 |
| Свободен е до доказване на противното... Снимка: Елена Донкова |
Преди да открие отговора на въпроса „Колко е важно да бъдеш свободен?”, човек трябва да бъде наясно със значението на думата „свобода”. Ако потърсим думата в Българския тълковен речник, ще открием следните определения: „възможност отделният субект да проявява собствената си воля или липса на ограничения от обществено-политически или друг характер”, а синонимите са: „независимост”, “самостоятелност”, “автономия”, “еманципация”, “волност” и други. Всеки човек би дал различно определение за понятието „свобода”, за всеки субект тя представлява нещо различно - за едни е заплаха, караща ги да се чувстват несигурни, застрашени от околния свят, а за други е възможност за изява на индивидуалните качества, за задоволяване на личностните потребности.
Безспорно, за да бъдем наистина свободни - независими, индивидуални, непринудени, трябва да притежаваме и качества, които да ни освободят от „оковите” и ограниченията, налагащи ни се от заобикалящата действителност. Смелостта, чувството за сигурност в собствените си качества и потенциал, готовността за риск, способността да бъдеш независим, да умееш да защитаваш личната си позиция, принципи и възгледи са качества, които биха могли да превърнат човека в истински свободен гражданин.
Съществуват два вида свобода - свободата „да”, „за” и свободата „от”. Първата е положителната: свободата да създаваш, да се доказваш, да се развиваш, свободата за творчеството, за индивидуалното достигане до успеха, за самосъхранението, за риска и спонтанността. Втората е негативната свобода: да се освобождаваш от другите. Това е несвобода, търсиш причината в други фактори. Човешкото право на избор предоставя възможността сами да изберем дали да бъдем свободни или не.
Децата са зависими от своите родители, което до някаква степен ги прави несвободни. В определени случаи родителската обич ограничава и потиска детската воля и израствайки така, децата свикват да бъдат зависими, родителите не им позволяват. Подрастващите сами да определят кое е добро и кое лошо, кое хубаво и кое не, а това ги освобождава от отговорността, която имат спрямо последиците от избора.
Колкото повече детето расте, толкова повече се засилва стремежът му към независимост и свобода. Този стремеж може да се засили чрез индивидуални пориви и качества, водещи до индивидуализиране и изграждане на личност, способна да носи отговорност за всяко свое действие и решение.
За да бъде свободна, както и може да изчезне, когато дадена личност е решена да се откаже от свободата си, за да се чувства сигурна под опеката на другия, заплащайки със силата и целостта на своето Аз. Същевременно индивидите в детска възраст развиват у себе си една или друга потребност в зависимост от начина на живот на средата, в която растат.
В книгата си „Бягство от свободата” Ерих Фром разкрива, че всеки има правото или да избере да потисне своето Аз и да пренебрегне свободата, като се подчини на нещо или някого, или да осъзнае смисъла на свободата, като я използва, за да доказва и саморазвива себе си като личност чрез своите качества.
Ерих Фром засяга и проблема „да бъдеш” или „да имаш”. Тук се проявява пак правото и свободата на личен избор. Свободни са тези, които избират да „бъдат много” - като личности. Да се доказват, да творят, да бъдат оригинални и различни, а не тези, които „имат много”. Същността на свободата е в това да бъдеш изобретателен, мобилен, поемащ рискове, способен и отговорен да достигнеш до върха на пирамидата и да бъдеш независим, а не да притежаваш.
Можем да открием смисъла и важността на свободата във всяка сфера на обществото като социологическа система. Свободата е нужна на материалното производство, за да се осъществява търговията, за да е добър пазарът и за да има наличие на финанси в обществото. При възпроизводството на хора тя също се проявява във всяко едно главно обществено явление. Свободният избор на хората, свързан с тяхното образование и възпитание? Влияние на свободата откривам и в четвъртата сфера – общественото управление. Можем да я наречем демокрация, определяща главната цел на обществото да бъде свободно, всеки гражданин да има своето право на глас и възможност да прояви личностните си качества.
