Кой живее за една нощ в бърлогата

Затворника и Лъвицата в словесен дуел

Снимки: Една нощ в бърлогата

Събират се една нощ в бърлогата, когато той е изпуснал последния кораб за затворническия остров. А тя току-що е решила да затвори кръчмата си, след последния попийнал посетител. Той е Затворника, а тя - Лъвицата. Кулминацията е почти очаквана – страстен цигански танц, който разголва от любов душите на героите, докато един от тях не признае истината. 

Това е „Една нощ в бърлогата” – пиесата, която видя бял свят на международния ден на ромите – 8 април м.г. на сцената в Министерството на културата. Последно тя бе изиграна в зала 1 на Българското национално радио. 

Валери Леков

По нелекия път на самодейния театър съзираме главния герой в постановката Валери Леков в затворнически одежди. Всъщност той е актьор по душа, писател, журналист и човеколюбец по призвание. Добре познат в циганската махала в Кюстендил с трупата си ,,Атипън” и забележителните скечове и превъплъщения на ромски Ромео и Жулиета и много други знайни и незнайни персонажи, както и с филма „Ром Кихот”. 

Яница Маринова

До него, облечена с огненочервена рокля, е Яница Маринова в ролята на Лъвицата. Тя е сценарист, актьор, поет и журналист. Просто човек, който не стои мирно на едно място. Зад гърба си Яница има няколко университетски дипломи, три моноспектакъла („Огледална стрела”, „Брутно национално щастие” и „Изгубени в България”), три късометражни филма и няколко книги. Последната е за деца и е посветена на частите на речта – „Температура на думите”. 

През 2010 г. тъкмо е минала премиерата на нейния късометражен филм „Прозрачни съдби” пред студенти от УНСС, когато Валери я търси за репортаж в Българското национално радио. Мил и галантен, след записа репортерът разбрал едно. Намерил е разковничето на неговата мечта след 10 години търсене – главната героиня Лъвицата по сценария му за пиеса „Една нощ в бърлогата”. 

„Спомням си онзи мразовит януарски ден сякаш беше вчера. Той ми показа сценария и каза: „Чети!” Щом го прочетох, усетих, че между редовете има чар... Тази среща не бе случайна”, споделя Яница. 

„Мечтите не струват нищо. Необходими търпение и търсене на хора, които да ми повярват. Не се отчайвах и продължавах търпеливо да очаквам чудото. Накрая то се случи - срещнах Яница, която повярва в мен и тръгнахме преди три-четири години да работим по пиесата”, разказва Валери. 

Йордан Илиев-Шики и Наталия Цекова

А останалото продължава така: „В началото на миналата година неочаквано ми се обади Росица Иванова, която е секретар на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет и ме попита мога ли да направя нещо различно от правенето до момента за 8-ми април. Веднага споделих с Яница. Дописахме сценария, като вкарахме още един герой - стария мъдър ромски Дух, в която роля влезе моя дългогодишен сценичен партньор Йордан Илиев – Шики. Харесахме си един младеж, който танцува и така Пламен Методиев се включи с най-малката роля в пиесата. Помолихме и нашия приятел Тосен Рамар да ни помогне с режисурата”. По-късно в пиесата се включва и Наталия Цекова, която е първата от ромската общност у нас, която завършва НАТФИЗ и единственият професионален актьор сред ентусиастите. 

До заветната дата на спектакъла остават часове, а очакванията са големи. Ето защо по-късно режисьорът Рамар ще каже на актьорите от сцената на Културното министерство: „Благодаря ви! Днес тук се видяхме всички за първи път и успяхме”. 

Преди това - местата за репетиции били ограничени до мазета, тавани и кафета. „Оказа се, че няма къде да репетираме. Започнахме нашите „репетиции на маса”, но имахме нужда от сцена. А такава без пари никой не ти предоставя”, споделя Валери. Надеждата обаче е безгранична - тя се крие в читалищата в кюстендилския квартал „Изток” и в столичния „Факултета”, където актьорите успяват да сглобят действието. „Сами си направихме костюмите, набавихме си необходимия реквизит, музика и решихме каква да бъде сценографията. Сами си строим сцената, сами си я демонтираме след това”, допълва Валери. 

За него на сцената няма граници и с удоволствие във всекидневието си цитира стария Дух от пиесата, който казва: „Духовете станахме повече в тая държава, отколкото човеците. И не парите, а човеците около теб са важни. Защото самотата е много лошо нещо. Дори и ракията няма с кого да си изпия. Вие ме разбирате, нали сме колеги. А ето, колеги, виждате какви неща стават тук, когато има любов”. 

Яница вярва в силата на лудостта. И със същото безстрашие споделя, че и на сцената на живота е опърничава и импулсивна като образа на Лъвицата. С охота би отвръщала с репликите й: ,,Ще те завия, аз тебе с белия чаршаф презглава”. С категоричното: ,,Чупката!”, с изпитателното: ,,Боя ли си търсиш?” или с нежното ,,Хав лако ило”. А за да открие евристичното начало на любовта, би поднесла с „Няма да те моля! Дами канят”. Всъщност постановката завършва със страстен цигански танц, в който „персонажите си позволяват да забравят кои са, за да могат да следват ритъма на сърцето си и импулса на всяка крачка”, споделя младата актриса. За нея танцът е миг на вълшебство, на търсене и себеоткриване. Той не е нищо повече от стъпки в тактова чистота магия, овкусени с мелодия на усещане. 

„Понякога само една бърлога е достатъчна, за да прозрем, че истински ценното е да обичаме, да си позволим да излезем от рамката, да дадем полет на чувствата си. Посланията нямат ключ. Те не са щампи. Не дават константи. Лъвицата ги пуска в пространството, сетивният зрител ги открива, пречупва и преосмисля за себе си”, казва Яница. 

Днес за Яница Валери е „един чудак, нещотърсач и човек с голямо „Ч”. Той казва, че Господ ги е срещнал. „В повечето случаи тя мълчи, предпочита повече да слуша, отколкото да говори. Тя е от рядката порода човеци и е най-прекрасното човешко същество, което познавам. Толкова доброта, вяра в доброто, благородство, човещина... Тя е прекрасен и всеотдаен приятел”, споделя Валери.

Колаж от сцени от пиесата

И с присъствието на Министерството на културата болки има. „Няма заинтересованост от властимащите за циганския театър. Те наливат пари от пусто в празно и имитират интеграционен процес. И във всяка тяхна нова програма и стратегия, свързана с ромската интеграция, в раздел култура се упоменава, че ще се възстанови дейността на циганския театър, който е бил закрит през 50-те години на миналия век. И от 1999 година насам все се възстановява на книга”, споделя с разочарование Валери. Оптимизмът му обаче веднага се появява и той е убеден, че циганският театър има почва у нас. „Почва има, растения има, естествена тор също има, но няма плод. А ако трябва да отговоря сериозно – да, има актьори, режисьори, творци, които биха правили интересни неща. Сигурен съм, зрителски интерес също ще има. Освен всичко друго театърът и възпитава”.

Репортажът бе публикуван на страниците на в. „Труд” – повече тук.

СТОЯН НЕШЕВ
Публикации от автора