Открийте разликите!
Снимка: Елена Донкова
Снимка: Елена Донкова
България не обича смелите. Не одобрява различните, дръзките. Българинът предпочита да си купи като на леля Пенка доматите от Женския пазар. Защото вкусът вече е изпробван. Чичо Митко ще задели за две кила ракия, ама от онази, която е пил в комшията. Иначе казано, дири си еднаквото. Не поставя знак за по-голямо или по-малко, тъй като не сравнява. Освен цените. Живее в плет на еднаквостите, следва масата. Да го видиш да рискува и експериментира, рядко.
А току-виж на хоризонта се показал някой смелчага, който пречупил през себе си една история и събрал една челяд в салона. И ако пък тази челяд се окаже еднопосочно мислеща, то тя веднага обвинява НЕГО за ЛУД.
А някога Вазов бе възкликнал: "Лудите, лудите - те да са живи!" Живеем като лъжливото овчарче на Езоп. От червената шапчица бързо се превръщаме в злата мащеха. Защото лесно сменяме одеждите. А когато някой се пусне гол, вече е скандален. Голи са душите ни.
Как доброто надви лошото ли? Ми ето така: Три лоши момчета целили прелетни птици с прашка. Пет добри момчета пускали пиратки. Наранили двама минувачи. Критерии за добро и лошо - няма. Има състояния на отдаденост и примирение. Срещам леля Дора в един студентски блок. Номерът му няма никакво значение. Работи като охрана там. Посреща ме с усмивка. В този миг разбирам, че ще ми помогне. Без да иска в замяна нищо. Работи за 240 лв. "Да, наех се за два месеца, за да не стоя у дома, но пък правя компромис със съня си.", споделя ми тя.
Коя е Дора ли? Ами не знам. Познавам я от онези петнадесет минути на нашата първа среща. И толкова. Тя е от онези дръзките и смелите. Експериментиращ човек. Сигурно си имал такива моменти, в които като видиш някой знаеш, че те разбира, че разговорът просто си върви. Как върви ли? Не по релсите! А по очарованието, че това се случва.
"Живях в Хонг Конг, Швеция, Америка. Различно е, виждаш и разбираш много неща.'', отговаря ми жената. Заедно с още над десетина свои приятели в България, тя започва да внася и разпространява писалки и албуми. Налагало й се е да купува огромни количества кашони, защото само по един кашон било забранено да се внася. "Бяха добри времена.", допълва още тя. Останали й са и някакви бройки на огромни албуми за снимки, рамки и други. Показва ми ги. Даже ми казва: "Вземи го този. Аз ти вярвам. Ще ми го платиш, като дойдеш следващият път."
Днес хората не се изненадват, защото са се свели до еднаквости. Свели са се до примирение. И неспирно чакане. Пасивни са. Чакат си активността. Но тя така и не се появява. Дора е жива по дух. Като сметне разходите си за път, установява, че печалбата и е към 180 лв. Това е то, като опънеш чертата! Има дни, в които срещаш и такива хора. Има настроение, което те кара да забравиш за еднаквостите.
Кой, кой в последните месеци ми е дал нещо, без да иска в замяна. Кой ми е позволил да взема нещо негово и не е поискал да му го върна? Кой ми е казал, че ме обича, без да очаква същото от мен? Кой непознат е решил да ми даде ценна вещ и да ми повярва? Кой ми повярва?
Яница Маринова
Всичко от автора
Как доброто надви лошото ли? Ми ето така: Три лоши момчета целили прелетни птици с прашка. Пет добри момчета пускали пиратки. Наранили двама минувачи. Критерии за добро и лошо - няма. Има състояния на отдаденост и примирение. Срещам леля Дора в един студентски блок. Номерът му няма никакво значение. Работи като охрана там. Посреща ме с усмивка. В този миг разбирам, че ще ми помогне. Без да иска в замяна нищо. Работи за 240 лв. "Да, наех се за два месеца, за да не стоя у дома, но пък правя компромис със съня си.", споделя ми тя.
Коя е Дора ли? Ами не знам. Познавам я от онези петнадесет минути на нашата първа среща. И толкова. Тя е от онези дръзките и смелите. Експериментиращ човек. Сигурно си имал такива моменти, в които като видиш някой знаеш, че те разбира, че разговорът просто си върви. Как върви ли? Не по релсите! А по очарованието, че това се случва.
"Живях в Хонг Конг, Швеция, Америка. Различно е, виждаш и разбираш много неща.'', отговаря ми жената. Заедно с още над десетина свои приятели в България, тя започва да внася и разпространява писалки и албуми. Налагало й се е да купува огромни количества кашони, защото само по един кашон било забранено да се внася. "Бяха добри времена.", допълва още тя. Останали й са и някакви бройки на огромни албуми за снимки, рамки и други. Показва ми ги. Даже ми казва: "Вземи го този. Аз ти вярвам. Ще ми го платиш, като дойдеш следващият път."
Днес хората не се изненадват, защото са се свели до еднаквости. Свели са се до примирение. И неспирно чакане. Пасивни са. Чакат си активността. Но тя така и не се появява. Дора е жива по дух. Като сметне разходите си за път, установява, че печалбата и е към 180 лв. Това е то, като опънеш чертата! Има дни, в които срещаш и такива хора. Има настроение, което те кара да забравиш за еднаквостите.
Кой, кой в последните месеци ми е дал нещо, без да иска в замяна. Кой ми е позволил да взема нещо негово и не е поискал да му го върна? Кой ми е казал, че ме обича, без да очаква същото от мен? Кой непознат е решил да ми даде ценна вещ и да ми повярва? Кой ми повярва?
Всичко от автора
Браво!
ОтговорИзтриване