Стоян Нешев: Има потребност от студентски медии

В навечерието на рождения ден на “Новата журналистика” Мария Константинова разговаря с главния редактор на блога Стоян Нешев. Има ли “студентска журналистика”, къде е позиционирана тя и коя е “новата журналистика”. Ами старата... 

Стоян Нешев

Какво за теб е “Новата журналистика” - търсено начало или неочакван трамплин? Какво промени за 2 години, откакто си начело на блога? 

- “Новата журналистика” е преди всичко начин на изразяване. Затова е и създадена нашата платформа, за която мога открито да твърдя, че е без аналог. Можем да приемем, че “Новата журналистика” е и алтернатива на университетските студентски медии, където политиката на ръководене предлага студентите, списващи вестника или брошурата, например, да заемат ролята на конферансие, обявяващо с кого се е срещнал ректорът на университета или колко интересна е била конференцията на мастити академици в залата. Липсва разшифроване на ситуациите, та дори и логически коментар. 

Аз не смятам, че лицето на “студентската журналистика” трябва да изглежда като афиш. Нали ние сме поколението на дигиталното, затова от първи курс пиша за “Новата журналистика”. Нетрадиционната медийна среда освен че освобождава, тя и възпитава. А че има потребност от алтернативни студентски медии – няма спор. Крещяща е нуждата от опозиция и коректив на т. нар. “студентски власти” и предавателят от битовите до академичните въпроси трябва да са предприемчивите студенти, било то журналисти, социолози или юристи. Възможността да назовеш неправилното пряко, веднага те класифицира извън недобрия авторитет на студентската общност. 

От 5-те години история на “Новата журналистика” в последните две заедно с моя заместник-редактор Елена Донкова направихме няколко ключови действия за развитието на блога, предоставен ни от бившите вече студенти по журналистика. Или казано граматически, разбрахме къде се пише запетая и къде не. Разбира се, тези действия не биха се случили и без целия екип от автори. Тъй че ще започна от добрите ни практики и експеримента за героите-будители на нашето време “Кой ни събуди”, който реализирахме в Студентския град с историците от Студентски исторически център през февруари. Аплаузите са за хората, които се включиха, които ни писаха и които присъстваха, и най-вече усетиха защо е нужно да направим будителска седянка насред Студентския град. 

Много се радвам и за рубриката “Пред микрофона” – ние ги питаме, те ни отговарят. И да, отговарят ни! И все хора, които има какво да ни кажат и какво да споделят пред читателите на една медия, позиционирана в нетрадиционната среда. В нашите студентски интервюта са вземали участие блогърът Иван Стамболов – Сула, редакционният директор на “GEO” – България и журналист от в. “24 часа” Георги Милков, радиоводещата на “Клубът на журналистите” по БНР Ирен Филева, главният редактор на в. “Труд” Иван Михалев и други, за които може да прочете в архивите. Появиха се и “ЧовешкиТЕ истории”, защото май разказването на истории си остава занаят. Опитваме се да представяме хора, чиито съдби не попадат в новинарския поток, и се получава. На мен ми правят впечатление истории като за 89-годишния дядо Христо от село Кърпачево, или за българката Виолета Георгиева, която спечели привилегията да администрира фейсбук профила на Европейския парламент за ден. Дори можем да си позволим да бъдем врагове на “синдрома за гадния свят”, след като намерим толкова много позитивизъм в лицата на обикновени улични музиканти, наричащи се Трио бенд “Джими”. За такива хора последно разказа Яница Маринова. Така че продължаваме да дирим човеците! 

Тогава как се отразяват студентските проблеми и какво е призванието или предизвикателство в професията “журналист”? 

Студентски протест, февруари 2013 г.
Фотограф: Николай Стайков

- Студентските организации със своите действия бягат към отразяване от традиционните медии. Пожелават си тяхната голяма аудитория в стремежа да бъдат по-бързо чути и представени, но се получава, така че смислената студентска проява бива заглушена в традиционната медийна среда и губи стойност. Такива са и последните примери. Всъщност се помни само скандалът, инсцениран от студентските организации, довел им място във водещите новини. 

Иначе предизвикателството не е, че си отразил студентските протести през февруари например. За този случай се сещам, когато почти целият ни екип се зае със стачките. Че и в качеството си на протестиращи даже присъствахме. Предизвикателството не е, че някой студент ще ти каже, че не си обективен, защото не си отразил всички гледни точки. Тук вече подхващам мита за обективността, присъщ на остарелия български журналист и вкоренен в разбиранията на аудиторията за правдивост от журналиста. Но да не се отклонявам. Предизвикателство иде тогава, когато неопровержимата фактология е с теб и можеш да си позволиш солидарността да изкажеш съответните коментари по темата. Тогава вече ще си спокоен, че си изпълнил дълга към обективната наука. А за призванието пише само в учебниците по журналистика. 

Журналистиката и свободата. Докъде се простират? 

- До будките за вестници, но не и върху тях. Разбира се, това е субективно. А за свободата още си спомням курса по социология на д-р Катя Михайлова в университета, тогава дискутирахме за Ерих Фром и неговата книга “Бягство от свободата”. Той дели свободата на две – “свободата от” и “свободата да”. Ако се пренесем на журналистическото поле, мога да обобщя: ако на журналистиката й е наложителна свобода от нейните собственици, то тя не трябва да бяга. Защото би попаднала в нови зависимости или в пълно равнодушие. Затова ще обознача, че журналистиката иска свободата да... да сигнализира, че е разрушила своя средновековен свят от непочтени собственици и е освободила хората от тенденциозните ограничения. 

Можем ли да твърдим, че творчеството е най-силното оръжие на младия журналист? 

- Със сигурност. Ама не знам колко съм творец и колко съм млад, като си мисля, че британската камара на Общините е най-висшата форма на демокрация и че най-добрата правна система е американската. Нали не се заблуждаваме, че в 9-те висши учебни заведения в България, където се учи обществени комуникации и журналистика, ще се произвеждат на година по n-броя творци. С творчество можем и трябва да смачкаме противника, който ни одумва по медиите, че сме поколението copy/ paste. Не твърдя, че младите журналисти кипят от ентусиазъм да творят, но все пак изключенията не бива да попадат под общия знаменател. 

“Ами сега...” е мотото за петата година на “Новата журналистика”. Какво следва? 

- Следва студентско творчество, защото екипът, с който работим има дълбочинни познания за творческия процес. И без съмнение не следва бягство към традиционното медийно пространство и тамошния консервативен български журналист. Макар че случаят “Пеевски” сякаш прогресира в развлекателния бизнес на българския журнализъм, погледнато от несериозната му страна. Затова образът на съвременния журналист поема пътя към раздяла с клишето. Но първо трябва да се ограничи достъпът на едни и същи изтъркани лица от телевизионния ефир или вестникарските страници, било то, етикирани като “експерти” или “коментатори”. Тогава комуникаторът ще се прероди. 

И за финал “новата журналистика” се пише. Надявам се само случайността да не я заклещи в дискурса на паразитните хора и събития.

Интервюто взе Мария Константинова

Публикации от автора