобода е сигурността. Търсенето на сигурност ни лишава от свобода, тъй като свободата представлява и несигурност какво ще ни донесе бъдещето. В момента телевизорът в стаята ми предава мач. Представете си двама халфа в един и същ отбор. И двамата са млади. И двамата имат потенциал. Играят на същата позиция. Когато единият от тях получи топката, той опитва нестандартни пасове. Те могат да се окажат ключови, но носят и риск. Другият винаги избира сигурния вариант, този, при който няма възможност за грешка. Той подава къси пасове по земя. Те на практика са безполезни офанзивно, но са сигурни. Този негов стремеж към сигурността го лишава от свободата му да опита по-различни от обичайните неща, да се открои

В съвременното общество медиите представляват връзката между личността и общото. Питате “Защо?” – отговорът се крие там, че индивидът не може сам да направи тази връзка. Тя се постига чрез средствата за масова информираност. Тези средства са ограничени в различните общества. Медиите не винаги са свободни да употребяват всичките си „инструменти” за информиране. Свободата на словото е различна навсякъде. Най-голяма роля за тази диференциалност има политическият режим в страната. 

Но важен е и въпросът „Колко свобода трябва да имат медиите?”. Не са малко случаите, в които медиите злоупотребяват със своята свобода. В своето есе „Колко е важно да бъдеш честен” Конър Кени, студент в Тринити Колидж, Дъблин, дава за пример своеволието, което си е позволила журналистка от вестника „Дейли Мейл”. Тази журналистка измисля и пуска в печат невярно твърдение за случая на изчезналия Колан Мълрууни - бивш съученик на автора. 

Трагедията „Хилзбъро” от 1989 г. е пример за обществена манипулация и за злоупотреба със свободата на словото. На стадион „Хилзбъро”, Шефилд, Англия, на 15 април 1989 г. преди началото на полуфинала за купата на Англия между футболните отбори на „Нотингам Форест” и „Ливърпул” 96 запалянковци на червените (на „Ливърпул”) загиват и още 766 биват ранени. Четири дни след трагедията големият английски вестник „Сън излиза с огромна статия, заемаща цялата първа страница. Заглавието е „Истината”. Иронично обаче това заглавие няма нищо общо с истината

Как ни информират медиите?
В статията се твърди че за смъртта на феновете са виновни пияните привърженици на „Ливърпул”. Запалянковците са атакували и биели полицаи, които правели изкуствено дишане на ранените. Феновете на футболния отбор са уринирали върху полицаи, върху пожарникари и върху труповете на загиналите. В резултат на статията всички привърженици бойкотират купуването на вестник „Сън” за следващите 23 години, като част от масивната кампания „Don't buy the Sun” (от англ.: „Не купувай „Сън”). 

Тази година (2012) приключи почти двегодишно разследване на независима комисия. Това е най-мащабният следствен проект в историята на Великобритания. За тази цел са изучени над 450 хиляди страници различни документа, в сътрудничество с над 80 различни служби. В Обединеното Кралство давността за секретни документи е 30 години, но след събирането на 140 000 подписа под петицията за предсрочно разсекретяване на досието „Хилзбъро” е направен прецедент. 

Основните изводи на независимата комисия се различават значително от публикуваното във вестника. По този начин се доказва напълно невинността на феновете на „Ливърпул”. На 13.09.2012 г. вестник „Сън” пуска специална статия със заглавието „Действителната истина”. В нея изданието се извинява за лъжата отпреди 23 години. Премиерът на Великобритания Дейвид Камерън също поднася извинение от трибуната на парламента, наричайки първоначалните изводи „позор за страната” и „двойна несправедливост за загиналите и техните семейства”. 

В някои сфери на обществото свободата е в по-големи количества, отколкото в други. Една такава е сферата на Духовното производство. В нея влиза и изкуството. Всяка форма на творчество води началото си от подсъзнанието на човека. Постепенно идеята се развива в съзнанието и човек сам решава какво да представлява завършеното на по-късен етап като продукт творчество. 

Достигането на пълна свобода е невъзможно, в което и да е общество, дори теоретично. Най-малкото заради конформизмът, който всеки, без изключения, проявява в различни количества. 
------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Текстът е по зададена индивидуална задача в курса по Социология, УНСС

Николай Русинов
студент по „Медии и журналистика”, УНСС

Няма коментари:

Публикуване на коментар