неделя, май 26, 2013

Иван Стамболов-Сула: Политиката е като баба Илийца, все блъска ли блъска онзи кол


Иван Стамболов - Сула
Снимка: sulla.bg

Иван Стамболов - Сула е блогър, публицист и учредител на политическата партия “Движение България на гражданите”. През годините е бил автор и сценарист на продукции в БНТ и БНР. От 1994 г. управлява собствени консултантски дружества в областта на публичната комуникация, рекламата и връзките с обществеността. В писателската му дейност се прибавят и над 100 телевизионни сценария и няколко книги. Поддържаният от него блог sulla.bg e удостоен с големите награди на БГ Сайт и Българската WEB Асоциация. 

Защо загуби нормалността на 12-ти май, респективно политическата партия “Движение България на гражданите” на Меглена Кунева? Нямаше ли най-голяма нужда България сега от нормалност пред непосредствения политически избор? 

- Нормалността никога не губи. Щом нещо се случва, значи е нормално – иначе не би се случило. Друг е въпросът дали нормалността е винаги желана и приятна. В този ред на мисли беше нормално и “България на гражданите” да постигне толкова лош изборен резултат, че даже да не се класира за парламента. Причините са най-различни. Не искам да се спирам на начина, по който функционира българската демокрация, на фалшификациите, договарянето на гласове и всичко останало, защото ще излезе, че хленча и търся вината извън себе си и “България на гражданите”. Има сериозни причини и вътре при нас. На първо място това е погрешното идеологическо позициониране, от което произлезе и погрешното таргетиране. Ние сякаш не знаехме кого представляваме и на кого говорим, при положение че сме наясно с тези неща. Това беше от страх и опасение да не обидим и отблъснем някого, но всеки знае, че политиката не е нещо, което обединява, а нещо, което разделя. 

Плакатът от кампанията
Особено в страни като нашата хората се ориентират в политическия си избор преди всичко според това срещу кого си, с какво се бориш, а чак после какво застъпваш. Човек избира този политик, който се опълчва срещу врага му. Правителството ме граби? Значи съм за този, който ще свали правителството! Това беше, например, силата на антикомунизма в годините на прехода. Сега вече антикомунизмът не е толкова важен, най-малкото защото дойде поколение, което не помни комунизма. На второ място, в месеците преди изборите в резултат на най-различни стечения на обстоятелствата понесохме тежки удари в цели градове. Ако не ги бяхме понесли, със сигурност щяхме да сме парламентарно представени, макар и не с толкова депутати, колкото очаквахме по това време миналата година. Друг е въпросът, че аз не съм сигурен дали не стана по-добре така, че останахме извън точно този парламент, но няма да развивам тази мисъл, за да не каже някой, че гроздето ми е кисело. Но в повечето общини успяхме да направим жизнени структури, които продължават да работят и ни дават надежда за бъдещето. 

На трето място, не съм сигурен, че през последния месец преди изборите успяхме да проведем най-сполучливата и най-талантливата предизборна кампания. Имаше несполучливи ходове като онези 31 неща, които ще променят живота, пък и текстовите и визуалните послания можеха да бъдат много по-ярки, по-убедителни и комуникационно адекватни. Казвам това като специалист, но може би нямам право да го кажа, защото именно като специалист не взех участие в професионалната организация на кампанията. За съжаление, и това е отговорът на втората част от въпроса, България пропусна поне да се опита да промени нещо в политическия си живот, като даде доверието си на някоя от новите формации. Сега ни търсят за участие в правителството, обаче не ни допуснаха до парламента. В “България на гражданите” и по-специално в структурите, за които аз отговарям пряко – икономическите екипи и всичките 11 общини на област Хасково – около 90% от хората не са професионални политици и мнозина от тях не са имали предишен политически опит. Ние, както се шегуваме с областния координатор на Хасково, който е журналист, собственик на радио и бизнесмен, сме в политиката за кратко и с омерзение. Ако успеем да променим нещо, когато успеем да променим нещо, отново ще се върнем към заниманията, за които ни бива и които обичаме. Ето това пропусна България на последните избори. 

Последното Ви заглавие на книжния пазар е “Сула в огледалния свят”. На политическия терен какво се вижда в огледалото – ако приемем, че българската политика е жена, то можем ли да я погледнем като Майка Тереза или пък като Мата Хари? 

