Икономикс (от англ.):
1) фундаментална икон. теория
2) икон. анализ
3) научна и учебна дисциплина
4) политическа икономия
І. Общественото стопанство – обект на теоретичния анализ
Стопански субекти – физ. или юрид. лица, осъществяващи някаква стопаска дейност
Икон. теории са изключително разнообразни и много на брой, затова, когато говрим за икон-ска теория, ще имаме предвид фундаменталната икономическа теория (Икономикс).-
Икономическа теория:
1) система от основни идеи и обобщени научни знания за общественото стопанство като страна на обективната действителност;
2) начин на мислене, водещ до научно обяснение на човешкото поведение на стоп. субекти, които имат определени цели и избират правилния и ефективен подход за тяхната реализация;
3) изследва и описва стопанските процеси и явления и разкрива тяхната същност;
4) с нейна помощ се формулират методологичните подходи и позиции на изследването и се правят синтезирани обобщения за стопанството и неговото развитие
5) изгражда терминологията на общ-веното стопанство като единна логически издържана научна система;
Обект на икон. т-я е общ-веното стопанство!
Общественото стопанство е сложна и динамична система, включваща стопанските субекти и разнообразните стопански дейности, които те извършват в сферата на:
1) производството
2) разпределението
3) размяната (обмен)
4) потреблението
на материални и духовни блага.
Четирите фази на системата на общ-веното стопанство и произв-во се намират в диалектическо единство, взаимно се обуславят, предполагат и взаимодействат помежду си. Главен и определящ момент на това единство има производството, защото с него започва създаването на продукта, който след това става обект на разпределението, размяната и потреблението.
Производство – процес на въздействие на стоп. субекти в/у природни сили, вещество, енергия и информация с цел създ. на материални и духовни блага, нужни за съществуването и развитието на човешкото общ-во. Стопанските субекти взаимодействат с природата само като членове на общ-вото в рамките на опр. територия.
Трудов процес
Трудов процес – процес на взаимодействие м/у стоп. субекти и природата. Има 3 осн. елемента:
1) труд
2) средства на труда
3) предмети на труда
1. Труд – целесъобразна съзнателна дейност на стоп. субект, насочена към приспособяване и видоизменяне на предметите на външната природа с цел създаване на блага, удволетворяващи разнообразните потребности на общ-вото и неговите членове
=> трудът е предварително осмислена и планирана дейност:
(1) определяне на цел
(2) създ. на план за действия по нейната реализация
(3) контрол на дейността
(4) сравнение на резултатите от труда с предварително създадения идеален образ
(5) създ. на оръдия и средства на труда за изготвянето му
2. Средства на труда – вещ или комплекс от неща, с които стоп. субект въздейства в/у природното вещество, сили, енергия, информация, за да ги превърне в полезни блага
=> решаваща роля имат оръдията на труда заради полезните св-ва за непосредствено въздействие и преобразуване на природата
=> Значение: Развитието на средствата на труда е главният отличителен признак за техническия прогрес и мерило за развитието на трудовия и интелектуално-творческия потенциал на общ-вото на всяка историческа епоха!
