Снимка: Минко Чернев
Стипендия ли, или ходене по мъките? Въпросът, който така нахално нахлу в съзнанието на почти всички студенти, опитали се да кандидатстват за стипендия в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). По принцип се говори, че нищо не се получава лесно. Но колкото и добре да живееш, накрая се сблъскваш с бюрокрацията в България. И край. Ти вече си поредната жертва...
Но това, което наистина ме озадачи, е ЗАЩО студенти, кандидатстващи за стипендия по успех, трябва да се сблъскват с толкова много бумащина през целия процес - кандидатстване за стипендия. И то не какви да е документи, а свързани не само с личните доходи на заявилия студент, а и тези на цялото семейство - баща, майка, сестра/брат. И тук идва моментът, в който самият ти - студентът с отличен успех, се объркваш и започваш да се питаш: „Аз за каква стипендия кандидатствам? Наистина ли съм отбелязал правилната причината, поради която искам тази стипендия?”.
Да кандидатстваш за стипендия се оказа доста голямо предизвикателство в УНСС, което мога да обясня стъпка по стъпка. А студентите доста се „поизпотиха”, докато преминат през всички административни изненади и „правила”, и дори подалите документи, останаха несигурни за това дали всъщност са постигнали крайната си цел. Т.е. дали са приети в системата.
Преди всичко, трябва да сме наясно, че съдържанието на думата студент е по-различно от това на думата ученик. Ти сам избираш да бъдеш студент. Плащаш за обучението си. Избираш дали да си губиш времето, или да научиш полезното за професионалното си развитие. При учениците е различно, задължават те да ходиш на училище. Безплатно е (разбира се, ако не си в частно школо).
Все пак има някакъв натиск над теб, контрол върху дете, неспособно да направи своя личен избор и неподготвено да избере в коя посока да тръгне. Защо направих това сравнение? Както вече споменах, всеки става студент по желание и със същото желание избира какво да учи, колко да се развива и доказва пред останалите и най-вече пред самия себе си.
Показваш наученото, възнаграждават те с взет изпит. Ако си работещ студент и се окаже, че завършиш семестъра с отличен успех, просто ще преминеш в графата с по-високи доходи и молбата ти ще бъде отхвърлена, колкото и трудно да ти е било през семестъра. Мотивацията от администрацията е нулева. По-горе споменах, че лесно не се постигат желанията. Да видим процеса на кандидатстване: графа СТИПЕНДИИ, намираща се в личния ти студентски профил. Но ако си знаел какво те очаква едва ли би натиснал левия бутон на мишката, за да попълниш ONLINE бланката.
Започва безкрайното писане на въпроси по форумите, по групите на всеки поток в социалната мрежа - сървърът отказва да приеме подаването на документа. Електронна му работата, ще натискаш, докато го вземе. После гледаш съдържанието на заявлението и сравняваш, че хартиените бележки трябва да са същите като на тези студенти, които спадат към социалната стипендия. И все пак има надежда и за тебе, отличника. Борбеност е необходима за крайната цел - за някои успешна, за други не толкова.
Удължават срока за кандидатстване за стипендия - добре, всички са доволни, но безброй други причини те разочароват. Това се дължи на факта, че всеки очаква тази стипендия не заради парите, които ще получи, а заради „потупване по рамото” от институцията. За това, което си постигнал, за това, което сам си извоювал. Всеки, кандидатстващ за стипендия по успех, студент иска да се класира за нея не защото ще промени социалния си статут. А заради това, че ще почувства, че някой е оценил усилията му, че някой е забелязал успеха му.
Успех, който всеки сам е постигнал, а не е получил от майка си, баща си, сестра си/брат си и техните месечни доходи. Успехът, значи не е успех, а някакво безразлично статукво. Или си много богат в такива случаи - хем работиш, хем учиш. Или си пък беден - ако само един член от семейството ти е бил безработен за месец и не е вписан в регистрите на Бюрото по труда, то ти също нямаш право на стипендия. Случаите са много отегчаващи, правилата са тук. Успехът ти с оценките май няма никакво значение, разпоредби, какво да ги правиш. Успех на борещите се!
Трейси Велчева
Всичко от автора
Но това, което наистина ме озадачи, е ЗАЩО студенти, кандидатстващи за стипендия по успех, трябва да се сблъскват с толкова много бумащина през целия процес - кандидатстване за стипендия. И то не какви да е документи, а свързани не само с личните доходи на заявилия студент, а и тези на цялото семейство - баща, майка, сестра/брат. И тук идва моментът, в който самият ти - студентът с отличен успех, се объркваш и започваш да се питаш: „Аз за каква стипендия кандидатствам? Наистина ли съм отбелязал правилната причината, поради която искам тази стипендия?”.
Да кандидатстваш за стипендия се оказа доста голямо предизвикателство в УНСС, което мога да обясня стъпка по стъпка. А студентите доста се „поизпотиха”, докато преминат през всички административни изненади и „правила”, и дори подалите документи, останаха несигурни за това дали всъщност са постигнали крайната си цел. Т.е. дали са приети в системата.
Преди всичко, трябва да сме наясно, че съдържанието на думата студент е по-различно от това на думата ученик. Ти сам избираш да бъдеш студент. Плащаш за обучението си. Избираш дали да си губиш времето, или да научиш полезното за професионалното си развитие. При учениците е различно, задължават те да ходиш на училище. Безплатно е (разбира се, ако не си в частно школо).
Все пак има някакъв натиск над теб, контрол върху дете, неспособно да направи своя личен избор и неподготвено да избере в коя посока да тръгне. Защо направих това сравнение? Както вече споменах, всеки става студент по желание и със същото желание избира какво да учи, колко да се развива и доказва пред останалите и най-вече пред самия себе си.
Показваш наученото, възнаграждават те с взет изпит. Ако си работещ студент и се окаже, че завършиш семестъра с отличен успех, просто ще преминеш в графата с по-високи доходи и молбата ти ще бъде отхвърлена, колкото и трудно да ти е било през семестъра. Мотивацията от администрацията е нулева. По-горе споменах, че лесно не се постигат желанията. Да видим процеса на кандидатстване: графа СТИПЕНДИИ, намираща се в личния ти студентски профил. Но ако си знаел какво те очаква едва ли би натиснал левия бутон на мишката, за да попълниш ONLINE бланката.
Започва безкрайното писане на въпроси по форумите, по групите на всеки поток в социалната мрежа - сървърът отказва да приеме подаването на документа. Електронна му работата, ще натискаш, докато го вземе. После гледаш съдържанието на заявлението и сравняваш, че хартиените бележки трябва да са същите като на тези студенти, които спадат към социалната стипендия. И все пак има надежда и за тебе, отличника. Борбеност е необходима за крайната цел - за някои успешна, за други не толкова.
Удължават срока за кандидатстване за стипендия - добре, всички са доволни, но безброй други причини те разочароват. Това се дължи на факта, че всеки очаква тази стипендия не заради парите, които ще получи, а заради „потупване по рамото” от институцията. За това, което си постигнал, за това, което сам си извоювал. Всеки, кандидатстващ за стипендия по успех, студент иска да се класира за нея не защото ще промени социалния си статут. А заради това, че ще почувства, че някой е оценил усилията му, че някой е забелязал успеха му.
Успех, който всеки сам е постигнал, а не е получил от майка си, баща си, сестра си/брат си и техните месечни доходи. Успехът, значи не е успех, а някакво безразлично статукво. Или си много богат в такива случаи - хем работиш, хем учиш. Или си пък беден - ако само един член от семейството ти е бил безработен за месец и не е вписан в регистрите на Бюрото по труда, то ти също нямаш право на стипендия. Случаите са много отегчаващи, правилата са тук. Успехът ти с оценките май няма никакво значение, разпоредби, какво да ги правиш. Успех на борещите се!
Трейси Велчева
Всичко от автора
Друг интересен въпрос е защо аз(например,нямам достатъчен успех..засега,надявам се :Д )не мога да получавам стипендия,защото мама и тати взимат повече от Х лв. на месец,а аз съм им детенце,но когато мама иска да получава детски за мен,детенцето си,отговорът е,че аз вече съм пълнолетна и не ми се полагат въпросните помощи...
ОтговорИзтриванеТова не е само в УНСС, а във всеки един друг университет в България
ОтговорИзтриванеПравилото да не взимаш стипендии, ако дохода на семейството е над Хлв. отпадна. Сега всеки може да има, в зависимост от успеха си. Според процедурата в УНСС доходът играе някаква роля, само ако той е много нисък. Така се дава предимство на хората, които наистина нямат финансова възможност да се издържат. А и въпреки че трябва да се мине през някои бюрократични процедури, кандидатстването не е чак толкова сложно, колкото го изкарвате. Извинявам се, но само глупак не би се оправил. Информация има достатъчно, има и кого да попиташ, време има достатъчно, няма от какво толкова да се оплаквате. Без особени усилия (ще) взимам стипендия за втори път (от два).
ОтговорИзтриване