Абсурдът, наречен “България”

Една от най-споделяните снимки във фейсбук през последните дни

Фотограф: Стефан Стефанов

Събуждане. Това е думата, която най-точно характеризира състоянието на голяма част от българите през изминалата половин година. През последните двайсет и четири години в обществото ни не е имало толкова масово, продължително противопоставяне на бедността, лошото управление и ниското възнаграждение. Макар и с голямо закъснение, българите се надигнаха от обзелата ги апатия и решиха, че е крайно време да отстоят интересите и убежденията си. Защото не може постоянно да мачкаш тези, които са те избрали, и да очакваш те безропотно да си мълчат и траят. 

Всяко търпение си има своите граници и макар по-късно, българите показаха, че тяхното се е изчерпало. Февруарските протести, провокирани от нелогично високите цени на тока, преминаха в скандирания срещу правителството, което в крайна сметка падна. Неудовлетворени от неизпълнението на голяма част от исканията си, през лятото хората отново излязоха на улицата, която през последните месеци се превърна в своеобразно поле за изява на мнение. Настроени срещу правителството, разгневени от грубото незачитане и погазване на интересите им, протестиращите цяло лято се мъчиха да постигнат резултати. 

Опитите им да свалят ,,новото“ правителство обаче изглежда не са достатъчно ефективни, защото вече над 150 дни нищо не се случва - премиерът Пламен Орешарски не подава оставка, абсурдите в политиката продължават, личности със съмнителна репутация и тъмно минало продължават да се ,,намърдват“ в политиката, привлечени от възможността за материални облаги. Достатъчно е да споменем случая ,,Делян Пеевски“, който стана нарицателно за неземна наглост и висша форма на безочливост. 

Мястото на хора като него е в затвора, но законодателната система у нас изглежда засяга само ,,простосмъртните“. Свидетелство за това са и последните събития около доскорошния зам.-председател на Народното събрание Христо Бисеров, който най-вероятно също ще се измъкне безнаказано. Фактът, че хора от техния тип се опитват или пък са в политиката, е показателен за критичното й състояние. Не може тези, на които им липсва морал и единственият им стремеж е да заемат ръководни постове, за да се облагодетелстват, да ни управляват. Въобще в тази държава няма едно звено, министерство или структура, в която всичко да е наред. Погазване на закони, корупция и интересчийство струят отвсякъде. И в тази ,,мотивираща“ обстановка е принуден да живее и да се обучава бъдещият елит на нацията. 

Датата е 12.11.2013 г.
Снимката е от фейсбук профила на София Крачанова
Фотограф: София Крачанова

Но българските студенти показаха, че не могат да бъдат игнорирани като фактор в обществото. Всичко започна на 23 октомври, когато студентите от Софийския университет "Св. Климент Охридски" обсадиха най-голямата аудитория 272 на Ректората в знак на недоволство от решението на Конституционния съд да върне депутатските права на Делян Пеевски. Действията на протестиращите студенти бяха публично подкрепени от много преподаватели, както и от колегите им от УНСС, Нов български университет, НАТФИЗ, Пловдивския университет и Великотърновския университет - и там също бяха окупирани аудитории. 

,,Ранобудните студенти“ настояват за оставката на Пламен Орешарски и за провеждането на нови избори, обвиняват правителството за връзки с олигархията и мафията. След като окупацията на Софийския университет се оказа недостатъчна мярка, студентите окупираха и Народното събрание. Към тях се присъединиха и цивилни граждани, също недоволни от системата. Макар да сме стигнали до ситуация, в която ректори на университети призовават студентите да емигрират, като не са доволни от условията у нас, все още има хора, които искат да останат в държавата и да се развиват достойно. Според тях политическа смяна ще оправи нещата в България. Силните им убеждения, че са прави, трупаният с години гняв срещу системата и надеждата, че промяна все пак ще настъпи, са силата, която ги води. Но вместо да се изправят смело пред протестиращите и да им предложат някакво разумно и приемливо решение, депутатите предпочетоха да се скрият зад стените на парламента и да изпратят жандармерия срещу собствените си избиратели. Това ли е демокрацията, която вече двайсет години се мъчим да постигнем? 

Така ли трябва да изглежда едно, уж, европейско общество, което свободно изразява мнението си? Не стига че европейската общественост и без това няма добро мнение за нас, а сега още веднъж го затвърдихме, привличайки вниманието към дълбоко вкоренените ни проблеми. Всички западни медии отново ни цитират и дават за пример що се отнася до лошо управление, бедност и политическа незаинтересованост. Едва ли в друга европейска държава сградата, която трябва да приютява тези, които трябва да работят за благото на народа, служи за тяхно укрепление. Трябва ли да се издигат заграждения, полицията да бъде нахъсвана срещу протестиращите и да се стига до окупации, прояви на насилие и агресия, побоища и вандализъм? Отново накарахме Европейския съюз да съжали, че ни е приел, защото истината е, че българите са европейци само на хартия и няма реални изгледи нещата да се променят. Поне засега. 

Съмнително е доколко протестът ще промени нещо, защото управниците ни са достатъчно нагли и предпочитат да се крият, надявайки се общественото недоволство да отмине. И все пак депутатите имат основания да се страхуват, защото този път нещата наистина изглеждат сериозни. Основната движеща сила - студентите, изглежда няма намерение да се предаде и ще се бори докрай за отстояването на интересите си. Затихналите летни протести имат шанс отново да се възпламенят, подтикнати от студентските действия. В името на тези, избрали да останат в страната ни, е необходимо управляващите да се оттеглят, защото и кучето бяга, когато го гонят. 

След неуспеха им да се справят с корупцията и да постигнат стабилен икономически растеж, трябва да дадат шанс на нови хора, които наистина мислят за доброто на народа. Ако и този път нещо не се промени, рискуваме трезвомислещата част от населението трайно да емигрира и обществото ни да се разпадне. Студентските протести могат да донесат така необходимата промяна, защото са провокирани изцяло от желанието за живот в едно достойно и зачитащо правата на гражданите общество, където преуспели ще бъдат образованите и честни хора. Демонстрациите показват, че все още има хора, обединени срещу фарса и цинизма, твърдо решени да защитят правото си на достойно бъдеще.

Виктория Петрова

Публикации от автора