НА БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО СЛЕД ПРЕХОДА
доц. Михаил Мирчев
Новата класова структура на съвременното българско общество е огромна тема. Тя е свързана с реалната структура на обществото, защото когато говорим за слоеве и класи, всъщност става дума за хората - за групирането им в общности, обществените отношения между тях, за неравенствата и привилегиите, за мобилността и житейските шансове. Всичко друго е някаква форма на функциониране, на институции и формализирани структури, на закони и бюрократични механизми.
Какво става със социално-класовата, или социално-общностната, или с професионално-общностната, или с класово-стратификационната структура на обществото в условията на глобализация, от 1990 г. насам? Частен случаи е какво стана с класовата и стратификационната структура на България в хода на прехода и в резултат от него?
Обществото на СРЕДНАТА класа
Нека първо очертаем стратификационния профил на едно богато западно общество с устойчива държавност и нация-за-себе си.<1> Това, всъщност, е идеалът за стратификационен профил. Бил е реалност в средно-големите европейски държави<2> през 60-80-те години, все още е реалност в скандинавските държави и в някои специални държави като Швейцария, Белгия, Холандия. Това са общества с балансирана структура, с доминиране на средните класи, с елити и низини, между които няма поляризация. Сега се съпоставяме с този идеал - първо идеологически, и второ носталгично.
Елитите са ясно обособен слой, с всички основни компоненти - капиталово-икономически, политически и държавнически, на науката и изкуствата, на медиите и шоу-бизнеса, на образованието и здравеопазването, традиционни и нови елити. Става дума общо за голяма обществена прослойка, от порядъка на 15%.
Важно е, че сред елитите доминират демократични публични традиции и норми на поведение, както и изявено национално достойнство и отговорност. Действат данъчни и граждански механизми за възпиране този елит да се олигархизира, възпира се олигархизирането като риск за държавата и обществото.
В такива държави елитите не изневеряват на своята обществена роля да бъдат лидери на нацията и нейните специфични интереси, както и граждански радетели за устойчивата държавност и на държавния суверенитет и достойнство. В това си измерение елитите съхраняват своята морална обществена и държавническа характеристика. Не се трансформират в елити от тип "транзитни пътници" или местна клиентела на глобални елити, а остават в достатъчна степен във функцията си на национален елит.
Средната класа е в порядъка на 40-50%, доминира като граждански и професионални общности. Устойчива е в личностен и семеен, в поколенчески и социален, в професионален и статусен план. Активна политически е, с консервативна доминанта. Стабилизира политическата система като в същото време е отворена за нововъведения, но умерено, винаги с малки и премерени стъпки. В този смисъл средната класа дава стабилност и на самото развитие, като предпазва от екстремизъм и волунтаризъм. Заедно с това средната класа е масовият граждански носител на демократичността, при отстояване принципа за граждански свободи и права на личността, има смелост да се противопоставя открито и упорито на посегателства върху демократичността и свободите в обществото. Изобщо, това е гражданската зона, особено високите средните слоеве (на средната класа), които в най-голяма степен са носители и са радетели за свободата. Нито елитите, нито по-ниските слоеве имат интереса, манталитета и смелостта да отстояват свободата, както средната класа.
Високата средна класа е с изключително висок обществен престиж. Преди всичко на базата на своята експертна производителност, висока квалификация за решаване на специални обществени проблеми, достойнството на професии и социална прослойка, която концентрира знанието и културата, образоваността и експертността в държавата, икономиката и обществото като цяло. Именно тези прослойки демонстрират най-високите стандарти за качество на живот - не на материален стандарт на живот (тук елитите са водещи), а качество на живот като една по-широка и комплексна характеристика.
Ниската средна класа е стабилна в дребния си бизнес, в чиновническата си служба, в свободната си професия, за която има пазар и достатъчно добри доходи. Има стабилна жизнена перспектива, не само за себе си, но и за поколенията напред. Има високо гражданско и национално самочувствие. Поддържа сравнително висок материален стандарт - осезаемо висок спрямо ниските класи и самолюбуващо се висок спрямо средните и ниските класи в по-бедните държави. Стабилността и самоувереността на ниската средна класа е масовата гражданска спирачка пред елементарни политически популисти и манипулатори. Последните имат шанс само при дестабилизиране именно на ниската средна класа.
Като цяло средната класа в най-голяма степен е носител на гражданската ценност "труд", на стремежа към жизнен просперитет чрез труд и професионална кариера. Още и предаване на тази ценност към младите поколения и унаследяване на специалните професионални позиции, на трудовите качества, на производителния принцип във философията на живота изобщо. В това си измерение средната класа има изключителна роля за нормалното развитие на обществото. Нито при елитите, нито при ниските класи трудът е върхова ценност.
При елитите - тъй като при тях доминират ценностите "власт" и "богатство", "публичен престиж" и "светски живот". Тук позицията е по-важна от личните качества. Заемането и удържането на висока позиция не винаги става при наличие на лични качества и достойнства. Заемането и удържането на висока позиция не винаги става поради труд, професионални таланти, делови постижения. В този смисъл е и социологическото понятие "статусна несъвместимост".
При ниските класи трудът също е ерозирана ценност. Първо, защото сред тях в голяма част от случаите работата е нещо отчуждено и инструментално, работи се заради парите, заради оцеляването, заради семейна и друга принуда. И второ, защото безработицата и несигурността са големи, както и принудата да се мигрира в търсене на работа, да се ходи на гурбет - сега на това се казва да ставаш гастърбайтер. И още, поради нуждата да се работи нещо, което не е по придобитата специалност и занаят, което е далеч под интелектуалното равнище на човека, което е ниско-престижно и уронващо достойнството.
