От телевизора
Снимка: Клубът на журналистите
Обзор: Според мутрите влизането на България в Европейския съюз е същата работа като приемането на християнството навремето. Кукловоди стоят зад протестите, пък смята журналистът от три Българии, Петко Бочаров, цитиран от ефира на Би Ти Ви. Пламен от Варна умря за каузата “Варна – свободна от ТИМ” точно на националния празник, 3 март 2013 г. 6-ти беше Национален траур.
Само преди две седмици радиоводещата на “Клубът на журналистите” по Българското национално радио (БНР), Ирен Филева ми зададе следния въпрос в ефир: “Ще се чувстваш ли притеснен, ако трябва да отразиш протестите във Варна, за да потърсиш истината?”. Аз тогава отговорих, че щом има български вариант на Мохамед Буазизи и Ян Палах, то значи журналистът не ще бъде вече заблудена жертвоприносена овца. Напротив, Пламен промени журналистическото отразяване във Варна, заради мисията да постигнеш промяната на идентичността в рамките на негласните житейски икономически и политически правила. Животът в журналистическия текст отдавна не е сметката за тока. Животът на Пламен е даден на този, който трябва. Трептенето в канала е дали и кога журналистът ще съобщи чий е този живот?
И да се върнем отново на десетте начина за (не)манипулация. В следващия план ще търся причинни взаимовръзки според списъка на “10-те начина за манипулацията” по Ноам Чомски, медиен теоретик, за да стигна до антиподна проекция. Концепцията е журналистическа и по зрителски интерес обектът е предаването “Клубът на журналистите” по БНР от 9 март (събота).
 |
| Снимката обиколи социалните мрежи |
Какво се случи тогава? Пламен Горанов си е българският Пламен: Защо приятелите му говорят пред водещата Ирен Филева за преживяванията им заедно, за светещите му очи, за заведението му “Бостана” и затова що за човек е той? Защо в национален ефир протестиращи обясняват как чертаят надписа “България” с тела насред катедралния площад във Варна? Защо се пишат книги за ТИМ? И защо се регулират журналисти по време на протест?
1. Отвличане на вниманието:
“Как бе, младеж, как да го пусна?”. Не пускайте телевизора – държавата на Златките е евтина проституция. Хем я продаваш, хем си е твоя. Държавата на Пламеновците е на екран само в Деня на национален траур, обявен от Бойко-Борисовото правителствено служене в оставка. Е, по радиото се чуха думи за Пламен Горанов, че той се е преборил веднъж със смъртта. Но тогава спасението е било дупка от сняг.
2. Създават се проблеми, а след това се предлага начин за решаването им:
Че някои от частните медии се финансират държавно. Много лесно – спираш рекламата на банката или пък децентрализираш офиса й в село Бацова махала. Е, да, ама хората не са торба лъжи с плакати.
3. Методът на постепенното прилагане:
Кой е най-правилният модел на медийно човешко отразяване? Вадене на парчета, къс по къс информация. Заради страх от уеднаквяване. В събота приятелите на Пламен казаха, че е индивидуалист. “Сървайвър човек”, без да е печелил медал приживе от държавата.
4. Отлагане на изпълнението:
Това е за жертвите в бъдещето. Както по-горе споменах жертви сега няма да бъдат журналистите, когато съобщят за самозапалилия се Пламен и ТИМ във Варна.
5. Отношение към хората като към малки деца:
“Внимавай, да не се опариш”, съвети за реалност и Бойко Борисов на болнично легло. Всъщност на войната с ефира трябва да върви народният слоган: “Ако се биеш с прасе в кал и двамата ще се окаляте, но на прасето ще му хареса.”
6. Да се атакуват емоциите на човека, отколкото мисленето му:
В очите на консуматора на медийния продукт сляпото вярване в “изкривената картина на света” не се слива с медийната религиозност по принцип. Да хвърляш камъни върху ранен е по-лесно, отколкото да го попиташ: “Can I help you?” с микрофон в ръка.
7. Да се държат хората в неведение:
За 1-2 минути репортаж дори кравата Стойка би разбрала идеологията на медията, излъчваща протестите в страната.
8. Насърчаване на гражданите да се възхищават на посредствеността:
Жанрът “протестна журналистика” е създаден за благодарност на нарушителите на реда. Да ги благослови, да ги утешава, да ги отразява детайлно. Директно включване от мястото на кървавото събитие. Че то адреналинки и манекенки ни ги съобщават тези включвания. Не за друго, а за да разсейват вниманието на зрителя. По този начин лошите новини стават по-благи, насърчителни.
9. Засилване на чувството за вина:
Нещастници и лумпени провокират, а не протестират. Те са виновни за профанизацията, геноцида и глупостолизацията. Човеците не схващали кой е Платон и какво е Плутон. Осъдени. Илитерати.
10. Да се знае за хората повече, отколкото те самите знаят за себе си:
Тавтология. Как да манипулираш така? Регулация на всяко равнище в журналистическата професия.
Стоян Нешев
Няма коментари:
Публикуване на коментар