НОВАТА ЖУРНАЛИСТИКА: Има ток, няма ток

Снимка: Елена Донкова

Заровен в мислите. Вперил поглед в записките от лекции. Прелистващ историческите проблясъци от онзи час, в който за първи път видя изписан интеграл. А ето, че утрешният ден е решаващ за теб - време е за онова контролно, от което зависи дали ще пристъпиш прага на университета по време на сесия или ще имаш честта това да се случи директно на ликвидация (понеже много обичаш да бъдеш в академична среда).

Капка по капка попиваш знанията, готов да ги излееш върху белия лист точно в 9 часа на другата сутрин. Залата, която те очаква е пригодена за 90 човека, въпреки че Вие сте 150. Но винаги има място за всички - особено по време на изпит.

Гледаш стрелките на часовника удрят 19 часа и 12 минути. Съсредоточаваш се по-сериозно в непопитата материя. Да! Време е за изненади... Като тази, че тази вечер дърпат шалтера. Целият блок остава без ток. Ти се стряскаш първоначално, но си казваш: „Спокойно, до две минути електрическото напрежение ще се върне.”. Не - самозаблуждаваш се. По-скоро напрежението по тялото ти ще изплува върху теб.

Часовете, отделени за учене, отиват по дяволите. Опитваш се да намериш фенерчето, което да освети пътя на буквите и те да се придвижат до сивото вещество в твоя мозък. След триминутно ровене, осветявайки площта из стаята с бледата светлина на джиесема, намираш и „великото” фенерче. То те е спасявало много пъти от тъмнината. Ред е и този път да те спаси.

Пускаш го да свети, нагласяш го върху листовете с мастило и се опитваш да се сетиш докъде беше стигнал. Ето, че светлината, идваща откъм малкото пластмасово предметче, започва да премига и да намалява. Полудяваш! С ужас разбираш, че батериите му са изтощени до краен предел.


Пламъкът на надеждата Снимка: Елена Донкова

Започваш да търсиш свещ. Сещаш се, че няма начин да откриеш такава, понеже не си романтик и не правиш вечери на свещи за приятелката си. Контролното ще почака. До утре сутрин. Или поне докато някой не оправи грешката в електрическата система.

Зарязваш разхвърлените лекции из бюрото. Набираш твой приятел. Оплакваш му се за нелепата ситуация. Той не се учудва - това, все пак, е Студентски град - възможности без край. На четвъртата минута прекъсва и вашата мобилна връзка. Батерията на телефона. Сега ли намери да падне...

Няма ток, все още. Няма батерия. Няма светлина. Няма топлина. Парното е слабо. Декемврийският вятър нахлува през пукнатините на прозореца. С помощта на лунната светлина виждаш къде си включил духалката. Приближаваш се, но около нея е настанал студ. Издърпваш шнура от контакта.

Решаваш да полегнеш и да дочакаш фоновото осветление. Зазяпал си се в мрака по тавана. Замислил си се за там - топлото, светло място - твоят роден дом. Не прекаляваш с носталгията. Окуражаваш се с мисълта, която те е довела до тук - да станеш човек на науката. Светкавица минава през тази мисъл и стъпваш на земята.

Не е късно, още не е късно за нея - за курсовата работа. Поне за нейното предаване имаш още два-три дни. Включваш преносимия компютър. Индикацията на батерията му показва час и тринадесет минути. Леко си удовлетворен. Ако не едното, то другото.

Сядаш и започваш да набираш текста. Правиш оформлението. За 59 минути си готов с първите три страници. Първата е началната страница с темата, която ще представяш. На втора страница си изложил съдържанието. В третата е развита част от първата подтема. И дотам. Даваш си почивка.

Студентите от съседните блокове имат ток. Светлините от стаите им се виждат от далеч. Донякъде се чува и силната музика, която съпътства техния студентски живот. Влизаш в социалната мрежа. Радваш се, че имаш безжичен интернет, макар и със слаб обхват. Лепваш на стената си огорчението от реалността. Не остава време за друго. Компютърът изгасва. Без да те попита харесва ли ти или не.

Колко бързо лети времето и този час и тринадесет минути. А токът го няма. Скрил се е. Не иска да се покаже. Заставаш на прозореца и запяваш. Пееш коледни песнички. Опит за някакво весело чувство. Та нали Коледа е съвсем близо. Жалко, че настроението не е празнично... покрай изпити, контролни и предаване на курсови работи. А навън снежинките се гонят и не се достигат. Бурният вятър е виновен.

В 21 часа и 27 минути идва и твоята надежда. Дочака я! Всичко е по старому. Лампите са включени. Духалката излъчва топлина. Джиесемът се зарежда. Компютърът е свързан към електричеството. Да се радваш ли? Отново имаш шанс да научиш за утрешното контролно. Радваш се. Не се знае дали няма да получиш скоро подобна изненада. Всичко е възможно. Това е Студентски град.