 |
| Снимка: Промяна за студентите |
Промяната е започнала. Коя промяна? И кога е започнала? От април тази година със засаждане на дръвчета в Студентския град, София. Тогава група ентусиасти казва: „Голямата промяна започва с малки стъпки”. Само няколко месеца по-късно ентусиастите се превръщат в общност, която променя парка срещу УНСС в “площадка за четене”. Заведение в Студентски град в “увеселитен клуб по знания”. И ред други операции с мисълта за активен социален студентски живот и качествено образование в България. Двигателят на промените по инерция се допуска, че е велик гражданин на света и опинците не го стягат. За устоите – човешките и моралните, за анатемосония Студентски град и рязането на лентите за Промяната говорим с Ивайло Динев, председател на Движението “Промяна за студентите”.
От април до сега Промяна за студентите доказа, че млади хора, общувайки помежду си на базата на общо образование, работа и интереси, могат да създадат мост към други млади хора, които не са чак толкова активни в социалния студентски живот към идеята за качествено образование в България? Как се случи според теб това?
- Очаквах да се случи. Казвам го без капка съмнение, защото само като анализирам генeзиса на Промяна за студентите, мисълта ме отвежда до принципа на това, което бих нарекъл духовна потребност от смисъл. Смисъл в студентския живот извън консумирането на дипломи и алкохол. Става въпрос за следното: като студенти ние не сме просто тук и сега, не сме просто консуматори на краткотрайни забавления, краткотрайно студентско съществуване, от което остават хоризонталните спомени за всички, с полети и взети изпити, с ремонтиране на общежитието, гонене на хлебарките, Манджа стрийт, Плейхаус и т.н. Говоря за тази нужда, която беше малко позабравена в последните години. Нужда от втори вид, която да те обогатява духовно. Нещо, което да те изкара над кирливите ризи на всекидневието. Да следваш кауза, да отдаваш себе си на другите, в нашия случай – от студентите, каквито сме всичките до един, за студентите, към които са насочени дейностите ни. Промяна за студентите притегля към себе си студентите не само заради дейностите, а заради смисъла си на съществуване. Тази мисия дава опора за една благородна екзистенция, а именно – да се чувстваш полезен. Мостът се преминава бързо, защото запълваме една неизползвана ниша.
Ако тенденциите показват, че организирането на протести става във Фейсбук и Туитър и след това се разбира дали демонстрацията е обществено значима или не. То къде беше Вашият сборен пункт за символичния “протест” за промяна за студентите? Как се сформира общността, която впоследствие да бъде подкрепяна?
- Сборният пункт не олицетворява някаква конструкция, площад, сграда или зала. Нищо студентско не ни е чуждо. Събирали сме се и в общежития, и в университетски аудитории, и в ресторанти. Провеждали сме събития в нощни клубове и паркове. Иначе всичко започна по следния начин: след поредното убийство в Студентски град, заедно с Аркади Шарков, решихме да организираме дискусии в Софийския университет и УНСС на тема “Студентски град Qua Vadis”. В организирането им с опит и качества се включиха Станислав Додов и Георги Захариев. На първата дискусия присъстващите заявиха своите виждания как да се подобри животът в Студентски град. Нямаше как да се пропусне и темата за качеството на образованието. Така още в началото се видя, че проблемите са много и най-различни. Само след няколко дни проведохме първата си дейност – засадихме дръвчета в Студентски град. Надсловът оттогава остава и досега в сърцевината на организационната ни култура: „Голямата промяна започва с малки стъпки”.
Как се управлява промяната? Според немския философ Хербет Меркузе промяната би се обозначила: “Първо, съществено различни институции, второ, нова посока на процеса на производство, трето, нови форми на човешко съществуване.” Т.е. как се състои промяната за по-добър студентски и образователен живот?