Ниските класи в тези общества са голям процент (30-40%), но те не са в тежест на обществото като цяло. Обратно, ниските работнически, земеделски и чиновнически прослойки и общности в огромното си мнозинство са работещи и достатъчно производителни, социализирани и интегрирани, уважаващи институциите на властта и на гражданското съжителство. Огромната част от тях са образовани над гражданския минимум за нормалност - основно и средно образование, базово общо или професионално.<3>
Преобладаващата част от тях са в зоната на относителната бедност, но не са затънали дълбоко към мизерията, а обратно - имат малка "дълбочина на бедност". Близо са до границата на социалния минимум, далеч са над опасната граница на жизнения минимум на оцеляването. Всъщност, това са низови прослойки и общности, които имат достатъчно висок стандарт на живот, имат шанс да се преборват и за добро качество на живот, в перспектива могат да се движат към по-добро.
В сравнение с низовите класи и дори с голяма част от средните класи от други по-бедни страни тези прослойки имат висок стандарт, сравняват се и черпят високо самочувствие, чрез пътувания и почивки в по-бедни страни могат чувствително да повишат своя реален стандарт и качество на живот. Принадлежността на тези хора към авторитетна нация и силна икономика и държава, самo по себе си до голяма степен компенсира относително ниското им класово самочувствие и статус. По тази линия тези хора допълнително биват обвързвани към своята нация и държава, чиято ценност е доминантна в мисленето и самооценките им. Материалната и класовата им бедност и неравенство се компенсира чрез националната им принадлежност, от която те черпят сила и чувство за превъзходство.
Последното бе от особена важност в предишния период при сравняването със социалистическите страни (60-80-те години), продължава и сега при сравняването с така нар. "нови демокрации". Това е една от причините за така нар. "обуржоазяване" на манталитета на класическата работническа класа (по Маркс) в западните страни и за затъването им в консумативно самодоволство - според логиката на така нар. "потребителско общество" и неговата вещна масова култура.
Какво става със социално-класовата, или социално-общностната, или с професионално-общностната, или с класово-стратификационната структура на обществото в условията на глобализация, от 1990 г. насам? Частен случаи е какво стана с класовата и стратификационната структура на България в хода на прехода и в резултат от него?
Обществото на СРЕДНАТА класа
Нека първо очертаем стратификационния профил на едно богато западно общество с устойчива държавност и нация-за-себе си.<1> Това, всъщност, е идеалът за стратификационен профил. Бил е реалност в средно-големите европейски държави<2> през 60-80-те години, все още е реалност в скандинавските държави и в някои специални държави като Швейцария, Белгия, Холандия. Това са общества с балансирана структура, с доминиране на средните класи, с елити и низини, между които няма поляризация. Сега се съпоставяме с този идеал - първо идеологически, и второ носталгично.
Елитите са ясно обособен слой, с всички основни компоненти - капиталово-икономически, политически и държавнически, на науката и изкуствата, на медиите и шоу-бизнеса, на образованието и здравеопазването, традиционни и нови елити. Става дума общо за голяма обществена прослойка, от порядъка на 15%.
Важно е, че сред елитите доминират демократични публични традиции и норми на поведение, както и изявено национално достойнство и отговорност. Действат данъчни и граждански механизми за възпиране този елит да се олигархизира, възпира се олигархизирането като риск за държавата и обществото.
В такива държави елитите не изневеряват на своята обществена роля да бъдат лидери на нацията и нейните специфични интереси, както и граждански радетели за устойчивата държавност и на държавния суверенитет и достойнство. В това си измерение елитите съхраняват своята морална обществена и държавническа характеристика. Не се трансформират в елити от тип "транзитни пътници" или местна клиентела на глобални елити, а остават в достатъчна степен във функцията си на национален елит.
Средната класа е в порядъка на 40-50%, доминира като граждански и професионални общности. Устойчива е в личностен и семеен, в поколенчески и социален, в професионален и статусен план. Активна политически е, с консервативна доминанта. Стабилизира политическата система като в същото време е отворена за нововъведения, но умерено, винаги с малки и премерени стъпки. В този смисъл средната класа дава стабилност и на самото развитие, като предпазва от екстремизъм и волунтаризъм. Заедно с това средната класа е масовият граждански носител на демократичността, при отстояване принципа за граждански свободи и права на личността, има смелост да се противопоставя открито и упорито на посегателства върху демократичността и свободите в обществото. Изобщо, това е гражданската зона, особено високите средните слоеве (на средната класа), които в най-голяма степен са носители и са радетели за свободата. Нито елитите, нито по-ниските слоеве имат интереса, манталитета и смелостта да отстояват свободата, както средната класа.
Високата средна класа е с изключително висок обществен престиж. Преди всичко на базата на своята експертна производителност, висока квалификация за решаване на специални обществени проблеми, достойнството на професии и социална прослойка, която концентрира знанието и културата, образоваността и експертността в държавата, икономиката и обществото като цяло. Именно тези прослойки демонстрират най-високите стандарти за качество на живот - не на материален стандарт на живот (тук елитите са водещи), а качество на живот като една по-широка и комплексна характеристика.
Ниската средна класа е стабилна в дребния си бизнес, в чиновническата си служба, в свободната си професия, за която има пазар и достатъчно добри доходи. Има стабилна жизнена перспектива, не само за себе си, но и за поколенията напред. Има високо гражданско и национално самочувствие. Поддържа сравнително висок материален стандарт - осезаемо висок спрямо ниските класи и самолюбуващо се висок спрямо средните и ниските класи в по-бедните държави. Стабилността и самоувереността на ниската средна класа е масовата гражданска спирачка пред елементарни политически популисти и манипулатори. Последните имат шанс само при дестабилизиране именно на ниската средна класа.
Като цяло средната класа в най-голяма степен е носител на гражданската ценност "труд", на стремежа към жизнен просперитет чрез труд и професионална кариера. Още и предаване на тази ценност към младите поколения и унаследяване на специалните професионални позиции, на трудовите качества, на производителния принцип във философията на живота изобщо. В това си измерение средната класа има изключителна роля за нормалното развитие на обществото. Нито при елитите, нито при ниските класи трудът е върхова ценност.
При елитите - тъй като при тях доминират ценностите "власт" и "богатство", "публичен престиж" и "светски живот". Тук позицията е по-важна от личните качества. Заемането и удържането на висока позиция не винаги става при наличие на лични качества и достойнства. Заемането и удържането на висока позиция не винаги става поради труд, професионални таланти, делови постижения. В този смисъл е и социологическото понятие "статусна несъвместимост".
При ниските класи трудът също е ерозирана ценност. Първо, защото сред тях в голяма част от случаите работата е нещо отчуждено и инструментално, работи се заради парите, заради оцеляването, заради семейна и друга принуда. И второ, защото безработицата и несигурността са големи, както и принудата да се мигрира в търсене на работа, да се ходи на гурбет - сега на това се казва да ставаш гастърбайтер. И още, поради нуждата да се работи нещо, което не е по придобитата специалност и занаят, което е далеч под интелектуалното равнище на човека, което е ниско-престижно и уронващо достойнството.
Ниските класи в тези общества са голям процент (30-40%), но те не са в тежест на обществото като цяло. Обратно, ниските работнически, земеделски и чиновнически прослойки и общности в огромното си мнозинство са работещи и достатъчно производителни, социализирани и интегрирани, уважаващи институциите на властта и на гражданското съжителство. Огромната част от тях са образовани над гражданския минимум за нормалност - основно и средно образование, базово общо или професионално.<3>
Преобладаващата част от тях са в зоната на относителната бедност, но не са затънали дълбоко към мизерията, а обратно - имат малка "дълбочина на бедност". Близо са до границата на социалния минимум, далеч са над опасната граница на жизнения минимум на оцеляването. Всъщност, това са низови прослойки и общности, които имат достатъчно висок стандарт на живот, имат шанс да се преборват и за добро качество на живот, в перспектива могат да се движат към по-добро.
В сравнение с низовите класи и дори с голяма част от средните класи от други по-бедни страни тези прослойки имат висок стандарт, сравняват се и черпят високо самочувствие, чрез пътувания и почивки в по-бедни страни могат чувствително да повишат своя реален стандарт и качество на живот. Принадлежността на тези хора към авторитетна нация и силна икономика и държава, самo по себе си до голяма степен компенсира относително ниското им класово самочувствие и статус. По тази линия тези хора допълнително биват обвързвани към своята нация и държава, чиято ценност е доминантна в мисленето и самооценките им. Материалната и класовата им бедност и неравенство се компенсира чрез националната им принадлежност, от която те черпят сила и чувство за превъзходство.
Последното бе от особена важност в предишния период при сравняването със социалистическите страни (60-80-те години), продължава и сега при сравняването с така нар. "нови демокрации". Това е една от причините за така нар. "обуржоазяване" на манталитета на класическата работническа класа (по Маркс) в западните страни и за затъването им в консумативно самодоволство - според логиката на така нар. "потребителско общество" и неговата вещна масова култура.
| В онзи идеализиран период на обществото на средната класа (60-80-те години) всички основни социални прослойки и класи са се развивали с позитивно натрупване и перспектива - и елитите, и средните класи, вкл. ниската средна класа, и низовите прослойки на относителната бедност. Всички те са забогатявали в по-голяма или в по-малка степен, разширявали са жизненото си пространство и мобилност, потъвали са във все по-многообразно и изкушаващо потребление, привиквали са към удобството и услугите, натрупвали са цивилизационно самодоволство и високомерие. Това е реализираната "американска мечта", по-общо това е практическото основание за идеализиране на западните страни - дори бедните подобряват положението си, субективно и те "забогатяват", в сравнение с предишната си нищета. Затова в този период тези западни държави са били с |  |
такава класова умиротвореност. Просто всички са били доволни, възприемали са обществото като благоприятно устроено за тях, възприемали са държавата като разумно и отговорно управлявана. Всички класови антагонизми са били в голяма степен омекотени и компенсирани. Теорията за "потребителското общество", което също става някак си безкласово, е идеологическият венец на този период на всеобщото благоденствие в западните страни.
Затова тамошната така нар. "работническа класа" или това, което днес прилича на работническа класа в Марксовия смисъл, не е революционна и не иска да сменя модела на обществото. Дори не е лява и често в реалната политика подкрепя десни формации и лидери. Затова тя по същество е конформистка и реформистка като идеологически и политически нагласи.
Доколкото има масова култура, ако се върнем към понятието на Маркузe за едноизмерния човек, това по принцип е и работническа класа или нещо, което прилича на работническа класа, която принципно се деидеологизира и деполитизира. В условията на онова общество на високо и нарастващо потребление, на нарастващ стандарт на живот, на национално и цивилизационно самолюбуване и високомерие към останалите по-бедни народи, класата принципно се деидеологизира - удобството на бита поглъща политическото мислене. Това е една от двете основни причини за рязко свиване и на избирателната активност западните страни - всъщност, по време на избори мисловната деполитизация се опредметява в изборна пасивност.
В част от тези държави и общества има и низини, които са аутсайдерски, но те са минимален процент и освен това като правило са от чужденци имигранти, които нито желаят да се интегрират изцяло в своята нова Родина, нито са възприемани като равностойни съграждани от страна на народа-домакин и неговата държава. В големите страни на Западна Европа тази маса на аутсайдери, компактни маси от гастърбайтери, квартали от неинтегриращи се имигранти, са далеч по-голям процент. Но през периода на разцвет (60-80-те години) тези рискови граждански маси са били добре контролирани, действали са мощни икономически стимули те да са мирни и примерни, редките избухвания на бунтове или обратно на ксенофобски ексцесии бързо са били овладявани.
Глобализацията и новият полярен стратификационен профил
Ако начертаем и втория профил по Щайнгард, динамиката на профила по същите децилни групи в САЩ, но вече през 80-90-те години, картинката рязко се променя.
Затова тамошната така нар. "работническа класа" или това, което днес прилича на работническа класа в Марксовия смисъл, не е революционна и не иска да сменя модела на обществото. Дори не е лява и често в реалната политика подкрепя десни формации и лидери. Затова тя по същество е конформистка и реформистка като идеологически и политически нагласи.
