Прощавай, диханието на Ботев днес

,,Любовта, която имам към вас, ме накара да направя това” 

Снимка: Българска история

,,С сърце сичко разкажи...” Това е онзи ред, който винаги ме връща там, при прошката, завета. При светлината Ботев. Липсва словото, липсва гласът - един забавен каданс в напрегната изповед, най-тихият момент на деня... Прощавай! 

Прощавай

се казва на раздяла. Думата освен като ,,довиждане”, ,,сбогом” означава ,,Прости ми”. ,,Прости ме и веч прощавай!” Прошката като израз на синовна обич. Търсенето между горе и долу, Земята и Небето. Между ,,Не плачи” и ,,Стига ми тая награда”. Поет с графическо светоусещане. При Ботев творчеството е стремеж за вътрешно освобождаване - усилие да се уталожи душата чрез тия лирични изповеди, да намери тя изход в тях. Поезията на Ботев е не само стъпка към действие - тя не е само чувство, но и решение.

Дирят го в учебниците, търсят го в архивите

Животът изгаря бързо. Като ослепителна светлина на един факел с мимолетния блясък на един метеор. Роден не за този обикновен свят, неустрашим пред смъртта, той пребъдва и днес. Жив е той, жив. Дирят го в учебниците, търсят го в архивите. Като гледащ от високо. Тих и смирен. Но ние днес следва да търсим онзи Ботев по пътя на нашето духовно извисяване. Дългият път към справедливостта. Нужно е да растем в благодат. Растенето е процес на развитие. Нужно ни е, защото страданията ,,ако ли мале майнольо ти кажат, че азе млад съм загинал и тогаз майко не плачи” идват от света на сенките, необходими за изграждането на нашето духовно тяло. 

Сърцето и заветът

Пътят на търсенето минава през ,,не ти що си в небесата, а ти що си в мен, в мен

Снимка: Златомира Костова

сърцето и душата”. Обсипан с трудности, но водещ винаги към дълбоките извори на сърцето. Смъртта е предчувствие: ,,Аз може млад да загина”. Смъртта на революционера е свързана с мисълта за бъдещето много по-силно, отколкото представата за възможното оцеляване. Всяка употреба на думата “сърце” при Ботев има конкретни и различни една спрямо друга прояви. Като сигнал за осъществявана жизненост, като “вътрешно око”, сърцето в един от случаите е връзка между кръвта и духа, бележещо родствено близост, безпогрешна метонимия за предаден завет: ,,но иди, майко, у дома/ и с сърце сичко разкажи”. 

Словото (сърцето е интимна реч) трябва да разкаже за пътя на бунтовника, за духовните несрети, за страданието, ако си послужим с два лирически акцента “куршум пропей” и “с куршум пронизан” за песента и за смъртта по пътя на безсмъртието. То ще насърчи и научи братята на необходимата за бунтовника, за юнака духовна амплитуда “силно да любят и мразят”...

Яница Маринова
Публикации от автора