Социолог: Мачът между ГЕРБ - БСП/ ДПС ще бъде решен в продълженията

България избира своите евродепутати на 25 май

Пламен Нанов завършва социология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Малко след това е и дипломиран магистър по „Дипломация и международни отношения”. От началото на 2014 г. е докторант по „Социология на правото” в ПУ. Интересува се от политическа социология, международни отношения, геополитика, национализъм, тероризъм и конфликти. Как определя ситуацията на политическите сили у нас преди изборите за Европейския парламент на 25 май, попита Стоян Нешев. 

Безспорната тема през последните месеци е “ИЗБОРИ 2014” за Европейския парламент (ЕП), малко преди нея обаче множество публичните образи като Волен Сидеров, Делян Пеевски, Николай Бареков и редица институционални мъже, които няма да се явяват на избори, някак грубо и скандално влязоха в битката за кое е правилното за България. Как смяташ обстановката преди избори ще повлияе ли на тях или отново е възможно да се разболеем от амнезия? 

Пламен Нанов

- „Избори 2014” са избори за Европейски парламент, а не за български такъв. Но жаждата за реванш на десните партии и надеждите на протестиращите за тържество на морала – от една страна, съчетани със стремежа на управляващите на всяка цена да мобилизират електората си и целия държавен апарат, за да се създаде впечатление за стабилност в управляващата коалиция – от друга страна, нагнетяват едно изкуствено напрежение около тях и ги превръщат в своеобразна битка за България. Колкото и да са наивни тези фактори биха повлияли за леко покачване на избирателната активност в сравнение с традиционно ниската за този тип избори. 

Кое е посланието в настоящата предизборна кампания, което би накарало хората да направят своя разумен избор на 25 май? 

- Като част от Европейския съюз България, а в частност и родните политически партии трябва да разполагат с експертиза и да предложат конкретни решения по най-наболелите общоевропейски проблеми: как да се ликвидират последствията от дълговата криза, как да се справим с високия процент безработица, демографският срив, федеративна Европа ли ни е необходима или запазване на статуквото, трябва ли България да се присъедини към Еврозоната, какви мерки да се предприемат за влизането ни в Шенген и пр. Дебатите между кандидатите и посланията, които генерират би следвало да бъдат в тази посока, за да могат избирателите да оценят техните идеи и на тази база да направят своя избор на 25-ти май. 

Каква е твоята прогноза за мача между ГЕРБ и БСП/ ДПС? А ако в него влязат в игра Реформаторския блок, АБВ и “България без цензура” – как ще завърши той? 

- Ако трябва да използвам спортната терминология, не смятам, че изходът от мача между ГЕРБ – БСП/ ДПС ще бъде решен на идните избори, а в дългите продължения, които ни предстоят след това. Резервните играчи, или както проф. Михаил Мирчев ги нарича партии-дубльори - РБ, АБВ, ББЦ, ще водят собствена и независима от водещите партии битка, нещо като мач за 3-то и 4-то място. Далеч по-непредсказуемо е обаче съревнованието между националистическите формации „Атака” и НФСБ. Социологическите прогнози до момента не дават големи шансове и на двете партии да реализират мандат, което ако се случи, ще бъде особен парадокс на фона на засилващите се националистически и популистки тенденции в повечето европейски страни. 

Ако можем да определим качествата и недостатъците на основните играчи в листите за евродепутати... В какъв ред по достойнства би подредил първите Томислав Дончев (ГЕРБ), Меглена Кунева (Реформаторски блок), Сергей Станишев (БСП), Фелиз Хюсменова (ДПС), Ивайло Калфин (АБВ) и Николай Бареков (ББЦ)? 

- От социологическа гледна точка не е коректно да правя каквито и да било класации на кандидатите според техните достойнства и недостатъци. Това е единствено в ръцете на избирателя. Прави впечатление обаче, че при повечето партии се залага на силни и разпознаваеми фигури, експерти в своята област и владеещи чужди езици. Този идентичен профил на водачите на листи със сигурност е положителен сигнал за извадени поуки и преодоляването на синдрома „Румяна Желева”. 