Доколкото има масова култура, ако се върнем към понятието на Маркузe за едноизмерния човек, това по принцип е и работническа класа или нещо, което прилича на работническа класа, която принципно се деидеологизира и деполитизира. В условията на онова общество на високо и нарастващо потребление, на нарастващ стандарт на живот, на национално и цивилизационно самолюбуване и високомерие към останалите по-бедни народи, класата принципно се деидеологизира - удобството на бита поглъща политическото мислене. Това е една от двете основни причини за рязко свиване и на избирателната активност западните страни - всъщност, по време на избори мисловната деполитизация се опредметява в изборна пасивност.
В част от тези държави и общества има и низини, които са аутсайдерски, но те са минимален процент и освен това като правило са от чужденци имигранти, които нито желаят да се интегрират изцяло в своята нова Родина, нито са възприемани като равностойни съграждани от страна на народа-домакин и неговата държава. В големите страни на Западна Европа тази маса на аутсайдери, компактни маси от гастърбайтери, квартали от неинтегриращи се имигранти, са далеч по-голям процент. Но през периода на разцвет (60-80-те години) тези рискови граждански маси са били добре контролирани, действали са мощни икономически стимули те да са мирни и примерни, редките избухвания на бунтове или обратно на ксенофобски ексцесии бързо са били овладявани.
Глобализацията и новият полярен стратификационен профил
Ако начертаем и втория профил по Щайнгард, динамиката на профила по същите децилни групи в САЩ, но вече през 80-90-те години, картинката рязко се променя.
| Глобалният елит натрупва скоротечно допълнително огромно богатство. Докато високата средна и средната класа започват бързо да свиват своето богатство, да се ограничават, застават пред призрака на нестабилността и загубата на възможности. Най-ниско платените спират нарастването на доходите си и започват да се движат надолу. Отрязва се светлата им социална перспектива и започват да затъват в културата на бедността и на обществената онеправданост. А най-отдолу започва да се натрупва огромна маса критична и безперспективна бедност. Аутсайдерското дъно застрашително набъбва като брой и процент, концентрират се компактни граждански маси и безконтролни за държавния контрол квартали и сиви зони. Дистанцията между върха и дъното на пирамидата само за две десетилетия се удвоява и утроява. Средната класа бързо се свива, дестабилизира се, губи |  |
основното си качество - стабилност и увереност в добрата си перспектива.
Това е процес, който с едно десетилетие изпреварване и в най-публични форми се развива в САЩ. После се пренася, макар и в омекотени социални форми, в Западна Европа. Междувременно бе имплантиран чрез шокови икономически и социални реформи в страните на "новите европейски демокрации". В България този полярен социален модел бе внедрен най-бързо, най-радикално, в най-крайни и уродливи форми. Казвам го със съжаление, но това е факт.
Този процес на разместване и раздалечаване по същество е поляризация на социалната и класовата структура на обществото. Нейните основни измерения са следните:
Схема: Динамика на стратификационния профил на "развитото пост-индустриално западно" общество - след Глобализацията от 90-те на XX век, начало XXI век
Първо, в условията на Глобализация социалната структура се разтяга неимоверно. Нагоре към върха на пирамидата - с откъсване над нея, и надолу към аутсайдерското гето дъно на пирамидата - с пропадане под нея. Отгоре и отдолу на практика се скъсва социалната връзка, принципно става дезинтегриране. Това е същността на поляризацията на социалната структура.
Променя се стратификационният профил на съвременните западни общества. Не само в периферните и бедните общества и държави. А и в централните и богати държави на западния свят. За съжаление, този процес в България стана в една екстремна степен и форма. Тук полюсите са ясно видими, дистанцията между тях и "здравата" социална структура на обществото също е релефно очертана.
Второ, върхът на пирамидата се издига неимоверно високо и се откъсва някъде в облаците. Върхът на елита се олигархизира - концентрира в ръцете си огромна част от общественото богатство, пряко овладява институциите на публичните власти, превръща останалите части от елитите в субелити, които са им лично зависими. Това е съвсем малка група от хора, които поради изключителността на своето битие закономерно придобиват и самочувствие за обожественост и царственост, за недосегаемост от граждански и политически контрол, усвояват манталитет за над-държавност.
Демократичността принципно нито им е в характера, нито в манталитета. Обратно, това е група, която има власт и упражнява власт, огромна власт. Следователно, естествено е да мисли и действа по логиката на централизацията, властовото декретиране, непубличността, използването на бързи и радикални механизми за решаване на проблеми и за постигане на цели.
Трето, средната класа и високодоходните специалисти задържат растежа и голяма част от тях започва чувствително да пропада. Ниската средна класа застрашително се дестабилизира, реалните й доходи стресово се свиват, застава се пред опасността от ипотечен фалит. Ниската средна класа става страхлива за бъдещето си, за оцеляването си в статуквото на престижна средна класа. Поради тази си нестабилност и страх тя от демократична гражданска маса се обръща и става манипулирана политически маса - започва да търси "силната личност" в политиката, към която да се хване и под нейното благодеяние да оцелее.
Спомнете си "Бягство от свободата" на Фром. Пренесете ситуацията в Българя от 2000 г. насам. И ясно ще се открои аналогичен процес: ниската средна класа като социална група, която най-лесно се прихваща от самозвани политици и популисти манипулатори. Първо бе Симеон (2001), после дойде Волен (2005), накрая Бойко (2007). Това са еднотипни популистки политически феномени, които търсят и намират своята социална база именно сред ниската нестабилна средна класа, масовото чиновничество, масовия дребен бизнес, който едва оцелява под натиска на големите, на бюрокрацията и на корупцията, сред масовия средно образована човек, който е фатално зависим от политическата и бюрократичната номенклатура и конюнктура.
