Снимки: Елена Донкова
Всеки Великден си има своята история. Но за да бъде цялостна тази история, тя събира в едно малките човешки истории. Понякога разказани, друг път - премълчани.
Стоиш на отсрещния тротоар и си вперил поглед в босото момченце. Гледаш и не виждаш. Гледаш, че то е босо, но не виждаш посланието, което носи със себе си. Не разбираш защо крачетата му са необути. И ако пресечеш платното за движение, и се озовеш при него, питайки го защо кожата му допира горещите тротоарени плочки, ще знаеш отговора преди то да го изкаже. Защото то е дете. И ще бъде искрено.
Но не всички отговори, които получаваме са искрени. Може би, защото хората се страхуват. Но от какво? Или не желаят да споделят. Рядко се случва някой непознат да те спре и да сподели своята история с теб. Дори ще бъде изненадващо. Околните ще го помислят за прекрачващ границата на нормалността.
А колко много се нуждаем от тези човешки истории. Защото те са темата на настоящето. И без тях не може бъдещето. Не теми политически, икономически, културни, а човешките - малки, съпричастни, тъжни, радостни, преживяни.
Седмицата преди Великден съпреживя множество човешки трепети. Жалко, че не можем да разберем какви точно са те. Това са някои от уловените моменти, разказващи част от историята:
Разгръщането на страниците на вестника. И прочитането на онзи ред, който ще те заинтригува. Или на онзи, който ще ти напука стъклата на очилата от новината. Но тук по-интересното не е самото четене, а избраното място за извършване на тази дейност - пънче в столичен парк.
Почистването преди самия Великден трябва да бъде извършено от някого. И понякога то става върху фасадата на сграда. А колко е трудно подобно чистене и има ли риск и страх? Но робот не може да направи прозорците на над 20-етажна сграда да заблестят. Човешка му работа.
Крилатата фраза на римския поет-сатирик Децим Ювенал "Здрав дух в здраво тяло" е способна "да даде криле" за победа. Със спортен хъс и малко късмет можеш да бъдеш на челно място в турнири. Но до постигането на крайния резултат се преминава през усилени тренировки и множество физически травми.
Детското любопитство е най-ненатрапчиво. Отговаряш разбираемо, а децата продължават да питат и да опознават света. И като пораснат, тяхната история ще има пролог, а метафорите ще "изникват" от абзац на абзац.
В София все още можеш да срещнеш комбинацията от кон, каруца, желязо и човек от ромски произход. Интересното е, че каруцата няма регистрационен номер, конят се движи в правилното платно, а преминаващите автомобили не са възпрепятствани.
Рефлексът на шофьора е придобит. Но рефлексът на състезателя е вроден. Прозрачна кола, но непрозрачна история.
След разтоварването на стоката до близкия търговски обект, хората се отправят към следващата насрочена цел от дневния ред. Диагоналното паркиране на товарния автомобил също има своята предистория. Но забързаното ежедневие не позволява да я видим.
Студентски общежития, студентски простори и историята на студентката, запалила цигара. Животът сякаш е затворен в една кутийка и изкарвайки цигарата от нея, той излиза на свобода, разпръсква се в атмосферата и създава предисловие за нов прочит - от друга гледна точка.
Детски спомен, мил и драг.
Падаш, ставаш, здрав си пак.
Тичаш, скачаш и се смееш,
като слънце златно грееш.
За лека нощ разказват ти една история
и в нея не се говори за политиката на Монголия.
От детството до третата възраст... Изминават години с моменти на пълно щастие и огромна болка. Но историята се предава от уста на уста. А ти чакаш приказното чудо. Но то затова е приказно, защото го има само в приказките. Не, не е така. Великденското чудо също съществува. И както Христос е възкръснал, така и твоята история може.
Всяка история има своите три точки...
Публикации от автора
Фотографии от автора
Няма коментари:
Публикуване на коментар