Тази година избираме под мотото:
ДЕЙСТВАЙ. СЪДЕЙСТВАЙ. ВЪЗДЕЙСТВАЙ

Мотото на изборите призовава “Действай. Съдействай. Въздействай”, а след тях какво ще последва? Ще се отрази ли разпределението на местата в Брюксел върху кабинета “Орешарски”? 

- Тези избори са натоварени с много очаквания най-вече за опозиционните партии в България, но според мен на този етап липсва сериозна аргументация за ползата от някакви сериозни размествания на върха на държавата. Двете идеи, които се въртят в публичното пространство са за падането на кабинета „Орешарски” и за смяната на президента Росен Плевнелиев. Защитниците на едната идея са основни противници на другата. Тази ситуация не е особена продуктивна с оглед на цялостната картина в страната ни и не виждам как нови предсрочни парламентарни или предсрочни президентски избори ще върнат оптимизма по лицето на българина. Честата смяна на правителства е сигнал за политическа нестабилност, води до още по-мудна държавна администрация и несигурност за бизнеса. Освен това идеологът на коалицията Сергей Станишев отдавна е доказал, че приема твърде непукистки всички загуби, които инкасира до момента и доброволното хвърляне на оставка би бил граничещ с революцията акт. Сходна е и ситуацията с президентската институция – след като няма сериозни пречки за изпълнение на конституционните функции на Плевнелиев, неговата смяна е необоснована. Понякога е необходимо родните политици да боравят по-често с разума, отколкото с чувствата, защото техните ежби ги плаща българският народ. 

Дали европарламентът
е ефективен, колкото ни се иска...

Кой според теб не би отишъл да гласува? 

- Причините за отказ от гласуване на избори за Европейски парламент са много – засягат както фундаментални страни от конструкцията на Съюза, така и проблемите, срещу които ЕС се изправя ежедневно. Сложната му институционална подредба го прави не особено прозрачен за гражданите, далеч не толкова демократичен за колкото го представят и не толкова ефективен, колкото ни се иска. Процесите, които текат в последните няколко години също влияят върху избирателите. Тежката криза от 2008 г. остави в изолация милиони млади и образовани, но безработни хора. Накара мнозина да се преквалифицират и да се задоволят единствено с покриване на текущи сметки и осигуряване на прехраната. Спасяването на икономиките на страните в рецесия с парите на европейския данъкоплатец също предизвика вълна от недоволство. Оказа се, че едни могат да спазват финансова дисциплина, а други са специалисти в заобикалянето й. Това респективно води до дефицит на справедливост, до озлобление, нестабилност и протест, бил той явно изразен чрез подкрепа на извънсистемни и евроскептични партии или чрез негласуване. 

Тревоги будят и зачестилите напоследък новини за сепаратистки намерения в Европа (в Каталуния, Шотландия, Венето, Бретан). Към тях следва да се прибави и дилемата на Великобритания дали да остане член на ЕС или да напусне. Т.е. в области, които се намират или в самото ядро на ЕС, или гравитиращи около него и страните са в горната точка от модернизационното развитие самата идея за обединение постепенно започва да ерозира. Прокрадват си път първичните пориви на национализъм и се търси нова собствена идентичност извън сегашните държавни и общностни граници. Тези индикации показват, че ЕС вече не онзи магнит, не е магията, която бе завладяла поколения политици, общественици и обикновени хора. И макар тезите за скорошното му разпадане да са силно преувеличени, то боледуването му никак не е безопасно. На ЕС му е нужна нова идеология и преутвърждаване на ценности и идентичност. Без това ще бъде един кух организъм с все по-избледняващи функции и слаба подкрепа от европейския гражданин.

Интервюто взе Стоян Нешев

Публикации от автора