Четвърто, в основата на обществената пирамида и под нея се натрупва огромна маса, която е затънала в крайна бедност, с екстремна и непоносима "дълбочина". Това е мизерстваща бедност, която закономерно и бързо води до социална деградация и сегрегиране, до критична болестност и малформации, до масова неграмотност и малограмотност. Както и до общностна култура на "жертви" на обществена изолация и дискриминация, до масова девиантност и криминалност. В края на краищата до примитивни форми на социалност, които съответстват на отдавна отминали исторически епохи.
Това е бедност, която отделя хората и общностите им от съвременното цивилизовано общество, а след това развива и агресивност у тях против него. В противопоставка на олигархичния връх, тук на дъното и дори извън дъното на обществото се концентрира голяма маса население - сега в България вероятно около 17-20% крайно бедни, вкл. около 5-7% гето изолирани и бедстващи.
Глобализацията като социално инженерство
Тук е мястото да кажа, че Глобализацията през последните 20 години ни най-малко не е спонтанен и хаотичен процес, както някои се опитват да ни убеждават. Не е процес, които се разгръща "отдолу нагоре". Обратно, очевидно е, че глобализацията е високо организиран процес - централно институционализиран, детайлно планиран, строго дисциплиниран, профилирано персонифициран по места, в отделните региони и държави, в икономическите отрасли и обществените сфери. В този смисъл глобализацията не е следствие от хаотичен граждански процес. Тя е продукт от воля и последователно действие. Светът 20 години очевидно бе движен в определена посока, при това високо организирано и с максимално "шоково" ускоряване.
Глобализацията е един ускорен, детайлно организиран и с ясно целеполагане процес на социалното инженерство - в отделните общества, които активно биват включени в процеса на Глобализация, в Европа като цяло и в така нар. Западен свят, в зоната на индустриалното и пост-индустриалното общество. Социално инженерство, което активно и бързо трансформира социално-класовата структура на обществата. Това е предпоставка, за да се реализират основните й цели. Това е и обективно следствие от новата структура на икономиката, новия начин на нейното регулиране и функциониране, от съответните нови елити, които излизат на върха и поемат реалната власт в обществата.
Ако се вгледаме в чисто управленски план практиката на глобализирането на България показва, че ролята на политическата власт в регулацията на обществената система не само че не намаля (в сравнение с до-демократичния период, до 1989), а обратно - (1) след един преходен период на плурализация сега вече отново се концентрира огромна свръх-власт, (2) но този път в над-държавни и дори в над-регионални органи и институции на реалната власт.
Властта, вместо да се приближава към гражданите и гражданските общности, вкл. като гласуващи в "демократични политически избори", се отдалечава от тях. При това се отдалечава драстично - до скъсване на естествени социални връзки. Скъсване до степен на кастовизиране на управляващите групи и принципното им откъсване от и над "гражданското общество". До степен на масово деполитизиране на гражданските маси, поради отчаянието им, че от тях нищо по същество не зависи. Поради което се обезсмисля съучастието им в демократичните форми за конфигуриране на властови органи и за легитимиране на властниците.
Новата стратификация в България
Стратификационният резултат от реформите и прехода в България има следните основни измерения:
Класово-стратификационният профил в България бе крайно поляризиран.
Оформиха се двата полюса в стратификационната пирамида.
Откъм върха: малка част от елитите се изтегли нагоре, обособи се олигархичен връх. Елитите вместо да укрепват като общност и ръководна класа, вътрешно се поляризират и разделят. В олигархичната група се концентрира огромно богатство, заедно с това и огромна реална политическа власт, огромна власт и над медиите.
Тези олигархични групи, съвсем малобройни, стават толкова богати, и толкова овластени, и толкова анонимни, и толкова недосегаеми, че всъщност се скъсва социалната връзка между тях и обществото - в техните родни държави, както и в глобалното общество като цяло.
По тази линия демократичните процеси се спират, изпразват се от съдържание, връща се монополизмът - не само в икономиката, но и в политиката. По тази линия неминуемо се и ще се влиза в противоречие и остра конфликтност с основните демократизиращи процеси в Европа, с вече създадената демократична инерция тук в България, с новите цивилизационни императиви на XXI век.
В политологията, в тази връзка от 10-15 години се говори за така нар. "предателството на елитите към демокрацията", типологизират се новите космополитни елити като "транзитни пътници", говори се за "недодялани индивидуалисти, които разбъркват целия свят", както и за "изчезването на лидерите".
В средата на пирамидата: средната класа бе свита и дестабилизирана. Високата средна класа започна да се изтегля нагоре като се интегрира към статусните елити. Изоставя естествения за себе си делови и производителен принцип за успех в живота и се съблазнява от богатството, от светската показност, от политическата позиция и властта. В този смисъл намалява своя ресурс и своята значимост като културен, експертен и творчески елит на нацията и обществото, за да заеме върхови институционални позиции.
Средата на средната класа рязко се свива, и остава в силна зависимост от политическата конюнктура и от глобалния капитал. Това е особено болезнено и дебалансиращо. Доколкото в средата на средната класа е средния национален капитал, както и средния национален мениджмънт, е добре поставената масова интелигенция, там е мястото на младите предприемчиви хора и групи, които трябва да наберат сила и опит, за да имат шанс да се разгърнат в голям мащаб в своята житейска зрялост. Свиването на тази гражданска съвкупност и оставането й в политическа зависимост директно отнема много от силата на нацията и от суверенитета на икономиката и на държавата.
Ниската средна класа масово се оказа в ситуация на оцеляване и страх от бъдещето. Това са хората на дребния бизнес, на масовия семеен бизнес, на масовите битови услуги, на средно поставеното и обезпечено чиновничество, на притеснената, но все пак активна интелигенция, както и на високо квалифицираните работници, занаятчии и земеделци. Когато ниската средна класа започне масово да фалира и да изпада, да става безработна и да се декласира, това неминуемо се есуща в атмосферата на обществото като цяло. Нараства гражданския страх от бъдещето, стопява се националното самочувствие, политическият популизъм намира своите масови избиратели.