- Светът винаги ще подлежи на промяна. Същността се крие в логиката на нейното възникване – на промяната, като една метафизическа нужда. Говоря за това, че тези три форми на промяната водят началото си от осъзнаването на човека, че друг свят е възможен. Нашата рецептивност играе роля тук. Способността да наблюдаваме, анализираме и оценяваме. Без значение какво разбираш ти или аз под “друг” свят и “промяна”, първоначалният тласък е в две стъпки: несъгласие с настоящето, воля за промяна. Първото не винаги поражда второто. Волята от своя страна, не се среща толкова често при хората. Към волевите обаче, колкото и смело да прозвучи, бих причислил целия екип на “Промяна за студентите”. Онези хора, които показват с пример в какво се състои промяната при студентите в едно изречение: студентите да се обединяват, да работят в екипи, да се борят със знания, да творят, да четат, да отстояват интересите и правата си.
Въпреки това, настоявам да се разбере, че студентите все още не са хомогенна общност. Време е да забравим, че тази въобразена 270 000 общност трябва да атакува през ден парламента в защита на еколози, пенсионери, учени. Студентите не го правят именно, защото не са обособена общност с еднакви интереси, признати структури и канали за комуникация. Големият проблем възниква от това, че повечето студенти не се възприемат като студенти или интензивността на идентифицирането като “студент” е на крайно ниска степен. Как Гошо, втори курс по “Педагогика”, ще протестира за качествено висше образование, когато той възприема следването си като краткотрайно забавление с временни елементи на среднощен литературен мазохизъм по време на сесия, с четене на 1 000 страници ден преди изпит.
Всичко това възниква от поредица грешки в системата: посочете едно, напълно студентско място в Студентски град, където да се събират младите и да общуват помежду си. Посочете колко от студентите казват училище, вместо университет. Уверявам ви, че първото ще бъде със стряскащ брой. Да не говоря за лошата практика на редица студентски организации да занимават своите колеги повече с партита по дискотеки, отколкото с научни конкурси и състезания. Посочете какво повече интересува университета – броят студенти или качеството на студентите. Посочете колко библиотеки има в Студентски град. Колко кина, театри, медиатеки. Отговорете сега на всички въпроси и ще разберете в какво още се състои промяната за по-добър студентски живот.
Кое според теб сдружава студентите като граждански единици? Социалните им намерения и предпочитания (примерно движението с лява насоченост “Окупирай” и т.н.) или спонтанната реакция за възможност за алтернативна среда?
- Първоначално студентските обединения трябва да бъдат разграничени поне на две съвсем различни по структура, цели и култура организации: от една страна, бих поставил студентските съвети на национално и университетско ниво, както и клубовете по факултети и специалности; на друга страна, поставям организациите на студенти от различни специалности и университети, обединени от обща кауза или временна инициатива. В първия случай организацията има своя история, бюджет (при студентските съвети), контакти с властта – на държавно, университетско или факултетно ниво, и е легитимен представител на студентите пред нея, членовете й се избират чрез избори. Всичко това придава на организацията специфичната аура на политически играч.
Тя печели студенти на своя страна, обаче с какво? За жалост по-често с чувството, че все някакъв келепир ще сполучи. Говоря за масовия студент. Следното не е виц – студентите мислят, че като станат част от студентските съвети, ще получават заплата. Вижда се, че плюсовете на тези организации, довеждат до една неприятна вътрешна култура – членството в нея, се свързва с облаги, които да ти осигурят по-добър живот в следващите няколко години. Бих казал, български синдром. Във втория случай, студентите са свързани от обща мисия. Тя им осигурява ментална независимост. Тук духовната капитулация не е на дневен ред. Всеки член на организацията се възприема чрез каузата. Корпоративната култура е свежа. Има множество идеи.