=> Към средствата на труда принадлежат всички материални условия на производството (виж стр.11) и такива естествени сили на природата, които имат широко приложение в съвременното стопанство (стр. 11) – видове:
(1) енергийна система на производството – съвкупност от ср. на труда, с които се произвеждат и пренасят, съхраняват и използват разл. видове енергия
(2) информационно-комуникативна система на стопанството – ср. на труда, с които се произвежа, преработва, предава, съхранява и използва разл. информация за упрваление и контрол на производствено-технологичните процеси
(3) транспортна система на общественото стопанство – разл. средства за превоз на хора и товари
3. Предмети на труда – всичко онова, към което е насочен човешкият труд
=> видове:
(1) непосредствено дадени от природата
- всеобщ предмет на труда е земята, която е и първичен ресурс на всяко общ-вено стопанство и производство
(2) суровини – филтрирани през човешкия труд и претърпели известни изменения
- основен материал – когато служат като главно съдържание на произвеждания продукт
- спомагателен материал – спомагателна роля
(3) полуфабрикати – предмети на труда, предназначени за по-нататъшна употреба в производството
В зависимот от определената функция в трудовия процес една вещ може да се прояви като средство или като предмет на труда! (Пр. стр 12)
Производителните сили на обществото и неговото стопанство
Средствата на труда + Предметите на труда = Средства на производството + Работна сила = Производителните сили на обществото и неговото стопанство
Работна сила – съвкупността от естествени или придобити физически, интелектуални, предприемачески и творчески способности на индивида за труд, който той използва за производството на материални и духовни блага
Видове производителни сили:
1) човекът – главна производителна сила
2) науката - чрез съединяване на научните постижения на производството, т.е. материализация на научните знания (Пр. стр. 13)
Труд се използва не само в материалното производство, а и в т.нар. сфера на нематериално производство!(вкл. образование, здравеопазване, култура, изкуство и др.) Резултатът от нематериалното производство не приема формата на продукт, а се слива със самата трудова дейсност и приема формата на услуга, която пряко се употребява от хората в момента на нейното извършване.
Производствени отношения
Производствени отношения – определени връзки и взаимен обмен на дейности м/у хората, в рамките на които едиствено съществува тяхното отношение към природата и чрез които се осъществява производството
=> 2 групи отношения:
1) организационно-технически производствени отношения - свързани с организацията на произв. процеси и отразяващи взамодействието на разл. елементи на производителните сили
2) обеществено-производствени отношения – съвкупността от икон. отношения, възникващи м/у хората в процеса на производството, разпределението, размяната и потреблението; свързани с присвояването, използването, владеенето и разпореждането на средствата и продуктите на производство; изразяват х-ра на съединяването на раб. сила с материалните условия и средствата на производство.
За определяне х-ра на всяка една система на произв-вени отношения трябва да се обособи нейният главен определящ елемент. Според класическата икон. т-я това е начинът на присвояване или формата на собственост на материалните блага.
Формата на собственост е исторически конкретният начин на присвояване на средствата за произв-во и неговите резултати. Отношенията на собственост са обективни, материални икономически отношения на хората едни към други. Видове отношенията на собственост:
1) Отношенията на собственост в/у средствата на производство
2) Отношенията на собственост в/у предметите на потребление
Отношенията на собственост се проявяват в процеса на производство и изразяват тяхното отношение по повод присвояването на средствата за производство и резултатите от труда като към свои или като към чужди вещи.
Ако общ-вото се отнася към средствата и предметите на труда като към свои, то е на лице обществена собственост в/у средствата на производство. Ако само част от общ-вото (група от хора или отделни лица) се отнася към материалните узловия на производството като към свои. То имаме определен тип частна собственост.
Във всяко общ-во има една водеща форма на собственост, която определя останалите отношения на собственост. Формата на собственост в/у средствата на производство определя конкретното съдържание и съчетание на общите и частните икон. интереси на членовете на общ-вото, социалната структура, мястото и положението на хората в произв-вото, организацията и управлението на стопанската дейсност:
1) при обществена форма на собственост производството има обществен характер
2) при частна форма на собственост производството има частен характер
Производствените отношения не се изчерпват само с отношенията на собственост в/у средствата за произв-во (предлагащи начин за съед. на раб. сила с материалните условия на произв-во ), а обхващат и функционалната роля на:
- производството - при отношенията на стопанските субекти за създаването на блага (преобразуване на сили, вещество, енергия и информация на природата в полезни продукти и услуги за удволетворяване на обществените потребности)
- разпределението - при установяването на пропорциите (в които отделните звена и субекти на общ-веното стопанство вземат участие в присвояването на произведените продукти)
- размяна (обмен) - доставя на индивидите и общностите различни блага, за които те искат да разменят получената при разпределението част от общ-вения продукт
- потребление – благата стават обекти на използване – производително или за лична консумация (консумативно), обществено или индивидуално
Продуктите, напускайки процеса на непосредствено производство, изминават сложен път, свързан с размяната на един продукт срещу друг или срещу пари, с неговто разпределение и завършващо потребление.