Откъм дъното на пирамидата: натрупва се огромна като процент гражданска маса. Освен количеството си, това е компактно живееща и самоорганизираща се маса, която е заредена с голяма жизненост и агресивност. Става дума за гражданска маса от аутсайдери, от а-социални и девиантни, от изолирани и сегрегирани общности. Те са практически извън легалния пазар на труда и обществено-производителните дейности, извън закона и обществения контрол, извън културното пространство на една европейска нация и държава. Това, в рамките на обществото и държавата като цяло, е принципно изоставащ цивилизационен сегмент. "Сива зона" в обществото и държавата. В нея конфликтността става начин на общностно мислене, стратегия за изява, жизнена философия и заучено поведение;
В резултата на всички тези трансформации социалната връзка се скъса на три места: (1) между олигархичните елити и масата от така нар. демократични елити; (2) между интегрираните работнически слоеве на относителната бедност и аутсайдерското дъно на мизерията и гетата; (3) между високата и ниската средна класа, поради изтъняването и зависимостта на свързващата ги среден слой на средната класа.
Това разкъсване на социалната връзка на три места в социалната йерархия, всъщност, е основния структурен проблем и бариера: (1) пред стабилизирането на България - икономическо и политическо; (2) пред намаляване на социалната конфликтност - между класите и съсловията, между етно-националните общности, между регионите и София, между поколенията; (3) не дава възможност да се мобилизираме около ясни и консенсусни национални ценности и цели; (4) на тази "класова" обективна основа се разпада съзнаването ни като българска нация, като стойностна нация сред Европа, като нация с добро бъдеще.
Професионалната структура и поляризацията
Професионалната структура също бе рязко променена и деформирана в процеса на поляризация. В края на краищата рязко бе влошено качеството на работната сила в България. Само за 15-ина години ние от страна със сравнително високо образована и професионално добре подготвена и производителна работна сила деградирахме до страна с ниска и изоставаща от Европа образованост и културност на работната сила, с има остър дефицит на добре подготвени, високо квалифицирани и екипно възпитани работници и специалисти.
Има професии, които бяха премазани от пресата на структурната безработица през 90-те години. Една от най-поразените общности е тази на инженерите и по-специално високо-технологичните и изобретателско-внедрителските инженери, както и на високо-технологичните работници. Затворените заводи и институти просто ги разгониха по света, декласираха част от тях, спряха възпроизводството им. Сега отново се усеща техния дефицит, и това отново е структурен проблем. Другата масово поразена общност е на креативните високо-квалифицирани учени и изследователи - в областта на фундаменталните природни науки, в техническите науки, в областта на фундаменталните обществени и хуманитарни науки. Става дума общо за креативната ни научна, изобретателска и внедрителска интелигенция. Затворените институти, спрените пари за работа, унизителните възнаграждения, незащитеността на авторството и на патентите, всичко това и тях разгони по света, декласира част от тях, спря възпроизводството им. От друга страна, бързо се масовизират много професии, които са модерни и създават илюзии за свръх-цивилизованост. Такива са занаятите на служителите в маркетинга и рекламата, в пиара, в търговията и туризма, на финансовите и банковите служители, в адвокатското обслужване, на обслужването на компютърни мрежи и информационни системи. Общият знаменател на това професионално преструктуриране е, че общото интелектуално равнище на работната сила видимо и рязко падна. Много от високоинтелектуалните професии бяха заменени като маса от среднозанаятчийски - в администрациите и услугите. Всичко това създава краен дисбаланс в пазара на работната сила - дефицитност или свръхпредлагане, високи претенции с ниско покритие, вълни от нови професии, които се оказват ниско ефективни, критично свиване на експертния потенциал, зависимост от външни ментори и специалисти. Все висока конфликтност - тлееща, отложена, избухваща. При всички случаи - структурна.
Край
----------------------------------
<1>Първите 30-35 държави и национални общества, според рейтинга и класацията на Индекса на човешкото развитие, изчисляван от Световната банка. В началото на 90-те България е в тази зона. Сега е пропаднала 30 места по-надолу и вече не е в зоната на така нар. "развити" общества - с развита икономика, висок стандарт и балансиран профил на стратификацията си.
<2>С население около 10 млн.души.
<3>В България по Конституция сега този граждански минимум е завършване на основно образование (8-ми клас), чрез редовно и съзнателно обучение в училище до 16-та година на младия човек, което предполага индивидуално покриване на съответните държавни образователни стандарти. В повечето страни на ЕС има аналогичен стандарт - като граждански образователен и културен минимум.
Това, всъщност, е цивилизационен минимум за гражданска нормалност и функционална способност човек да бъде пълноценен на пазара на труда, в своята семейно-репродуктивна реализация, във всички свои публични и институционални взаимоотношения, вкл. при ползване на своите основни човешки и граждански права.
Това е процес, който с едно десетилетие изпреварване и в най-публични форми се развива в САЩ. После се пренася, макар и в омекотени социални форми, в Западна Европа. Междувременно бе имплантиран чрез шокови икономически и социални реформи в страните на "новите европейски демокрации". В България този полярен социален модел бе внедрен най-бързо, най-радикално, в най-крайни и уродливи форми. Казвам го със съжаление, но това е факт.
Този процес на разместване и раздалечаване по същество е поляризация на социалната и класовата структура на обществото. Нейните основни измерения са следните:
Схема: Динамика на стратификационния профил на "развитото пост-индустриално западно" общество - след Глобализацията от 90-те на XX век, начало XXI век
Първо, в условията на Глобализация социалната структура се разтяга неимоверно. Нагоре към върха на пирамидата - с откъсване над нея, и надолу към аутсайдерското гето дъно на пирамидата - с пропадане под нея. Отгоре и отдолу на практика се скъсва социалната връзка, принципно става дезинтегриране. Това е същността на поляризацията на социалната структура.