Всеки иска да бъде част от дейностите. Всички решават заедно. В сърцевината се намира убеждението, че просто трябва да го направим, защото не желаем да чакаме, да се оплакваме и да даваме възможност на лошото да напредва. Легитимността се постига чрез действия. Разбира се, тук говоря за идеални типове. Те нямат напълно аналогични примери в средата. Размиването е често срещано. Разграничението обаче дава насоки за следващи анализи, защото ориентира: студентите се обединяват около временни инициативи и трайни мисии, или стават част от легитимни студентски представителства. Въпросът опира до това да не забравяме човешкостта в себе си и най-вече достойнството.
Обръщам внимание на студентските куизове, организирани в заведение в Студентски град. Награден фонд: над 7000 лв. в книги, дискове, списания и курсове за участниците и победителите. Това ли е мотото за съвременното недоволство от управлението на образованието и Студентския град?
- Не мото, а пример. Показваме с какво трябва да се конкурират студентите и какви да бъдат наградите за най-способните. Това е нашият протест срещу опростяването на нацията ни. Срещу медийната манипулация, че студентите не стават за нищо, че българинът се отплесва по сигнално кафяво и биг брадър, че обича да граби от живота с пълни шепи непотребности. Показваме, че културата и духовността имат място в съвременния свят. Поставяме ги в нощен клуб и сред млади хора. Навярно на незапознатите това изглежда странно. Симбиозата обаче е възможната алтернатива. Тя стана факт. Говори се вече за “нов имидж” на Студентски град и куизовете са неговото лице. Поредната стъпка към промяна. Оттам насетне умните глави в парламентa да поумуват. Ние показваме какво интересува действителните студенти. Работата ни досега следва принципа на добрия пример. Предай нататък, бих казал. Предай нататък Велико Търново, предай нататък Варна, Пловдив, Благоевград...
За да тръгнем към трансформациите на съвременната младеж и предаването нататък, трябва да отчетем факта, че масово явление е политически послушната, апологетичната, некритично мислещата младеж. Кои социални процеси инжектираха тази диагноза, от която май отърването е продължително? Оптимист ли си?
- Демокрацията донесе свободата. Обществото се освободи, но това предизвика редица неприятни явления: масова корупция, мафиотство, насилие и фанатизъм. Няколко години поред в страната ни сякаш всичко бе позволено. Следствие на това моето поколение не бе научено да оценява кое е добро и кое лошо, кое е ценно, кое не си струва. Допълнителна инжекция простотия идваше от булевардния печат, чалга-музиката и телевизията. На улицата имитирахме мутрите. Законодателството се оказваше невалидно: не се съдеше по постъпката, съдеше се по личността, извършила престъплението – тотална делегитимация на правовата система, на чувството за справедливост. Ново кърджалийско време. Разкол на няколко нива. Никаква политика и хуманност. Стряскаща липса на стратегия за развитие на българските умове и потенциал.
Масово съгласие, че политиката е мръсна работа. Това доведе до наместване на неспособни и дилетанти образи върху креслата в управлението. Българският преход е патологичен случай на демокрацията. Днес все още чувството, че „няма да се оправи държавата“, питае възхищение и се споделя често на масата. После хората ни виждат, че се опитваме нещо да променим и ни дават съвети да се махаме по-бързо оттук. Родината обаче ни е мила. Това е нашето място. Оптимист съм. Смятам, че сме навлезли във време на духовно пробуждане и неговата ос се върти около младите.
Интервюто взе Стоян Нешев
Всичко от автора
 |
| Ивайло Динев Снимка: личен архив |
- Очаквах да се случи. Казвам го без капка съмнение, защото само като анализирам генeзиса на Промяна за студентите, мисълта ме отвежда до принципа на това, което бих нарекъл духовна потребност от смисъл. Смисъл в студентския живот извън консумирането на дипломи и алкохол. Става въпрос за следното: като студенти ние не сме просто тук и сега, не сме просто консуматори на краткотрайни забавления, краткотрайно студентско съществуване, от което остават хоризонталните спомени за всички, с полети и взети изпити, с ремонтиране на общежитието, гонене на хлебарките, Манджа стрийт, Плейхаус и т.н. Говоря за тази нужда, която беше малко позабравена в последните години. Нужда от втори вид, която да те обогатява духовно. Нещо, което да те изкара над кирливите ризи на всекидневието. Да следваш кауза, да отдаваш себе си на другите, в нашия случай – от студентите, каквито сме всичките до един, за студентите, към които са насочени дейностите ни. Промяна за студентите притегля към себе си студентите не само заради дейностите, а заради смисъла си на съществуване. Тази мисия дава опора за една благородна екзистенция, а именно – да се чувстваш полезен. Мостът се преминава бързо, защото запълваме една неизползвана ниша.