Видове производство и потребление
В процеса на произв-вото има 2 вида потребление:
1) потребление на работна сила на хора (на техните способнисти и физ. сили)
2) потребление на средствата за произв-во
Производството е процес на създаване на някакъв продукт, докато потреблението е физическото унищожение на вече създаденото. Актът на производство в същото време е и акт на потребление, защото се проявява като производително потребление, а не като лично потребление! Производството е висша форма на потребление, при което се създ. нещо ново!
Имаме 2 вида производство:
1) непосредствено производство (виж Производство в нач. на темата)
2) потребително производство - произтича от унищожаване продукта на първия вид производство; наблюдава се при личното потребление като процес на консумация на предметите на труда и е производство, защото чрез него се възстановява и възпроизвежда работната сила на човека.
Изводи (обобщение):
1. Единната цялост на общ-веното стопанство като система се обуславя от единството на различните негови страни (фази): непосредствено производство, разпределение, обмен и потребление.
2. Тези разл. страни образуват особени сфери на общ-вените отношения на производството.
3. Всяка от тези особени сфери има сложна структура
4. Цялата система на обществените отношения на производството се дели на 2 относително самостоятелни групи отношения, които са в органично единство:
1) Единството на отношенията на разпределение, потребление и обмен на средствата за произв-во и раб. сила, образуващо сфера на отношенията на непосредственото произв-во
2) Единството на отношенията на разпределение, потребление и обмен на предметите за лично потребление - сферите на отношения на непосредственото разпределение, непосредствения обмен и непосредственото потребление
5. Следователно отношенията на непосредственото производство, от една страна, и отношенията на разпределение, обмен и потребление, от друга, не са независими групи отношения, а са особеното и различното вътре в цялото.
Сектори/отрасли на общественото стопанство
Според териториалните граници, в които се развива, общественото стопанство може да се определи като: местно, общинско, областно, регионално, национално, интернационално и световно (глобално).
В националното стоп-во се разграничават разл. сектори, които са взаимно зависими и взаимодействащи части на цялото стоп-во. Те се формират по различни признаци:
1) според отрасловия признак (или отрасловата структура, отразяваща достигнатата степен в разпределението и специализацията на труда и производството) могат да се разграничат 3 сектора:
а) първичен – селско и горско стопанство (вкл. селско, ловно, горско и рибно стоп-во)
б) вторичен – индустрия (вкл. добивната и преработващата промишленост; производство и разпределение на електроенергия, газ, вода; строителство)
в) третичен – услуги (вкл. търговия, ремонт на автомобили, лични вещи и стоки на домакинството; транспорт; складиране и съобщения; финансово посредничество; други услуги)
2) според институционалния признак - собствеността
а) частен сектор (обединяващ домакинства, фирми и организации)
б) държавен сектор (контролиран напълно от държавата и нейните органи на управление)
Съотношението м/у частния и държавния сектор се предопределя от обществения избор, социално-икономическите условия, господстващата идеология и управляващите партии и движения в дадената страна.
3) според технологияния признак (от гл. т. на използваните технологии)
а) нискотехнологичен отрасъл – за нискотехнологичното стоп-во (каквото е българското) са х-ни механични, машинни, топлинни, електрохимични и естествени процеси и технологии.
Преходът към високотехнологично стопанство означава масово и всеобхватно използване на наукополъщаеми и ресурсоспестяващи технологии, използващи знанието за по-висши форми на движение в производствения процес. Постепенно знанието и информацията се превръщат в най-важен икономически ресурс, обуславящ ефективното протичане на материалното и духовното производство! Нужни са много средства, време, интелектуални и предприемачески усилия и инициативност на бълг. нация за преобразяване на нац. стоп-во в едно високотехнологично стоп-во.
