НОВАТА ЖУРНАЛИСТИКА: Малко ошав, кравайчета и половин Дядо Коледа за красота

Искрата на Дядо Коледа
Снимка: Стоян Нешев

Като бях на шест, си мислих, че Дядо Коледа купува подаръци на децата по света с листата от онзи божур на баба в моето село. Като играехме на магазин с моите другари по природа, купувахме от нашия импровизиран магазин продукти с тези листа. Как изглеждат ли, ами едни такива големи, зелени. Като пораснах, разбрах, че Дядо Коледа дори не е влизал през комина на Коледа, за да пусне моя подарък и да го постави под елхата. Да, но той идваше всяка Коледа в моя дом.

Снимка: Минко Чернев

Дърпах му брадата. Пеех му песнички, а моят микрофон беше онзи химикал, с който пишех и писмата си до него. Пусках ги в пощенската кутия на панеления блок, в който живеех със семейството си тогава. Мислех, че пощальонът го взима и лично му го предава.

По Коледа много обичах да ми подаряват торбички с лакомства. С шоколад Кума Лиса. Орехче, увито с целофан. Малко ошав. И пуканки, нанизани на конец. С баба имахме кодова думичка. За да не прекаляваме със сладкото, тя криеше подаръците от мен и сестра ми в мазето. Нали знаеш какво е мазе - там, където пазят зимнината. И винаги е хладно. Идеално е през летния сезон. Та, със сестра ми все казвахме на баба: Бабо, отиди де, слез до мазето и се помоли на мишката да ни даде от сладките неща.

Ама ние наистина вярвахме в тази мишка. Как изглежда ли? Не знам. Никога не я видях. Но я обичах. По мой си начин. Баща ни носеше от Германия онзи шоколад на Киндер, бяха дефицит на времето. И сега какво като ги има в изобилие по рафтовете? Има ли кой да ги купи? Има ли пламък в детските очи, които да им се зарадват? Тогава беше друго. И подаръци от фирмите, в които работеха родителите ни, ни изненадваха с къщи на Барби и разни музикални кутии. Сега не само че няма такива подаръци, ами и родителите с месеци чакат заплатите си.

Казват, по Коледа стават чудеса. Всяка Коледа правихме кравайчета. И ги поднасяхме на коледарчетата, когато в коледната нощ те озаряваха къщата ни със светлина и благоденствие. Имам най-невероятното детство. Пазя снимките от коледните концерти. Имаха си сценарий, който старателно разработвах месец преди това. Защо ли? Защото имах щастливо непринудено детство. От това, в което мандарините не ги виждах всеки ден в магазина. От това, в което Коледата бе магична. Стига толкова за някога.

Това подарък ли е?

Сега ще Ви разкажа защо тази Коледа е празна. Преди дни реших, че мога да направя Коледата вълшебна. Изработих писма, подобни на кутии, които поставих в голяма част от блоковете в Студентския град. На тях пишеше: Изпрати своето писмо до Дядо Коледа. Защо? За да зарадваш някого. За да създадеш различното настроение. За да върнеш някого в детството.

Започнах го като експеримент. Нямах предварителни очаквания. Това ми отне време, енергия, малко финанси и повечко студ... Но бях длъжна да опитам. Пред себе си. Началото: как ме посрещнаха в някои блокове на студентското градче. "Какво е това? Махнете се. Какви са тези глупости? Нямате си работа!" Да, прави са. Нямам си работа да мисля за себе си, ами съм тръгнала за другите да правя нещо.

В един от семейните блокове, охраната трудно ме чува. Отдалече звучи народна музика. Показва се чичко с комат хляб в ръка. Мисли си, че искам да влезна в блока. Готов е да ме пусне. Обяснявам, че искам да залепя... Не довършвам. Чувам само някакви викове. Ясно, ще се размине този блок с моята провокация.

В други входове влизам без проблем. Една жена ме вижда и пита: "Значи да напиша писмо и Дядо Коледа ще донесе подарък". Този материален свят. Празно ми е, Дядо Коледа! Дни по-късно обикалям, за да видя резултата от активността на студентите. Оказва се, че такава липсва. Явно са по-забавни коледните партита в дискотеките. Нищо, не им се сърдя. Те нямат мишка, която да им пуска по някое сладко.

Ето какво все пак са си пожелали от белобрадия старец няколкото смелчаги: "Искам ток", пише в блок на Минно-геоложкия университет, "Искам панда", "Дядо Коледа, тази година много слушах, донеси ми нещичко".

Може да има и още писма. До 16 декември този плик ще стои в твоя блок на студентските общежития. Ако все пак не искаш празна Коледа, драсни му. А може би той наистина ще ти се яви. И аз ще го доведа. Но ако ти, бедни студенте, вярваше... Стана ми гадно. Да. В единия блок плика вече го няма. На 16-ти събирам всички пликове. Толкова!

Настроение и щастие. Напълни пликовете, Дядо Коледа.