Ако тенденциите показват, че организирането на протести става във Фейсбук и Туитър и след това се разбира дали демонстрацията е обществено значима или не. То къде беше Вашият сборен пункт за символичния “протест” за промяна за студентите? Как се сформира общността, която впоследствие да бъде подкрепяна?
 |
| Екипът на Промяна за студентите Снимка: Промяна за студентите |
Как се управлява промяната? Според немския философ Хербет Меркузе промяната би се обозначила: “Първо, съществено различни институции, второ, нова посока на процеса на производство, трето, нови форми на човешко съществуване.” Т.е. как се състои промяната за по-добър студентски и образователен живот?
- Светът винаги ще подлежи на промяна. Същността се крие в логиката на нейното възникване – на промяната, като една метафизическа нужда. Говоря за това, че тези три форми на промяната водят началото си от осъзнаването на човека, че друг свят е възможен. Нашата рецептивност играе роля тук. Способността да наблюдаваме, анализираме и оценяваме. Без значение какво разбираш ти или аз под “друг” свят и “промяна”, първоначалният тласък е в две стъпки: несъгласие с настоящето, воля за промяна. Първото не винаги поражда второто. Волята от своя страна, не се среща толкова често при хората. Към волевите обаче, колкото и смело да прозвучи, бих причислил целия екип на “Промяна за студентите”. Онези хора, които показват с пример в какво се състои промяната при студентите в едно изречение: студентите да се обединяват, да работят в екипи, да се борят със знания, да творят, да четат, да отстояват интересите и правата си.
Въпреки това, настоявам да се разбере, че студентите все още не са хомогенна общност. Време е да забравим, че тази въобразена 270 000 общност трябва да атакува през ден парламента в защита на еколози, пенсионери, учени. Студентите не го правят именно, защото не са обособена общност с еднакви интереси, признати структури и канали за комуникация. Големият проблем възниква от това, че повечето студенти не се възприемат като студенти или интензивността на идентифицирането като “студент” е на крайно ниска степен. Как Гошо, втори курс по “Педагогика”, ще протестира за качествено висше образование, когато той възприема следването си като краткотрайно забавление с временни елементи на среднощен литературен мазохизъм по време на сесия, с четене на 1 000 страници ден преди изпит.
Всичко това възниква от поредица грешки в системата: посочете едно, напълно студентско място в Студентски град, където да се събират младите и да общуват помежду си. Посочете колко от студентите казват училище, вместо университет. Уверявам ви, че първото ще бъде със стряскащ брой. Да не говоря за лошата практика на редица студентски организации да занимават своите колеги повече с партита по дискотеки, отколкото с научни конкурси и състезания. Посочете какво повече интересува университета – броят студенти или качеството на студентите. Посочете колко библиотеки има в Студентски град. Колко кина, театри, медиатеки. Отговорете сега на всички въпроси и ще разберете в какво още се състои промяната за по-добър студентски живот.
 |
| Студентите засаждат дръвчета Снимка: Промяна за студентите |
- Първоначално студентските обединения трябва да бъдат разграничени поне на две съвсем различни по структура, цели и култура организации: от една страна, бих поставил студентските съвети на национално и университетско ниво, както и клубовете по факултети и специалности; на друга страна, поставям организациите на студенти от различни специалности и университети, обединени от обща кауза или временна инициатива. В първия случай организацията има своя история, бюджет (при студентските съвети), контакти с властта – на държавно, университетско или факултетно ниво, и е легитимен представител на студентите пред нея, членовете й се избират чрез избори. Всичко това придава на организацията специфичната аура на политически играч.