б) среднотехнологичен отрасъл
в) високотехнологичен отрасъл – предполага едно високотехнологично стоп-во, което радикално преобразува технологичната йерархия чрез масово използване на принципно нови, гъвкави, микрокомпютърни, информационни, кмплексни, безотпадни, екологично целесъобразни, ефективни и ресурсоспестяващи технологии, които материализират фундаменталните научни открития и изобретения. Най-важни са:
· мекатрониката – използваща микропроцесори в средствата за механична обработка на материалите;
· технотрониката – вграждаща ги в системи за упр-е на технологични процеси и автоматичен контрол над качеството на продукцията;
· машинната информатика – съчетаваща комплексни системи от информационни носители и микропроцесорна техника;
· телематиката – представляваща синтез на машинна информатика и телевизионна техника;
· биотехнологиите и генното иженерство – основани на използването на генетични синтезатори и аминокиселинни анализатори, представляващи микрокомпютърни автоматизирани лаборатории;
· криогенни технологии – за осъществяване на свръхпроводимост;
· принципно новите технологии – за възибновяващи източници на енергия и за несъществуващи нови материали
С помощта на тези качествено нови технологии се формират производствени ресурси от научно-информационен и високотехнологичен тип и се изгражда принципно обновена научна и информационна обслужваща инфраструктура на общ-веното стоп-во в САЩ, Япония, Германия, Франция, Англия, Италия и други страни от ЕС.
Субекти на общественото стоп-во
Главни субекти на световното стоп-во са транснационалните и многонационалните корпорации и банки. Със своята стоп-ска дейност те оказват огромно въздействие в/у националните стоп-ва на много страни (обяснение - стр. 20). Практически износът на преки инвестиции изцяло се осъществява от тях (стр 20).
Субекти на икономическата глобализация на световното стоп-во са разл. междунар. организации като Международният валутен фонд (МВФ), Световната банка, Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР), Световната търговска организация (СТО), Конференцията на ООН по търговията и развитието (ЮНКТАД), Международната организация по труда (МОТ) Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), Г-8 и др. Те имат за цел да разработват общоприемливи правила и норми на икономическо общуване и сътрудничество в съответните сфери на общ интерес.
Същност и главни насоки на технологичното преустройство на стоп-вото в равитите страни
Процесът на коренно технологично и структурно преустройство на стоп-вото започна от ср. на 70-те години на ХХ век. Предпоставка за този процес е обективната необходимост от ресурсоикономично развитие на стопанствата в развитите страни поради икономическите, структурните, енергийните, суровинните и екологичните сътресения в световното стопанство. Новият технологичен начин на произв-во е основан на автоматизиран и самоорганизиращ се технологичен произв-вен процес.
Най-важни и приоритетни насоки:
1) гъвкавата репрограмирана автоматизация на производството – бърз темп на растеж на елементите на автоматизираните средства на труда и гъвкавите автоматизирани произв-вени системи (ГАПС) (виж стр. 21)
- по-прицизни технологии
- заместват човека в дейнсоти, застрашаващи неговото здраве
- намаляване числеността на обслужващия персонал, времето на произв-во, заетата с обурудване площ
- увеличаване производителността на труда
2) масово изпозване на новите информационни технологии (виж стр. 21-22)
- леснодостъпни и прости за използване информационни технологии
- многократно увеличават производителната сила на научно-техническото и управленско творчество на учените и специалистите
- рязко съкращават необходимото им време за получаване на информация
- могъщо средство за получаване на нови знания => ускорена информатизация на стоп-вото и коренна реорганизация на технологичните процеси вследствие на непрекъснато обновяващата се научно-информационна база
3) масовото приложение на биотехнологиите и генното инженерство, които имат важни предимства пред традиционните механични и химични технологии, защото заменят много енергопоглъщащи и природозамърсяващи процеси. (виж стр. 22-23)
4) създаване и широко приложение на комплексни (групови) технологии, управлявани от компютри, които заместват традиционните отделни (единични) технологии (виж стр. 23)
5) развитие на криогенните технологии (виж стр. 23)
6) новите технологии за използване на възобновяеми източници на енергия – ефективно и икономично използване енергията на слънцето, вятъра, биомасата, геотермалните източници, приливите, отливите и температурните разлики в океаните.
В резултат от взаимодействието на посочените насоки на технологичното преустройство се появи бързорастяща съвкупност от ресурсоспестяващи и безотпадни технологии, чието разпространение има огромен икономически ефект, изразяващ се в рязко съкращаване на суровините и енергията за единица продукция.
С помощта на новите технологии се произвеждат и нови материали с изключителна трайност, твърдост, пластичност, топлоустойчивост и т.н.
Характерно за технологичното преустройство на стопанството в развитите страни е:
- високата степен на взаимопроникване и взаимодействие на принципно новите технологии
- ускорената материализация на фундаменталните позтижения на науката
- формирането на нов научно-технологичен и самоорганизиращ се автоматичен начин на производство – материално и духовно, който има за цел ресурсоикономичното развитие на стопанството на тези страни
Главният икономически резултата от съвременното технологично преустройство намира израз в многократното повишаване на производителността на труда и ефективността на производството при ресурсоспестяващо използване на всички производствени фактори, което променя границите на производствените възможности на развитите страни, и то при икономически ефективно и екологично целесъобразно развитие на техните стопанства.
Основни тенденции в структурното преустройство на стопанството в развитите страни
(процес, предопределен от технологичното преустройство на стопанството)
1. Най-важна тенденция на радикалното структурно преустройство на стопанството в развитите страни е обособяването и динамичното развитие на многоотрасловия технологично интегриран комплекс от наукопоглъщаеми и високотехнологични отрасли. Основно предназначение на този комплекс е да превъоръжи другите отрасли на стоп-вото с принципно нова високопроизводителна техника и ресурсоспестяващи технологии. (Пр. за подобни отрасли – стр. 18)
2. Появата на такива нови елементи в стопанството на развитите страни, играещи изключителна роля във функционирането на икономиката като цяло. Те водят до ново качество на нейния растеж, а също и до разширяване на производстените й възможности за сметка на ресурсоспестяващите технологии. (стр. 25)
3. В резултат на масовото разпространение на новите информационни технологии се създава информационна инфраструктура, която тясно се интегрира с отраслите на съобщенията. Чрез нея се предизвикват верижни промени в структура на стопанския комплекс в развитите страни. (стр. 25)
4. Увеличаване на относителния дял на сферата на услугите в добавената стойност и заетостта. (стр. 25-26)
5. Съкращване относителния дял на повечето отрасли на материално производство (селското стопаснтво и цялата промишленост, вкл. преработващата)(стр. 25-26)
6. Нарастване на относителния дял (в добавената стойност и заетостта на развитите страни) на наукопоглъщаемите и високотехнологичните отрасли в продукцията на обработващата промишленост и особено в износа и външната търговия. (стр. 25-26)
Има 2 етапа в структурното преустройство на икономиката на развитите страни:
І. Първи етап – енергийната криза от 1973 г.
- главно организационни мероприятия или комплексни енергетични програми, насочени към икономия на енергия и стимулиращи бързи промени в топлинно-енергетичните им баланси, в които се съкращава делът на нефта и природния газ
- не бяха извършени значителни промени в технологичната и техническата база на енергопроизводството и енергопотребяващия апарат, защото все още не бяха създадени масово разпространени енерго-и ресурсоспестяващите технологии
ІІ. Втори етап – кр. на 70-те и нач. на 80-те год. на ХХ век
- масово обновяване на основния капитал, като се използваха принципно нови технологии – по-малко енергопоглъщаеми и материалопоглъщаеми машини и оборудване, повсеместно внедряване на микроелектронната техника и технология
Фактори, определящи интензивността и спецификата на структурното преустройство:
1) равнището на икон. й развитие;
2) осигуреността й с научни, финансови, трудови и природни ресурси;
3) х-ра на участие на дадената страна в междунар-торазделение на труда и в интеграционните процеси и общности;
4) различната й степен на зависимост от вноса на суровини, енергия и готови изделия (особено наукопоглъщаеми и високотехнологични);
5) способността й да увеличава в своя износ относителния дял на технологично сложна продукция;
6) установените в нея структура на произвоство и на държавното регулиране на стопанството
Необходимо е да се подчертае, че мащабите в тези страни на направят този процес на макро – и микроравнище в съответствие с обективните закони и дадености в икономиката и научно-техническия прогрес и темповете на структурно преустройство зависят в много голяма степен от способността на управляващите и деловите кръгове в тези страни на направят този процес на макро – и микроравнище в съответствие с обективните закони и дадености в икономиката и научно-техническия прогрес, от тяхната воля и решимост да реализират научнообосновани програми за технологични и структурни изменения в народното стопанство. (Напр. Япония)
Стадии в икон. развитие на общественото стопанство
1. Домашното стопанство
- древните цивилизации
- затворен характер в рамките на рода, племето
- средства за производство – ръчни, примитивни оръдия и средства на труда
- водещ сектор – селското стоп-во (лов и риболов)
- естествено разделение на труда м/у половете и разл. възрастови групи
- стоп-ския ред се определя от родовите и племенните традиции и обичаи
- неикономическа принуда към труд на стоп. субекти
2. Пазарно стопанство
- съвременната цивилизация
- средства за производство – машини
- водещ отрасъл – индустрията
- общ-веното разделение на труда се х-ра с изключително разнообразие
- взаимоотношенията м/у стоп. субекти се базират на икон-ска принуда и материални стимули; м/у тях има вещна зависимост от стоките и парите
- стоп-ски субект – “икономическия човек”, ръководен от стремежа към забогатяване, натрупване на богатство и материално благополучие
3. Стопанство на бъдещето
- новоформиращото се постиндустриално общ-во (постикономическа цивилизация)
- средства за материално и духовно производство – новите технологии
- водещ сектор – науката
- икон. принуда и вещната зависимост постепенно отстъпват на свободното развитие на личността, интересуваща се не само от парите и вещите, а и от разполагаемото свободно време, нужно за интелектуалното, социалното и творческото й израстване
ІІ. Предмет на икономическата теория
Еволюция на икономическото знание:
1. Ксенофонт, Древна Гърция, 300 г. пр. н.е. – пръв опит за систематизиране на знанията за стопанския живот (диалог “Икономика”)
- “икономика” - древногр. дума “ойкономия” (“ойкос” – дом, стопанство, “номос” – правило, закон) = наука за управление на домашното стопанство
- ~ - натрупани знания за правилата, рационалната организация и ръководство на домашното стопанство при робовладелския и феодален строй
2. Аристотел, Древна Гърция – разкрива някои от най-важните понятия и закони на икон. наука
3. Франсоа Монкретиен, Франция, 1615 г. (“Трактат по политическа икономия”)
- в резултат на образуването на централизирани държави с общонационално стопанство се поражда потребността от наука за законите и механизмите на неговото функциониране
- понятието “икономика” се пробразува в “политическа икономия” = наука за законите на националното (държавното) стопанство
- според М. ~ има събирателен х-р, вкл. знания за домашното и държавното стопанство, външната търговия, законодателната и други дейности на д-вата и нейните институции
ð Школа на меркантилизма - за меркантилистите ~ е наука за богатството, чийто източник е външната търговия (забогатяват държавите, които изнасят повече стоки, за които се плаща със злато, и ограничават вноса на подобни стоки)
