Среден 3 за грамотност

Снимка: Елена Донкова

Начин на живот без цел – това го има. Сред младите хора в България е. Навиците, ценностите и целите на днешното поколение са безполезни и безсмислени. Подрастващите българи не държат на високото ниво на грамотност. Те имат други приоритети в живота. Това доколко могат да пишат и да говорят правилно на книжовен език все по-малко ги интересува. 

Доказателство за неграмотността в България са държавните зрелостни изпити (матурите). Те се провеждат всяка година и показват нивото на завършващите средно образование ученици. Резултатите от тях стават все по-разочароващи с времето. Абитуриентите се плашат от предстоящите им матури. Но притеснителното е, че проверяващите преглеждат със страх работите на дванадесетокласниците. 

Бъдещето на държавата се крепи на младежите, на техните амбиции и желания да подобрят сегашното й положение. На какво да се надява България, когато тя отглежда деца, незаинтересовани от собствената си култура и от културата на обществото? 

Ежегодните външни оценявания в основното образование показват грозящата ни опасност, че след няколко години българите няма да могат да напишат дори собствените си имена правилно. Допускат се елементарни правописни грешки. А нали основата вече е налята. Трябва да се надгражда, а не да се срива. 

Съвременната младеж се интересува от забавлението. Тя играе безсмислени игри в социалната мрежа. Единственото разнообразие и това, което може да отнеме вниманието от игрите е т.нар. чат. Посредством чата се разменят някоя и друга безполезна информация. Онлайн приятелство, онлайн любов… и офлайн за ценните и важните неща в живота. 

Снимка: Минко Чернев

Как подрастващото поколение да се научи да пише правилно, след като интернет учи на „нови правила”. Част от азбуката е заменена с цифри, а останалата не се изписва с български букви. Свидетели сме на елизия (изпадат звукове от думи - напр. „сички” вместо „всички”) по време на чат разговорите. Това се превръща в навик и тази грешка започва да се проявява и при писането на ръка, а също и в процес на речево общуване. 

Притеснително е, че употребата на латиница в интернет съобщенията се пренася върху белия лист. Грешка, която не е придобита от интернет пространството, но системно се допуска, дори и в официални документи и писма, е множественото число с „й” в края на думата. Замисля ли се някой колко драстично спада нивото на грамотността в писмените комуникациЙ?! 

Това не се дължи на развитието в областта на технологиите. Хората злоупотребяват с възможността за улеснение, която им е предоставена. Интернет не само че не се използва по предназначение и за полезни цели, но и непрестанно се прекалява с употребата му. 

Мрежата окончателно раздели днешното поколение от книгите. Всички разчитат на Гугъл, а не на традиционната библиотека. Защото има лесен достъп до информация. Дори тази информация да е неточна, тя е предпочитана в този вариант пред това човек да се порови в книгите. 

В сферата на комуникациите неграмотността е недопустима. Една медия, за да бъде възприета на сериозно от аудиторията, в нея задължително се пише и говори на книжовен български език. При духовното производство и общественото управление също е немислимо да се допуска неграмотност. 

Политиката, институциите и законодателствата, както и науката са области, в които културата трябва да бъде висока. Към нея се изисква изключително прецизно отношение. Развитието им е невъзможно, ако в основата има проблем. А основата е грамотността на обществото. Заинтересованите от резкия спад на грамотност не бива да са само 5% (примерно). Ако в една от сферите грамотността постигне напредък, постепенно той ще бъде забелязан и в останалите сфери. 

Дали проблемът идва от преподавателите, от учениците, от родителите? Или вината е по равно за всички? Всеки отговаря сам за себе си. Да си неграмотен е не само обида за родния език, но и неуважение към самия теб като българин. 

Паола Павлова

студент по "Медии и журналистика", УНСС