НОВАТА ЖУРНАЛИСТИКА: Животът през очите на една студентка по журналистика

За образованието и университетската дъска

Снимка: Елена Донкова

Никол, разкажи нещо повече за себе си?

- Аз съм от Сливен. Занимавала съм се със спортни танци. От две години насам съм се отдала главно на журналистиката, рекламата, маркетинга.

Спомена журналистика, ти си студентка във втори курс в тази специалност в УНСС. Защо избра именно журналистика?

Никол Георгиева

- Смятам, че нищо не би ми подхождало по-добре. Журналистиката представя личността. Тя предоставя възможността да откриваш себе си, да откриваш останалите и най-вече да разкриваш истината за случващото се около теб.

А доволна ли си от образованието по журналистика у нас?

- Разбира се, че има както много положителни, така и отрицателни страни в образователната система, но аз лично бих предпочела образованието в чужбина по отношение на журналистиката, защото там имаш възможността да изучаваш една конкретна област от журналистика, а не всички общо. Затова бих предпочела този модел на обучение.

Обмисляла ли си идеята да учиш в чужбина?

- Не, всъщност не съм. Не съм си представяла да съм далеч от роднините ми, приятелите и родното място. Може би, ако нещата в страната се влошават, един ден бих се замислила и за подобна крачка. Но засега съм твърдо за България.

Всъщност причината да направим това интервю, е видеото, което си създала по дисциплината „Социология на комуникациите“ с ръководител д-р Катя Михайлова. Каква беше задачата и какво те провокира да избереш такъв подход на представяне?

- Когато за първи път видях д-р Катя Михайлова бях отчасти стресирана, отчасти мотивирана. Респектираща личност е и всеки един час беше мотивиращ най–вече заради това колко е различна самата тя. Именно по тази причина реших да представя и аз своя учебник по „Социология на комуникациите“, каквато беше и нашата задача за края на семестъра. Предполагах, че повечето ми колеги ще го представят нагледно в хартиен вариант и просто ще разлистят набързо съдържанието му. Затова и направих видеото, за да покажа моята гледна точка по модерен и технологичен начин.

Във видеото споделяш, че е важно хората да свикнат да общуват и изразяват позицията си свободно, без да се прикриват зад статуси. Ти изразяваш ли себе си свободно?

- Иска ми се да се смятам за такава, но не мога да кажа, че напълно е така. Точно върху това работя в момента да изразявам себе си, мислите, чувствата си по всевъзможен начин чрез комуникацията главно. Смятам, че върху този проблем човек работи през целия си живот.

Коя е най-важната фраза или изречение, което винаги ще помниш от социологията в университета?

- „Властта на комуникациите“ – това ще запомня. Както във видеото споменавам, заради тази власт на комуникациите в момента най-ценното в патриархалния свят на човека е изгубено, а именно семейството. Знаем много добре как едно семейство в момента процъфтява в ежедневието си – със смартфон, таблет и лаптоп. За мен това е възможно най-лошата власт, която може да притежават комуникациите.

В предварителния ни разговор сподели, че за в бъдеще не искаш да се занимаваш с журналистика, а с реклама. Защо?

- По-скоро съм се ориентирала към онлайн маркетинга или мениджмънта. Винаги много съм обичала да организирам ежедневието си. Много съм подредена по отношение на нещата, които правя и обичам дори да организирам и останалите хора около мен. Относно онлайн маркетинга се запалих това лято и мисля, че по този начин мога да изразявам въображението си.

Имаш ли все пак любим български журналист?

- Не мога да кажа, че имам любим, но симпатизирам на Ани Салич. Тя ми вдъхва доверие. Изглежда добродушна, занимава се с много благотворителни кампании. За мен това е много важно.

Как определяш медийната среда в България?

- За съжаление, много неща се скриват от медиите и ние, българите, оставаме в неведение, в една огромна лъжа и затова сякаш всеки път правим грешен избор.

Не трябва ли обаче медиите да са коректив на властта и най-достоверният източник на информация за гражданите?

- Да, това е основната им задача. Но реално ни представят доста видоизменена информация за случващото се. Опитват се да ни заблуждават, а това не ми харесва.

За какво мечтаят днешните студенти?

- Според мен мечтаят извън достижимото. Мечтаят не за нещата, които в действителност могат да спечелят по честния начин. Мечтаят за материалните неща, затова да са богати, да притежават какво ли не и затова да притежават кого ли не, а това е много жалко.

Какво представлява изкуството, което правиш и влече ли те то?

- Влече ме по–скоро танцовото изкуство. Както споменах съм се занимавала с танци и това е една от най-големите ми страсти в живота, макар и да нямах възможността да го развия. За мен изкуството е начин да покажеш с тялото си това, което изобразяваш и по този начин да изразиш душата си, мисълта си и чувствата си. Това е всъщност най-великото нещо, което може да постигнеш в живота.

Какво означава да си талантлив човек?

- Искрица. За мен таланта се свързва с индивидуалната искрица на всеки човек. За един това може да е танцът, за друг възможността да пее, а за трети да пише стихотворения. Ако нямаш тази искра, която да пламне, няма как да се получат нещата.

Обичаш ли да четеш?

- Чета от време на време. По–скоро сега съм се отдала на любовни романи.

Последната книга, която прочете...

- „Моят път към теб“ на Никълъс Спаркс. В нея се разказва за безграничната любов, тази, която не познава спирачки. А за мен любовта е най-важната сила, която ръководи изцяло човек. Ако не изпитваш любов дори към себе си, не би успял в абсолютно нищо. Затова най-много ме трогват тези книги.

Ако имаш възможността да станеш PR на някоя личност, коя би си избрала?

- Може би това би бил Григор Димитров, защото той е пример за това как от нищото човек може да израсне в кариерата си. Той е пример и за обществото, и за българския спорт като цяло.

Какви са според теб поводите ни за гордост?