ð Школа на физиократизма - за физиократите ~ е наука за общественото богатсво, създадено от изразходвания труд в селското стопанство (източник на богатство – не само трудът, но и природата; икон. прогрес на общ-вото е пряко свързан с натрупването на капитал в селското стоп-во)
4. Адам Смит, Англия, 1776 г. (“Изследване върху природата и причините за богатсвото на народите”)
- според С. ~ е наука, изучаваща икон. отношения и законите на производството, разпределението, размяната и потреблението на богатството (най-важна предпоставка за икон. растеж – производителният труд, вложен във всички отрасли на произв-вото)
- Смит използва понятието “политическа икономия” = фундаментална икон. т-я, а не “икономикс”, но историците го считат за родоначалник на съвременния икономикс
5. Карл Маркс и Фридрих Енгелс (класиците на марксизма) обогатяват предмета на политическата икономия, като твърдят, че тя изучава обществено-икономическите отношения и закотите, които управляват производството, разпределението, размяната и потреблението на материални блага при всички обществени формации
6. Алфред Маршал, Англия
- замества термина “политическа икономия” с “икономикс” като подчертава, че икономиксът има по-широко значение (не е само чиста икон. теория, но и приложна наука, насочена към изработването и реализацията на такава икон. политика, спомагаща за постигане на максимум изгога (полезност, печалба) от микроикон-те агенти (купувачи, продавачи, производители, потребители, домакинства и фирми) с минимум разходи), но често ги употребява като синоними
- икономикс = наука за рационалната стопанска дейност на макроикономическите единици
· икономиксът (1) изучава преди всичко закономерностите и механизмите на координация на стопанските процеси в развитото капиталистическо пазарно стопанство; (2) база – субективната теория на пределната полезността; (3) анализира поведението на икон. отношения и закони и субективните им мотиви и предпочитания при осъществяване на стопанската дейност; (4) анализира капиталистическото стопанство като вечно, непреходно
· полит. икономия – (1) има по-широк предмет в сравнение с икономикса: изучава дълбоката същност на икон. отношения и законите, управляващи производството, разпределението, размяната и потреблението на материални блага при всички обществени формации; (2) база - трудовата теория за стойността; (3) за нея икон. отношения и закони са обективни и не засягат волята на стоп. субекти; (4) разглежда капиталистическото стопанство като преходен период (неизбежен етап от историческото развитие на стопанството) който ще отстъпи на плановата, централно управлявана икономика.
- фундамент в изследвания му са теориите за: пределната полезност, пределната производителност на производствените фактори и равновесието
7. Джон Мейнард Кейнс, Англия, 1936 г. (“Обща теория на заетостта, лихвата и парите”)
- неговият труд се приема за основата на съвременния икономикс
- доказва, че в условията на несъвършена конкуренция автоматичният механизъм за регулиране на пазарното стопанство престава да работи нормално и ефективно – отхвърля микроикономическия подход на неокласиците
- според него условията за процъфтяване на фирмите (при максимум печалба и минимум разходи) не са идентични с условията за нормално функциониране на цялата икономика
- обосновава необходимостта от активна държавна намеса при регулирането на стопанските процеси и създаването на “ефективно” съвкупно търсене
- главната задача на икономикса е разработка на стопанската политика, спомагаща за формиването на “ефективно” търсене, икон. растеж, пълна заетост и благосъстояние на общ-вото
8. Дейвид Лейдлър и Сол Естрин
Икономическата теория е наука за оскъдността (винаги има недостиг на средства за задоволяване на потребностите на общ-вото) и за избора (при оскъдност, трябва да се направи избор кои потребности да се задоволят и до каква степен). Имайки предвид наличните ресурси трябва да се реши как те да бъдат използвани, какви стоки да бъдат произвеждани и в какви количества.
9. Кембъл Макконъл и Стенли Брю
Икономиката е обществена наука, изследваща проблема на ефективно използване на ограничените ресурси, при което се постига максимално удволетворение на безграничните потребности на обществото.
10. Ричард Липси
Съвременният икономикс идентифицира начините за алтернативно използване на общ-вените ресурси и разпределението на общ-вения продукт и начините, по които производството, ефективността и неефективността на икон. системи се изменят във времето.
11. Пол Самуелсън
- Нобелова награда по икономика за 1970 г.
- автор на първия учебник по “Икономикс”(1948 г.)
