За историите от романа
Снимка: Елена Донкова
Преди много векове граф Дракула е оставил върху целия си род страшно проклятие и две дъщери от различни жени. Мелиса и Витория са като нощта и деня, но и двете са с непреклонен дух и с воля за победа. А победителката ще е Кралицата на здрача. На гърба й са белязани няколко китайски йероглифа. Тя е наследницата и иска да ви прошепне нещо. Как ли изглежда светът на мрака?
Нали знаете, че през зимата се случват най-страшните истории. Не толкова страшно, а чисто и лично разговаряме с авторката на новия български роман, носещ заглавието ,,Наследницата”, Гергана Йоханова-Гери Йо.
 |
| Гери Йо по време на Панаира на книгата' 2014 в София Снимка: личен архив |
Тя е родена през 1986 г. в Плевен. Завършва
педагогика с английски и преводач-редактор в Софийския университет „Св. Климент Охридски.
Дебютната й творба романът „Наследницата“ (2014) е първа книга от поредицата „Кралицата на здрача“.
За белезите на книгата „Наследницата”. „Тъй като героите ми са вампири, техните белези остават само дълбоко в душата под непроницаема и красива външност, а самата книга носи белезите на фентъзито в наши условия, с много битки, присъщи за жанра, любовта, присъща за всички същества и малко хумор”.
„Пътят беше много трънлив и неясен,
даже бях започвала да губя надежда,
 |
| Романът е заел място на щанда |
че този текст ще види бял свят. Много от българските издателства не обичат да работят с млади български автори, за което ги разбирам – ние сме един риск. Съвсем случайно получих коментар, че издателство „Монт” обичат българските текстове и веднага им пратих романа, не след дълго получих отговор, те гледат професионално на нещата и ми дадоха съвети за доизглаждане на текста. Вярваме, че скоро и следващите две части „Кралицата на здрача”, ще се появят на българския пазар, тъй като “Наследницата” е замислена като първа част от трилогия”.
Говорим, че светът на вампирите е тъмен. „Той си е направо мрачен, един свят без скрупули, без ясни принципи за добро и зло, но един свят на войни. Наред с пиенето на кръв има и много кървави битки”. Според нея страшното проклятие на граф Дракула трябва да се прочете в книгата, защото „проклятието достига душата, то е във всеки от нас, проклятието да изберем света на мрака, който съблазнява”.
Авторката отрича, че историите в романа са страшни, тя ги намира за забавни. „Не смятам моите истории, че са толкова страшни, напротив доста забавни са, имат си и лека и тънка ирония към жанра, романът не е трилър или хорър, но определено разгадава душите на създанията на мрака и това му дава по-тъмен оттенък. Винаги съм се чудила какво си мислят злите, оправдават ли действията си?
Когато има черно и бяло - всичко
е толкова простичко,
но целият ни живот е сив, съвкупност от светлината и тъмнината”.
Белезите от разказаните истории – дали остават, или отминават. Гери ги нарече другояче. „Бих ги нарекла по-скоро медали, белезите са нещо мъчително, свързано с болка, а при мен писането е било най-висше удоволствие. И като прохождащ автор се моля да е било и четенето удоволствие за моите читатели”.
За персонажите. „В нашия свят жанрът е така нареченото „ърбан” или градско фентъзи, наред с нашата действителност като неразгадан пласт от него е светът на свръхестественото”.
Заявяваш: ,,Тя може да има силата, но ти не бива да чертаеш съдбата й”, а кой чертае съдбите ни? - Ще отговоря на цитата с цитат: „За някои е писано, но съдбата не винаги държи здраво перото си. Тя го губи надписва пътя ни и ни дава на собствения ни избор.”
ЯНИЦА МАРИНОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар