Посланието на Яница Маринова
Фотограф: Елена Донкова
Честит празник, Мамо!
Вече съм голяма, Мамо!
Трябва да живеем, Мамо!
Колкото и да ни остава, Мамо!
Завържи връзките на обувките и скочи, Мамо!
Днес е твоят ден и всеки друг е твой. И всяка ласка е твоя и всяка мисъл. И раницата, пълна със сънища и спомени, Мамо. Затова, че си единствена - МАМО!
А-Л-О! Мамо!
За силната воля на жената. За призванието да си жена. Във всяка жена живее могъща сила, носеща позитивни инстинкти, пламенно творчество и вечно познание
Изрезки: Баба Илийца е родена около 1820 г. в село Челопек. Името й е Пена, а мъжът й се е казвал Илия. Имала е двама сина - Иван и Цвятко. От спомените на дядо Дано (оздравялото внуче на баба Илийца от разказа ,,Една българка”) научаваме, че след Освобождението у тях е идвал Ботев четник, за да благодари на баба Илийца, която му е помогнала, но тя вече била починала. Спомнете си за окрилението, което носи жената.
,,И до днес още, когато си спомня за тая мъничка Ангелинка, не мога да разбера истина ли беше това, или сън” по Елин Пелин.
Жената като бягащата с вълци:
Жените да шият „палто на изкуплението”. Това е палто, на което са окачени и закърфичени всички вини, обиди, рани и травми, белязали живота й. Това е разказ за преживяванията като изкупителна жертва: „Планът ми беше да ушия палтото и да го изгоря. Но, знаете ли, вместо да го унищожа, аз го закачих в коридора и всеки път, когато минавам край него, вместо да се чувствам зле, се чувствам добре. Открих, че се възхищавам на жената, която може да носи такова палто и въпреки това твърдо да продължава напред, да пее, да твори и да размахва опашка.
Знаеш ли, Мамо, в този ден има нещо безкрайно. Защото се зашиват вселени. Ти може и да не знаеш, но аз още пазя първата снимка с усмивка от детската градина. Аз още чувам всяка нощ: Обичам те! Спи спокойно!
Може и да съм голяма вече, но още вписвам в дневника менюто за деня, пазя в лентите на преди архиви от двадесет и пет пози. Още пия мляко всяка сутрин. Още чертая цели върху стените с химикал. Още искам да стана балерина, щом порасна. Още ходя при цветаря да ми опакова роза с червена панделка. Още търча из селската градина с кофа сладолед и бера кокичета. Още майсторя картички и ги надписвам до теб. Още виждам в огледалото пастата по лицето. И всеки път си обещавам, че повече няма да правя така.
Да, ама друг път!
Още шептя на колелото: Няма, не мога! А то все не ми отговаря! Още си навивам алармата, че трябва да изключа ютията. И още простирам прането в легена. Имаме още куп неща за случване, мамо. Още толкова вселени за шиене. Но първо трябва да се научим да вденем конеца в иглата. И тогава всички жени по света ще шием красота!
Нали, мамо!? Този живот е многоизмерен. И единственото сигурно в този миг е, че днес е осми! Останалото е зашиване на безкрайности.
ЯНИЦА МАРИНОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар