Голямата вяра на българина в малкия екран

Доверяваме ли се на телевизията - какво показват данните през годините назад?

Снимка: Елена Донкова

“Всички лъжат, подкупни са и обслужват нечии интереси”. Това е най-честият коментар по адрес на медиите, който чуваме напоследък. Дали обаче е така. 

През 2012 г. от данните на Евробарометър стана ясно, че 68% от българите се доверяват на телевизията, а 29% - не. В контраст на всеобщите очаквания в Европейския съюз (ЕС) като цяло доверието към малките екрани е около 48%. Ние, българите, вярваме повече от средното за ЕС, въпреки че чуваме кънтящите критики около нас, че телевизията манипулира. 

Орлин Спасов

Особено изострена става темата около изборите. По време на избори Орлин Спасов от фондация „Медийна демокрация” съобщава, че телевизията се е ползвала с най-голямо доверие от гражданите в изборната кампания. 

И още има голямо разделение на доверието, когато става въпрос за социални медии и новинарски сайтове, се разбира от изследването на Евробарометър. А що се отнася до доверието в интернет, то е около 42%, но по отношение на социалните мрежи, блоговете и сайтовете за споделяне нараства до 61%. 

В ЕС доверието към социалните медии е 50 на 100. Съпоставена със страните членки, България е на едно от най-високите места. 

На радиото у нас се доверяват - 51 процента, но 34% го отхвърлят. Сходна е ситуацията в ЕС, където 54 процента имат доверие към радиото срещу 38. На трето място се подрежда пресата - 43 процента й вярват, но 46 - не. Единствено тук недоверието надхвърля доверието, което е важно по време на избори, отбелязва Орлин Спасов. 

В ЕС данните посочват 40 процента доверие срещу 54 на сто, които са скептични към този тип медия. За губещата влияние преса, където доверието през 2012 г. е спаднало с 2 процента спрямо 2011 г., Спасов казва, че това се дължи на директното пренасяне на икономически интереси в медийната сфера. 

Mediascope Европа, 2012 г.

Общоевропейското проучване „Mediascope Европа 2012“, превърнало се за рекламната индустрия в основен източник на информация за медия потреблението в европейски мащаб, показва, че 

българите прекарват 16 часа седмично в интернет. 

Това превръща медията във втората най-популярна след телевизията (23.2 часа седмично). Радиото (11.7 часа), вестниците (4.1 часа) и списанията (3.7 часа) изостават далеч назад. Интересен факт е, че в България 36% от мъжете и 38% от жените използват интернет, докато гледат телевизия. Възрастовата група, която прекарва най-голям процент от времето си в интернет, докато гледа телевизия, е тази от 16-24 г. – 48%. Тези резултати препращат мисълта към корените на пристрастяването към телевизията. Децата свикват с медията и в последствие дори да се занимават с нещо друго, изпитват нужда от компанията й. Съзнателно или подсъзнателно те приемат медийните съобщения и формират личността си съобразно тях. 

Проучване на фондациите “Конрад Аденауер”, “Медийна демокрация” и агенция “Маркет линкс” за медийната среда у нас през 2013 г. показва, че хората главно се информират от телевизията по политически и икономически въпроси. 

62 на сто от хората твърдят, 

че най-обективни са телевизиите, 

а 29% са посочили онлайн медиите. Телевизиите са основен източник на политически новини за 69% от запитаните, а онлайн медиите - за 20%. При жителите на столицата доверието в телевизията и онлайн медиите е почти изравнено - то е съответно 38 и 36%. Това е поводът за размисъл - защо резултатите в столицата са толкова различни и защо са точно такива. Отчита се ниско доверие в пресата. Едва 13% я смятат за обективна, а само 4% от анкетираните казват, че вестниците са основният им източник на информация за политически събития. 

Изследване за свободното време на институт “Отворено общество”, направено в периода 16 юни – 6 юли 2014 г., показва, че 67,3% от пълнолетното население на България гледа телевизия през свободното си време. Нещо повече, 90,6% от анкетираните лица гледат телевизия поне веднъж дневно със средна продължителност 2 ч. и 52 мин. Това подчертава изключителната важност на телевизията, защото тя не просто се ползва с високо доверие, но на практика е и основният начин за прекарване на свободното време. 

Телевизионните медии продължават да бъдат предпочитан и достоверен източник на информация, личи от изводите в проучването. Назад във времето през 2009 г. от изследване на „Отворено общество” виждаме, че Би Ти Ви е най-гледаната телевизия – 72,8 % пред Нова ТВ, която е с 54%. Трета е БНТ1 – 38.5%. 

Отворено общество, 2014 г.

През 2014 г. се оказва, че Би Ти Ви “държи фронта” и по доверие с 43%, след нея се подрежда БНТ – 21%. Трета е Нова ТВ – 20%. 

На въпрос “Ако имахте възможност да гледате телевизия само за половин час на ден, какво бихте гледали?” 35.8 % от хората отговарят “новини”. Това е още едно доказателство, че обществото вярва. Ако хората избираха алтернативен начин да се информират, щяха да изберат да прекарат този половин час в гледане на развлекателни предавания например. 

Фактите доказват, че въпреки противоречивите мнения „малките човечета в хола” на всяко семейство са големите информатори и са по-големи от всички други.

ВИКТОРИЯ БОЯДЖИЕВА                                 МИХАЕЛА ОГНЯНОВА