Снимка: Златомира Костова
Как изглежда ученето... То има ли си цвят и мирис? На какво ухае петолинието с ноти? Дали скоро ще узнаят, че светът е платно от букви в парка. Че от днес вече имат ново второ аз - бележник. Дали ще напълнят листата му със смисъл и чистота? Дали ще имат шанса да се срещнат с чародейството? И как ще си уредят тайна среща с магьосника от Оз. Дали пък ще прескочат козата без страх, ще могат ли да усетят плътността на светлите ни букви. Ще ги научим ли на любов и отношение?
Помниш ли, че в час по рисуване учителката ни караше да рисуваме прозорци на къщата. От двете й страни, а в квадрата да чертаем линии, които да се пресекат, така че да има място и за завесите. Защо им бяха на тези хартиени къщи прозорци? Защо тя винаги ни учеше да рисуваме по два? А какво се оглеждаше през тези въображаеми стъкла? Как така си въобразих, че мога да разпея света с ,,Днеска ще повикам Мая с топка да си поиграя”...? А светът може ли да пее? Пеят ли хората на площада? Защо марширувахме като войници, докато трибагреникът се издигаше до лика на училището? Как държахме първото си другарче за ръка и как първият ни класен ръководител ни въведе в негово величество Училището? С китка здравец и вода...
Тъй както водата няма край, и мечите ни да бъдат безпределни.
Някъде там между големите стени и ширни коридори, обсипани със звънливи детски гласове, и първия училищен звънец се научаваш да даваш. Именно там в двора на класното училище за първи път разбираш, че светът е шепа на добрина, на размяна на емоции... Навярно малкото хлапе ще се научи на търпение, щом малкото тупкащо сърце допусне новото в себе си. Може би ние, възрастните, ще продължим да спорим кое да влезне и кое не в учебната програма, ще продължим да отстояваме своето си. Навярно защото не поставяме правилно чертите на нашия прозорец. Обръщаме ги. Да, но това не е пясъчен часовник, в който за n-ти път да отброяваме правите и погрешните си страни...
Защото децата ни нямат време... Защото те растат сред нас. Населяват онази гора, която всички заедно конструираме. Без лепило Лего. Колко цветни ще бъдат гланцовите му блокчета зависи от нас, големите деца. Днес разбирам защо учителката по рисуване ме караше да пресичам онези черти. В големия квадрат се раждаха и вирееха четири малки нови. Всяко едно от тях очертава пътя в етапност. В първия квадрат сме ние до седем годишна възраст. Следва неговият съсед близнак -нашето начало, първите крачки в училище. Третият е вече по зрял - там сме в основното си образование. Последният е за нашето средно. Красивото на този прозорец е, че гледката всеки път може да бъде различна. На всяка следваща рисунка можеш да добавяш още и още черти и да чертаеш нови хоризонти.
Новата учебна година шепне. Тихо пристъпва в нощта. Починала си е добре. Готова е да пъхне в раничката си новото търсене. Делят ни секунди от първият звънец... Хванете детето си за ръка. Сътворете миг на вълшебство за него. Тази вечер преди сън не му четете приказка, подгответе го, че то само ще твори такава през идните години. Кажете му, че след време ще започва своите истории с: Имало едно време... Подскажете му, че от днес насетне денят се дели на части - на моето аз и другото второ аз. Половинката на целия ден ще бъде в клас сред приятели, за да се учи, а другата част - почивка и подготовка на уроците. Пуснете спонтанния процес на вдъхновението от новия втори дом, сам да дойде в детето ви. Позволете му да настани това трепетно очакване в себе си. Покажете му красивите букви. Подарете му празен лист. Само след година детето Ви ще напише само там своята приказка. Нека приучим у децата си отношение към писаното слово.
Децата усещат, приятели. Въображението на децата ни се оформя до четиринадесет годишна възраст. Нека те рисуват върху живото, а не механично да контролират бутони, които няма как да изразят обратната връзка.
За обратната жива връзка, Пипи. За нея ти прескочи покриви и преплува реки. И остави отпечатък. Утре ти, голямо дете, постави колана и непременно дай светлина на твоите фарове. Нека ценим живота на пътя. А ти, млади учителю, който за първи път ще въведеш новия си клас, бъди благословен.
Яница Маринова
Няма коментари:
Публикуване на коментар