Снимка: Елена Донкова |
Капка по капка попиваш знанията, готов да ги излееш върху белия лист точно в 9 часа на другата сутрин. Залата, която те очаква е пригодена за 90 човека, въпреки че Вие сте 150. Но винаги има място за всички - особено по време на изпит.
Гледаш стрелките на часовника удрят 19 часа и 12 минути. Съсредоточаваш се по-сериозно в непопитата материя. Да! Време е за изненади... Като тази, че тази вечер дърпат шалтера. Целият блок остава без ток. Ти се стряскаш първоначално, но си казваш: „Спокойно, до две минути електрическото напрежение ще се върне.”. Не - самозаблуждаваш се. По-скоро напрежението по тялото ти ще изплува върху теб.
Часовете, отделени за учене, отиват по дяволите. Опитваш се да намериш фенерчето, което да освети пътя на буквите и те да се придвижат до сивото вещество в твоя мозък. След триминутно ровене, осветявайки площта из стаята с бледата светлина на джиесема, намираш и „великото” фенерче. То те е спасявало много пъти от тъмнината. Ред е и този път да те спаси.
Пускаш го да свети, нагласяш го върху листовете с мастило и се опитваш да се сетиш докъде беше стигнал. Ето, че светлината, идваща откъм малкото пластмасово предметче, започва да премига и да намалява. Полудяваш! С ужас разбираш, че батериите му са изтощени до краен предел.
Пламъкът на надеждата Снимка: Елена Донкова |
Започваш да търсиш свещ. Сещаш се, че няма начин да откриеш такава, понеже не си романтик и не правиш вечери на свещи за приятелката си. Контролното ще почака. До утре сутрин. Или поне докато някой не оправи грешката в електрическата система.
Зарязваш разхвърлените лекции из бюрото. Набираш твой приятел. Оплакваш му се за нелепата ситуация. Той не се учудва - това, все пак, е Студентски град - възможности без край. На четвъртата минута прекъсва и вашата мобилна връзка. Батерията на телефона. Сега ли намери да падне...
Няма ток, все още. Няма батерия. Няма светлина. Няма топлина. Парното е слабо. Декемврийският вятър нахлува през пукнатините на прозореца. С помощта на лунната светлина виждаш къде си включил духалката. Приближаваш се, но около нея е настанал студ. Издърпваш шнура от контакта.
Решаваш да полегнеш и да дочакаш фоновото осветление. Зазяпал си се в мрака по тавана. Замислил си се за там - топлото, светло място - твоят роден дом. Не прекаляваш с носталгията. Окуражаваш се с мисълта, която те е довела до тук - да станеш човек на науката. Светкавица минава през тази мисъл и стъпваш на земята.
Не е късно, още не е късно за нея - за курсовата работа. Поне за нейното предаване имаш още два-три дни. Включваш преносимия компютър. Индикацията на батерията му показва час и тринадесет минути. Леко си удовлетворен. Ако не едното, то другото.
Сядаш и започваш да набираш текста. Правиш оформлението. За 59 минути си готов с първите три страници. Първата е началната страница с темата, която ще представяш. На втора страница си изложил съдържанието. В третата е развита част от първата подтема. И дотам. Даваш си почивка.
Студентите от съседните блокове имат ток. Светлините от стаите им се виждат от далеч. Донякъде се чува и силната музика, която съпътства техния студентски живот. Влизаш в социалната мрежа. Радваш се, че имаш безжичен интернет, макар и със слаб обхват. Лепваш на стената си огорчението от реалността. Не остава време за друго. Компютърът изгасва. Без да те попита харесва ли ти или не.
Колко бързо лети времето и този час и тринадесет минути. А токът го няма. Скрил се е. Не иска да се покаже. Заставаш на прозореца и запяваш. Пееш коледни песнички. Опит за някакво весело чувство. Та нали Коледа е съвсем близо. Жалко, че настроението не е празнично... покрай изпити, контролни и предаване на курсови работи. А навън снежинките се гонят и не се достигат. Бурният вятър е виновен.
В 21 часа и 27 минути идва и твоята надежда. Дочака я! Всичко е по старому. Лампите са включени. Духалката излъчва топлина. Джиесемът се зарежда. Компютърът е свързан към електричеството. Да се радваш ли? Отново имаш шанс да научиш за утрешното контролно. Радваш се. Не се знае дали няма да получиш скоро подобна изненада. Всичко е възможно. Това е Студентски град.
Елена Донкова
Затова: не учете в последния момент! :D
ОтговорИзтриване