Тя печели студенти на своя страна, обаче с какво? За жалост по-често с чувството, че все някакъв келепир ще сполучи. Говоря за масовия студент. Следното не е виц – студентите мислят, че като станат част от студентските съвети, ще получават заплата. Вижда се, че плюсовете на тези организации, довеждат до една неприятна вътрешна култура – членството в нея, се свързва с облаги, които да ти осигурят по-добър живот в следващите няколко години. Бих казал, български синдром. Във втория случай, студентите са свързани от обща мисия. Тя им осигурява ментална независимост. Тук духовната капитулация не е на дневен ред. Всеки член на организацията се възприема чрез каузата. Корпоративната култура е свежа. Има множество идеи.
Всеки иска да бъде част от дейностите. Всички решават заедно. В сърцевината се намира убеждението, че просто трябва да го направим, защото не желаем да чакаме, да се оплакваме и да даваме възможност на лошото да напредва. Легитимността се постига чрез действия. Разбира се, тук говоря за идеални типове. Те нямат напълно аналогични примери в средата. Размиването е често срещано. Разграничението обаче дава насоки за следващи анализи, защото ориентира: студентите се обединяват около временни инициативи и трайни мисии, или стават част от легитимни студентски представителства. Въпросът опира до това да не забравяме човешкостта в себе си и най-вече достойнството.
Обръщам внимание на студентските куизове, организирани в заведение в Студентски град. Награден фонд: над 7000 лв. в книги, дискове, списания и курсове за участниците и победителите. Това ли е мотото за съвременното недоволство от управлението на образованието и Студентския град?
- Не мото, а пример. Показваме с какво трябва да се конкурират студентите и какви да бъдат наградите за най-способните. Това е нашият протест срещу опростяването на нацията ни. Срещу медийната манипулация, че студентите не стават за нищо, че българинът се отплесва по сигнално кафяво и биг брадър, че обича да граби от живота с пълни шепи непотребности. Показваме, че културата и духовността имат място в съвременния свят. Поставяме ги в нощен клуб и сред млади хора. Навярно на незапознатите това изглежда странно. Симбиозата обаче е възможната алтернатива. Тя стана факт. Говори се вече за “нов имидж” на Студентски град и куизовете са неговото лице. Поредната стъпка към промяна. Оттам насетне умните глави в парламентa да поумуват. Ние показваме какво интересува действителните студенти. Работата ни досега следва принципа на добрия пример. Предай нататък, бих казал. Предай нататък Велико Търново, предай нататък Варна, Пловдив, Благоевград...
За да тръгнем към трансформациите на съвременната младеж и предаването нататък, трябва да отчетем факта, че масово явление е политически послушната, апологетичната, некритично мислещата младеж. Кои социални процеси инжектираха тази диагноза, от която май отърването е продължително? Оптимист ли си?
 |
| Арт мегдан в СУ Снимка: Промяна за студентите |
Масово съгласие, че политиката е мръсна работа. Това доведе до наместване на неспособни и дилетанти образи върху креслата в управлението. Българският преход е патологичен случай на демокрацията. Днес все още чувството, че „няма да се оправи държавата“, питае възхищение и се споделя често на масата. После хората ни виждат, че се опитваме нещо да променим и ни дават съвети да се махаме по-бързо оттук. Родината обаче ни е мила. Това е нашето място. Оптимист съм. Смятам, че сме навлезли във време на духовно пробуждане и неговата ос се върти около младите.
Всичко от автора
Много интересно и наистина оптимистично интервю! Успех,търпение и упоритост в начинанията и на Новата Журналистика и на Промяна за студентите!
ОтговорИзтриване