Променя се стратификационният профил на съвременните западни общества. Не само в периферните и бедните общества и държави. А и в централните и богати държави на западния свят. За съжаление, този процес в България стана в една екстремна степен и форма. Тук полюсите са ясно видими, дистанцията между тях и "здравата" социална структура на обществото също е релефно очертана.
Второ, върхът на пирамидата се издига неимоверно високо и се откъсва някъде в облаците. Върхът на елита се олигархизира - концентрира в ръцете си огромна част от общественото богатство, пряко овладява институциите на публичните власти, превръща останалите части от елитите в субелити, които са им лично зависими. Това е съвсем малка група от хора, които поради изключителността на своето битие закономерно придобиват и самочувствие за обожественост и царственост, за недосегаемост от граждански и политически контрол, усвояват манталитет за над-държавност.
Демократичността принципно нито им е в характера, нито в манталитета. Обратно, това е група, която има власт и упражнява власт, огромна власт. Следователно, естествено е да мисли и действа по логиката на централизацията, властовото декретиране, непубличността, използването на бързи и радикални механизми за решаване на проблеми и за постигане на цели.
Трето, средната класа и високодоходните специалисти задържат растежа и голяма част от тях започва чувствително да пропада. Ниската средна класа застрашително се дестабилизира, реалните й доходи стресово се свиват, застава се пред опасността от ипотечен фалит. Ниската средна класа става страхлива за бъдещето си, за оцеляването си в статуквото на престижна средна класа. Поради тази си нестабилност и страх тя от демократична гражданска маса се обръща и става манипулирана политически маса - започва да търси "силната личност" в политиката, към която да се хване и под нейното благодеяние да оцелее.
Спомнете си "Бягство от свободата" на Фром. Пренесете ситуацията в Българя от 2000 г. насам. И ясно ще се открои аналогичен процес: ниската средна класа като социална група, която най-лесно се прихваща от самозвани политици и популисти манипулатори. Първо бе Симеон (2001), после дойде Волен (2005), накрая Бойко (2007). Това са еднотипни популистки политически феномени, които търсят и намират своята социална база именно сред ниската нестабилна средна класа, масовото чиновничество, масовия дребен бизнес, който едва оцелява под натиска на големите, на бюрокрацията и на корупцията, сред масовия средно образована човек, който е фатално зависим от политическата и бюрократичната номенклатура и конюнктура.
Четвърто, в основата на обществената пирамида и под нея се натрупва огромна маса, която е затънала в крайна бедност, с екстремна и непоносима "дълбочина". Това е мизерстваща бедност, която закономерно и бързо води до социална деградация и сегрегиране, до критична болестност и малформации, до масова неграмотност и малограмотност. Както и до общностна култура на "жертви" на обществена изолация и дискриминация, до масова девиантност и криминалност. В края на краищата до примитивни форми на социалност, които съответстват на отдавна отминали исторически епохи.
Това е бедност, която отделя хората и общностите им от съвременното цивилизовано общество, а след това развива и агресивност у тях против него. В противопоставка на олигархичния връх, тук на дъното и дори извън дъното на обществото се концентрира голяма маса население - сега в България вероятно около 17-20% крайно бедни, вкл. около 5-7% гето изолирани и бедстващи.
Глобализацията като социално инженерство
Тук е мястото да кажа, че Глобализацията през последните 20 години ни най-малко не е спонтанен и хаотичен процес, както някои се опитват да ни убеждават. Не е процес, които се разгръща "отдолу нагоре". Обратно, очевидно е, че глобализацията е високо организиран процес - централно институционализиран, детайлно планиран, строго дисциплиниран, профилирано персонифициран по места, в отделните региони и държави, в икономическите отрасли и обществените сфери. В този смисъл глобализацията не е следствие от хаотичен граждански процес. Тя е продукт от воля и последователно действие. Светът 20 години очевидно бе движен в определена посока, при това високо организирано и с максимално "шоково" ускоряване.
Глобализацията е един ускорен, детайлно организиран и с ясно целеполагане процес на социалното инженерство - в отделните общества, които активно биват включени в процеса на Глобализация, в Европа като цяло и в така нар. Западен свят, в зоната на индустриалното и пост-индустриалното общество. Социално инженерство, което активно и бързо трансформира социално-класовата структура на обществата. Това е предпоставка, за да се реализират основните й цели. Това е и обективно следствие от новата структура на икономиката, новия начин на нейното регулиране и функциониране, от съответните нови елити, които излизат на върха и поемат реалната власт в обществата.
Ако се вгледаме в чисто управленски план практиката на глобализирането на България показва, че ролята на политическата власт в регулацията на обществената система не само че не намаля (в сравнение с до-демократичния период, до 1989), а обратно - (1) след един преходен период на плурализация сега вече отново се концентрира огромна свръх-власт, (2) но този път в над-държавни и дори в над-регионални органи и институции на реалната власт.
Властта, вместо да се приближава към гражданите и гражданските общности, вкл. като гласуващи в "демократични политически избори", се отдалечава от тях. При това се отдалечава драстично - до скъсване на естествени социални връзки. Скъсване до степен на кастовизиране на управляващите групи и принципното им откъсване от и над "гражданското общество". До степен на масово деполитизиране на гражданските маси, поради отчаянието им, че от тях нищо по същество не зависи. Поради което се обезсмисля съучастието им в демократичните форми за конфигуриране на властови органи и за легитимиране на властниците.
Новата стратификация в България
Стратификационният резултат от реформите и прехода в България има следните основни измерения:
Класово-стратификационният профил в България бе крайно поляризиран.
Оформиха се двата полюса в стратификационната пирамида.
Откъм върха: малка част от елитите се изтегли нагоре, обособи се олигархичен връх. Елитите вместо да укрепват като общност и ръководна класа, вътрешно се поляризират и разделят. В олигархичната група се концентрира огромно богатство, заедно с това и огромна реална политическа власт, огромна власт и над медиите.
Тези олигархични групи, съвсем малобройни, стават толкова богати, и толкова овластени, и толкова анонимни, и толкова недосегаеми, че всъщност се скъсва социалната връзка между тях и обществото - в техните родни държави, както и в глобалното общество като цяло.