Свободата ярко присъства и в петата сфера, която е свързана с комуникациите. Без да я притежават, хората не биха могли да си разменят свободно информация, да общуват помежду си свободно. Съдържанието на свободата се изменя в зависимост от това, доколко всеки човек се възприема като независимо самостоятелно същество. Свободата дава, но и отнема, тя е различна за всеки, защото не всеки е способен да се възползва от нея.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Текстът е по зададена индивидуална задача в курса по „Социология”, УНСС
Трейси Велчева
студент по „Медии и журналистика”, УНСС
Безспорно, за да бъдем наистина свободни - независими, индивидуални, непринудени, трябва да притежаваме и качества, които да ни освободят от „оковите” и ограниченията, налагащи ни се от заобикалящата действителност. Смелостта, чувството за сигурност в собствените си качества и потенциал, готовността за риск, способността да бъдеш независим, да умееш да защитаваш личната си позиция, принципи и възгледи са качества, които биха могли да превърнат човека в истински свободен гражданин.
Съществуват два вида свобода - свободата „да”, „за” и свободата „от”. Първата е положителната: свободата да създаваш, да се доказваш, да се развиваш, свободата за творчеството, за индивидуалното достигане до успеха, за самосъхранението, за риска и спонтанността. Втората е негативната свобода: да се освобождаваш от другите. Това е несвобода, търсиш причината в други фактори. Човешкото право на избор предоставя възможността сами да изберем дали да бъдем свободни или не.
Децата са зависими от своите родители, което до някаква степен ги прави несвободни. В определени случаи родителската обич ограничава и потиска детската воля и израствайки така, децата свикват да бъдат зависими, родителите не им позволяват. Подрастващите сами да определят кое е добро и кое лошо, кое хубаво и кое не, а това ги освобождава от отговорността, която имат спрямо последиците от избора.
Колкото повече детето расте, толкова повече се засилва стремежът му към независимост и свобода. Този стремеж може да се засили чрез индивидуални пориви и качества, водещи до индивидуализиране и изграждане на личност, способна да носи отговорност за всяко свое действие и решение.
 |
| Свободата на детето Снимка: Елена Донкова |
В книгата си „Бягство от свободата” Ерих Фром разкрива, че всеки има правото или да избере да потисне своето Аз и да пренебрегне свободата, като се подчини на нещо или някого, или да осъзнае смисъла на свободата, като я използва, за да доказва и саморазвива себе си като личност чрез своите качества.
Ерих Фром засяга и проблема „да бъдеш” или „да имаш”. Тук се проявява пак правото и свободата на личен избор. Свободни са тези, които избират да „бъдат много” - като личности. Да се доказват, да творят, да бъдат оригинални и различни, а не тези, които „имат много”. Същността на свободата е в това да бъдеш изобретателен, мобилен, поемащ рискове, способен и отговорен да достигнеш до върха на пирамидата и да бъдеш независим, а не да притежаваш.
Можем да открием смисъла и важността на свободата във всяка сфера на обществото като социологическа система. Свободата е нужна на материалното производство, за да се осъществява търговията, за да е добър пазарът и за да има наличие на финанси в обществото. При възпроизводството на хора тя също се проявява във всяко едно главно обществено явление. Свободният избор на хората, свързан с тяхното образование и възпитание? Влияние на свободата откривам и в четвъртата сфера – общественото управление. Можем да я наречем демокрация, определяща главната цел на обществото да бъде свободно, всеки гражданин да има своето право на глас и възможност да прояви личностните си качества.
Свободата ярко присъства и в петата сфера, която е свързана с комуникациите. Без да я притежават, хората не биха могли да си разменят свободно информация, да общуват помежду си свободно. Съдържанието на свободата се изменя в зависимост от това, доколко всеки човек се възприема като независимо самостоятелно същество. Свободата дава, но и отнема, тя е различна за всеки, защото не всеки е способен да се възползва от нея.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Текстът е по зададена индивидуална задача в курса по „Социология”, УНСС
Трейси Велчева
студент по „Медии и журналистика”, УНСС
its so copy and paste..
ОтговорИзтриване