- стр. 35, Таблица 1 – еволюция на разбирането за икономикс в 15-те издания на учебника
12. Дейвид Бег, Стенли Фишер и Ричард Дорнбуш
- дават една от най-кратките и точни дефиниции: Икономиксът изучзва как обществото решава какво, как и за кого да произвежда.
Обобщение: Икономиксът не е само чиста, но и приложна наука за рационалния избор на начините за ефективно, алтернативно и природосъобразно използване на оскъдните ресурси в производството, разпределението и потреблението на максимум блага с минимум разходи с цел най-пълноценното удволетворяване на безграничните потребности и желания на настоящите и бъдещите поколения на човечеството.
ІІІ. Основни раздели на икономическата теория
(стр. 37-39) За обособяването на разделите на съвременния икономикс има 2 критерия:
1. Според характера на изводите от изследвания материал икономиксът се дели на:
- позитивен
- нормативен
2. Според обекта на изследване имаме:
1) Микроикономикс – онзи раздел, който се занимава с поведението на микроикономическите единици (агенти) в стопанския живот. Той анализира проблемите, свързани с координацията на избора на потребителите и производителите за постигане на равновесие в икономиката при съществуващите ресурсни ограничения и неограничените желания и потребности на хората.
2) Макроикономикс – анализира състоянието, поведението и динамиката на националната икономика като едно цяло. Главните му задачи се свеждат до изучаване и обобщение на макроикономическите зависимости и изработването на стопанска политика и подходящи механизми, осигуряващи икономически растеж и макроикономическо равновесие, стабилно равнище на цените, пълна заетост, справедливо разпределение на доходите и рационлано природоползване.
3) Мезоикономикс – изследва поведението на транснационалните и многонационалните компании; анализира и обобщава резултатите от интернационалната дейност на гигантски корпорации, които влияят в/у действията на микроикономически агенти и макроикономическите показатели на националните икономики на много страни.
4) Международен икономикс – анализира взаимодействието на националните икономики. Обект на неговия анализ са проблемите, свързани с интеграционните процеси в света и устойчивото развитие на световната икономика.
5) Сравнителен икономикс – сравнителен анализ на различните икон. системи. Обслужва практиката при избор на оптимален модел за икон. развитие на по-слаборазвитите страни
6) Институционален икономикс – тема 10
Ø Разделите на икономикса са органично взаимосвързани в една научна система. Те взаимно се предполагат, проникват и обогатяват.
Математическа икономия – отразява обективните икон. структури и кол-вените зависимости на общ-веното стоп-во с разл. математически подходи, средства и моделиране, с което предоставя количествено обработен и формализиран материал за надеждни теоретични обобщения за стоп-ските процеси и явления.
ІV. Основни функции на икон. т-я
1. Познавателна функция
1) Икономиксът обогатява познанието ни за стопанския живот посредством адекватно събиране, описание, систематизиране и обобщение на фактите от икон. действителност
2) С нея се изгражда и научна система от възледи за икон. отношения, икон. закони и механизмите на тяхното проявление и практическо използване в стоп-ската практика
Върху познавателната функция на икономикса се изграждат мирогледната, методологичната и практическата му функция.
2. Мирогледна функция – с нейна помощ се формира цялостния светоглед, което има голямо влияние. Икономиксът създ. реално мирогледно светоусещане у стоп. агенти – индивиди, домакинства, фирми и разл. институции
3. Методологична функция – Икономиксът предоставя изходните подходи за изучаване на икон. категории, закони и механизми на тяхното ползване от другите икон. дисциплини, защото е в основата на системата, около която се групират всички функционални и отраслови икон. науки
4. Практическа функция – изработването на механизъм за трансформация на теоретичните знания на стопанските агенти в практически умения
Едва когато знанията по икономикс се превърнат в основа на икономическото мислене на хората, те ще имат рационално стоп-ско поведение при създаването, разпределението и използването на оскъдните ресурси и блага.
Няма коментари:
Публикуване на коментар