Последното заглавие на Сула
- Добре, че книгата излезе с това заглавие, а не с първоначално замисленото, което беше “Дзен и изкуството да си обършеш...”. Тогава кой знае какво сравнение щяхте да направите за българската политика и да ме питате за него. Шегувам се. Рисковано е да си представяме българската политика като жена и да се мъчим да я определим като такава – асоциациите могат да станат твърде пиперливи. Да, може да е Майка Тереза, която приема волни пожертвования и ги раздава на нуждаещите се. Обаче кои в случая с българската политика са нуждаещите се и от какво точно се нуждаят – това аз не се наемам да коментирам. Може и Мата Хари да е. Да извива еротични танци, докато обслужва чужди интереси. Доколкото знам, Мата Хари е била приятна за окото за разлика от Майка Тереза, светла им памет и на двете. Затова може би българската политика трябва да се стреми поне да е приятна за окото. Но аз не бих я сравнил с нито една от двете дами, най-малкото защото се надявам българската политика все още да е сред живите и дълго да продължи да е сред тях. 

Ако трябва да сравня българската политика с някоя легендарна жена, това може би ще е баба Илийца – не особено интелигентна, не особено грамотна, вече доста стара, българската политика все блъска ли блъска онзи кол, за да го изкара от калната земя и да спаси бунтовника, който би трябвало да се яви олицетворение на идеала, в който българите не мислят всеки за себе си, а и по мъничко един за друг. Хубав идеал. Пък и българската политика не е толкова лошо нещо. Познавам десетки политици, които са прекрасни, честни и интелигентни хора. 

Посока “дясно” – кой ще е “конферансието” за оповестяване за завоя на обединението? Правилно ли ще е всъщност то? 

- Не знам дали изобщо ще има обединение и дали изобщо е правилно да се търси то. По-скоро имаме нужда от нов десен субект, който да претопи в себе си всичко старо. Това е моя идея от 2007 г., тоест от средата на управлението на тройната коалиция. Аз мисля, че преходът в България е свършил и трябва да признаем това, независимо дали ни харесва къде ни е извел той. Десницата не са десните партии. Десницата – това са дясно мислещите и дясно живеещите хора. Дясно мислещите хора са всички, за които от първостепенна важност е личността и нейната свобода, даваща й възможност за творчество, свободна инициатива и честна конкуренция. Десният човек цени най-високо индивидуалната свобода, защото тя му позволява да различи добро от зло и да избере едно от двете. А десните партии просто представляват десните хора във властта. Ето защо българската десница няма никакви проблеми. 

Проблеми има нейното политическо представителство. Аз продължавам да вярвам, че “България на гражданите” може да бъде нашият нов голям десен проект. Какво значи нов и голям десен проект? Неприкосновеност на личността и нейната свобода, законност и предвидимост, гарантирани условия за предприемачество и свободна конкуренция, честна размяна на блага между свободни и горди личности, сътрудничество и солидарност във всички области на икономическия и социалния живот, наука и образование. Нищо ново под слънцето… И вярвам, че ще се случи в една или друга форма, рано или късно, с участието на този или онзи емблематичен десен политик и т.н. 

През последната седмица от трибуната на парламента публичният език стана вулгарен. Как ще коментирате “езиковата небрежност” и сръдните, изразени с неприличен език, на “интелектуалците – народни представители”? 

- Да се чува вулгарен език в парламента има три причини: простотия, невъзпитание и добре обмислена риторика. Простакът не си дава сметка, че говори просташки, защото не може да говори иначе. Невъзпитаният си дава сметка, че говори просташки, но това не го притеснява, защото не се интересува от другите и от добрите нрави. Интелигентният манипулатор говори просташки, защото просташката реч винаги е по-ярка и привлича внимание. Той не говори на онзи, към когото се обръща, а говори на микрофоните на медиите. Въпрос на стилистика, комуникационна техника и пропагандна политика. 

За да заключим темата с политическото – как бихте перифразирали думите на Атанас Буров за днешната ситуация: “В България всеки селянин се смята готов за кмет. Всеки кмет – за депутат, а всеки депутат – за министър”? 

- Няма да ги перифразирам, а ще ви отговоря с перифраза на казаното от Иречек, според когото българите биват три вида: бивши министри, министри и бъдещи министри. А пък самият цитиран от вас г-н Буров, ако не се лъжа, в спомените си беше казал нещо от сорта: “Това те да ми дойдат с потурите и цървулите и да ми седнат в парламента – това, господа, моят светъл ум не може да го побере!”. Цитирам съвсем по памет. Дама, която уважавам, онзи ден каза: “Аз не съм човек, който иска да надскочи сянката си”. Да си гледаме сенките и да скачаме с мярка и вкус. 

Според специалистите медиите в предизборната кампания не са били коректив на политиците. Какво смятате, не остана ли у аудиторията впечатлението само за съобщаване на факти, без да се се търсят причинни взаимовръзки след тях?

Мисията на медиите?
- Дълга тема. Първо, медиите нямаха, а и никога не са имали хомогенно поведение, така че е трудно да ги обособим в монолитен субект. Едни медии бяха коректив, други поддаваха срещу заплащане, а трети изобщо не успяха да разберат за какво става дума. Пък и какво значи коректив? Медиите имат свещената мисия да представят безпристрастно информацията, с която разполагат. За съжаление, това е невъзможно, така че от медиите на първо време се очакват поне две неща: да спазват известно приличие при манипулацията на фактите, които представят, и да проявяват достатъчна компетентност по темите, които интерпретират. Лошо е да си пристрастно манипулативен, лошо е и да си абсолютно неграмотен и да не знаеш за какво говориш на публиката си. Най-лошото е, когато са изпълнени и двете. Слава Богу, няма много такива случаи. Но пък и публиката си я бива. Понякога имам чувството, че си играем на развален телефон. Случва се нещо, медиите го препредават в някакъв съзнателно или несъзнателно изкривен вид, а публиката го прочита още по-изкривено на принципа “разбрал-недоразбрал”. Имам много такива случаи. Вредно е и е опасно. 

Накрая, каква бе ролята на нетрадиционните медии в предизборната битка – блогове, онлайн платформи и социални мрежи? 

- Имам особено мнение за ролята на тези медии. Според мен тя малко се надценява. Наистина, като влезеш в интернет и се зачетеш в коментарите, виждаш едно активно гражданско общество, което ври и кипи от идеи и остри, понякога до безобразие, изказвания. Самият аз поддържам блог, който се радва на известна популярност, но все още не мога да го нарека медия (макар че вече има компании, които си плащат за реклама в него). Знаете ли, понеже съм се занимавал малко с електронно правителство, мога да ви кажа, че България по качество на широколентовия интернет, по скорост на връзката е в челната десетка в света, но по брой на хора, които ползват интернет, все още сме назад. Не помня колко процента хора ползваха интернет, но не бяха много. Колко от тях го ползват само за електронна поща? 

Колко от тях го ползват само да гледат порно и да свалят филми и музика? Тези, които активно четат в интернет, са не голяма част от онези, които изобщо използват интернет, а те пък също не са голяма част от всички българи. А пък далеч не всички, които четат в интернет, четат за политика и участват в политически дискусии. Има и едно друго неприятно явление. Вече чувствително много станаха поръчковите дейности във виртуалното пространство – помпане на посещения, хейтъри и тролове, екипи за писане на коментари и харесвания. Неискреността вече се вижда с невъоръжено око, а неискреността моментално се превръща в неавтентичност. Но пък, слава Богу, че го има интернет, защото без него, без онлайн медиите много истини нямаше да видят бял свят. Аз съм от поколението, което е виждало интернет под DOS, свидетел съм на развитието на тази среда и знам, че след появата на онлайн медиите през последните години светът вече не е същият.

Интервюто взе Стоян Нешев

4 коментара:

  1. Г-н Стамболов, защо се учудвате че неможахте да прескочите 4% бариера.В интерес на истината, аз мислех че няма да имате и толкова гласове.Ако наистина сте имали безкористни намерения, първото което трябваше да направите е, да се разграничите от хора като Миглена Кунева и Даниел Вълчев.Че народа ни още не се е осъзнал, не значи че е късопаметен,затова на следващите избори за да спечелите се отървете от всичката мърша която има в редиците ви. В противен случай ще бъдете политически трупове. Успех.

    ОтговорИзтриване
  2. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване
  3. Цялата история на това "сдружение по интереси" не е никак чиста!!

    ОтговорИзтриване