четвъртък, декември 06, 2012

Магията на театъра превзе за една нощ Студентския град


Душевният подем на театъра се пренесе и в Студентския град,
на снимката Яница Маринова
Фотограф: Елена Донкова
5-ти декември - Международен ден на доброволеца. Неслучайно младата актриса Яница Маринова избра тази дата за премиерата на своя нов моноспектакъл "БНЩ - Брутно Национално Щастие", защото самата тя носи приза "Доброволец на 2011 г." А мястото на събитието - новооткритият Студентски исторически център (СИЦ) в Студентския град, който съществува също благодарение на доброволци. 

Яница, която е и автор в "Новата журналистика" споделя, че Центърът е място, където младите могат да се забавляват. "Студентски град не е само град на чалгата. Той може да има различна култура, а културата е начин на изразяване." 

Тя разказа за лудостта, онази, която нощем не й дава покой. Именно така се ражда и идеята за "БНЩ". Подтик към сюжета на постановката създават срещите на актрисата с хора, които са се нуждаели от доброволческа помощ. У нас това е много слабо развита дейност. Само 6% наши сънародници са се ангажирали с доброволен труд. Затова България спада сред четирите държави в Европа, в които размера на доброволчеството не надвишава 10%.  

А на въпроса какво му липсва на българина през месец декември, тя категорично отговори "щастие". "Трябва ли да скъсаме с всичко, за да започнем отначало? А кое е началото всъщност? Помним ли откъде сме тръгнали? Кой пръв е повярвал в нас? Кой за първи път се огледа и се позна в душата ни?" 
  
Снимката е от спектакъла "БНЩ"
БеНеЩе е дъждът от бонбони, нотите на живота, бягството. БеНеЩе е емоция. Недоизказани думи, скрити жестове, тайни копнежи. Влезли сме в мрежата от чувства, оплели сме се в самотата си и сме се заключили там. Не си позволяваме да излезем. Страхуваме се. Забравяме кои сме били в своето детство. Не проумяваме, че неговата стойност е като "кашон, пълен с подаръци". Ние бързаме да пораснем, бързаме да избягаме от красивия бял свят и да отидем там - в неизвестното. 

"БНЩ" описва за разликата между вчера и днес. Защото между нощта и деня ние порастваме. В свят, "пълен със страшно страдание... разпиляно щастие", ние търсим себе си. Онази част от нас, която сме загубили, която сме покрили с черно наметало и не виждаме. "Но ако заменим черното с бяло, не е задължително да станем Ангели", казва младата ентусиастка. Търсим се и се намираме – по-различни, по-вдъхновени, по-добри. По-щастливи. Защото във всеки от нас живее по една малка Божидара. Това всъщност е и основният персонаж в пиесата.  

Пишем писма до Дядо Коледа в мислите си, защото нямаме смелостта да ги изпратим наистина. Не вярваме в коледното чудо или по-скоро не вярваме в собствената си доброта през изминалата година. Бяхме ли достатъчно послушни? Направихме ли някого по-щастлив? Живеем ли изобщо или сме заспали дълбоко в този „свят, пълен с неистина”? Основните мотиви, които Яница дирижира в спектакъла.

"Събуди се, будителю! Събуди се и се усмихни на декември. Не на някой друг, а точно на този декември, който те посреща с бялата си прегръдка." 

Да се събудим и да живеем днес. Да си спомним за игрите от детство си. Хвърлянето на зара в постановката е препратка и към живота. Хвърлихте ли го? Видяхте какво Ви се падна... БРУТНО НАЦИОНАЛНО ЩАСТИЕ?!

Станислава Цветкова
Всичко от автора

Няма коментари:

Публикуване на коментар