Facebook
Днес е просто ден. Нито е Велик, нито е рожден, нито имен...Тия дни са свързани с една десетгодишна история. Онази, която търси в твое лице двойната Лотхен. За да може да остави отклик, който да се цамбурне и чак баба Цоцолана да узнае, че Facebook прави movie.
За нас табелката има значение. На нея пише: Here`s my facebook movie. И това е онази табелка, която се ражда не по вратите на домашния ни образцов дом, а в стените ни. Новите, които старателно поддържаме всеки ден. Поливаме ги с обич и оставяме частица от себе си по тях. На пръв поглед те са бели - съвсем изчистени, съдържанието се подава от работещата машина на нашето съзнание.
Как се запълва със смисъл бялата стена ли? С въображение, с търсене, а ако не си фен на първото, то просто следваш вълната, никой не го забранява, даже на моменти се адмирира... Защото такова е глобалното село.
Всички магистрали по него водят към твоето ID. Ако се чудите как сте изглеждали в началото, когато сте проходили в прощъпулника на Facebook, той не го е забравил. И никак не иска да изгори по 356 градуса по Фаренхайт твоите дневници, бележки, снимки, защото твоята лента е споделена. Тя е шерната.
И докато лайкваш, негово величество големия Баща (изпълняващ комбинативната ниша богат татко, беден татко) старателно се грижи за твоята make story. И ако твоята memory card е пълна, то пътуването в ширното пространство е все така пъстро и цветно.
Всеки нов гост във вила ,,Фейскула” е посрещнат с широки обятия.
И докато едни споделят, а други се възмущават, че стените ни се напълниха с тези клипове, от редакцията апелират: ,, Пей сърце”. Пеенето на песни генерира любов. Но мелодията не се случва под чардака, а в собственоръчно изтъканото видео. Новите видеа идват да ни сдобрят. Чрез тях ще си припомнете забравени истории, а всичко, което някога сме преживели се свързва с нас самите и хората около нас.
Текстът е интерпретация по повод новата опция на Facebook и появилите се реакции.
Яница Маринова
Няма коментари:
Публикуване на коментар