По тази линия демократичните процеси се спират, изпразват се от съдържание, връща се монополизмът - не само в икономиката, но и в политиката. По тази линия неминуемо се и ще се влиза в противоречие и остра конфликтност с основните демократизиращи процеси в Европа, с вече създадената демократична инерция тук в България, с новите цивилизационни императиви на XXI век.
В политологията, в тази връзка от 10-15 години се говори за така нар. "предателството на елитите към демокрацията", типологизират се новите космополитни елити като "транзитни пътници", говори се за "недодялани индивидуалисти, които разбъркват целия свят", както и за "изчезването на лидерите".
В средата на пирамидата: средната класа бе свита и дестабилизирана. Високата средна класа започна да се изтегля нагоре като се интегрира към статусните елити. Изоставя естествения за себе си делови и производителен принцип за успех в живота и се съблазнява от богатството, от светската показност, от политическата позиция и властта. В този смисъл намалява своя ресурс и своята значимост като културен, експертен и творчески елит на нацията и обществото, за да заеме върхови институционални позиции.
Средата на средната класа рязко се свива, и остава в силна зависимост от политическата конюнктура и от глобалния капитал. Това е особено болезнено и дебалансиращо. Доколкото в средата на средната класа е средния национален капитал, както и средния национален мениджмънт, е добре поставената масова интелигенция, там е мястото на младите предприемчиви хора и групи, които трябва да наберат сила и опит, за да имат шанс да се разгърнат в голям мащаб в своята житейска зрялост. Свиването на тази гражданска съвкупност и оставането й в политическа зависимост директно отнема много от силата на нацията и от суверенитета на икономиката и на държавата.
Ниската средна класа масово се оказа в ситуация на оцеляване и страх от бъдещето. Това са хората на дребния бизнес, на масовия семеен бизнес, на масовите битови услуги, на средно поставеното и обезпечено чиновничество, на притеснената, но все пак активна интелигенция, както и на високо квалифицираните работници, занаятчии и земеделци. Когато ниската средна класа започне масово да фалира и да изпада, да става безработна и да се декласира, това неминуемо се есуща в атмосферата на обществото като цяло. Нараства гражданския страх от бъдещето, стопява се националното самочувствие, политическият популизъм намира своите масови избиратели.
Откъм дъното на пирамидата: натрупва се огромна като процент гражданска маса. Освен количеството си, това е компактно живееща и самоорганизираща се маса, която е заредена с голяма жизненост и агресивност. Става дума за гражданска маса от аутсайдери, от а-социални и девиантни, от изолирани и сегрегирани общности. Те са практически извън легалния пазар на труда и обществено-производителните дейности, извън закона и обществения контрол, извън културното пространство на една европейска нация и държава. Това, в рамките на обществото и държавата като цяло, е принципно изоставащ цивилизационен сегмент. "Сива зона" в обществото и държавата. В нея конфликтността става начин на общностно мислене, стратегия за изява, жизнена философия и заучено поведение;
В резултата на всички тези трансформации социалната връзка се скъса на три места: (1) между олигархичните елити и масата от така нар. демократични елити; (2) между интегрираните работнически слоеве на относителната бедност и аутсайдерското дъно на мизерията и гетата; (3) между високата и ниската средна класа, поради изтъняването и зависимостта на свързващата ги среден слой на средната класа.
Това разкъсване на социалната връзка на три места в социалната йерархия, всъщност, е основния структурен проблем и бариера: (1) пред стабилизирането на България - икономическо и политическо; (2) пред намаляване на социалната конфликтност - между класите и съсловията, между етно-националните общности, между регионите и София, между поколенията; (3) не дава възможност да се мобилизираме около ясни и консенсусни национални ценности и цели; (4) на тази "класова" обективна основа се разпада съзнаването ни като българска нация, като стойностна нация сред Европа, като нация с добро бъдеще.
Професионалната структура и поляризацията
Професионалната структура също бе рязко променена и деформирана в процеса на поляризация. В края на краищата рязко бе влошено качеството на работната сила в България. Само за 15-ина години ние от страна със сравнително високо образована и професионално добре подготвена и производителна работна сила деградирахме до страна с ниска и изоставаща от Европа образованост и културност на работната сила, с има остър дефицит на добре подготвени, високо квалифицирани и екипно възпитани работници и специалисти.
Има професии, които бяха премазани от пресата на структурната безработица през 90-те години. Една от най-поразените общности е тази на инженерите и по-специално високо-технологичните и изобретателско-внедрителските инженери, както и на високо-технологичните работници. Затворените заводи и институти просто ги разгониха по света, декласираха част от тях, спряха възпроизводството им. Сега отново се усеща техния дефицит, и това отново е структурен проблем. Другата масово поразена общност е на креативните високо-квалифицирани учени и изследователи - в областта на фундаменталните природни науки, в техническите науки, в областта на фундаменталните обществени и хуманитарни науки. Става дума общо за креативната ни научна, изобретателска и внедрителска интелигенция. Затворените институти, спрените пари за работа, унизителните възнаграждения, незащитеността на авторството и на патентите, всичко това и тях разгони по света, декласира част от тях, спря възпроизводството им. От друга страна, бързо се масовизират много професии, които са модерни и създават илюзии за свръх-цивилизованост. Такива са занаятите на служителите в маркетинга и рекламата, в пиара, в търговията и туризма, на финансовите и банковите служители, в адвокатското обслужване, на обслужването на компютърни мрежи и информационни системи. Общият знаменател на това професионално преструктуриране е, че общото интелектуално равнище на работната сила видимо и рязко падна. Много от високоинтелектуалните професии бяха заменени като маса от среднозанаятчийски - в администрациите и услугите. Всичко това създава краен дисбаланс в пазара на работната сила - дефицитност или свръхпредлагане, високи претенции с ниско покритие, вълни от нови професии, които се оказват ниско ефективни, критично свиване на експертния потенциал, зависимост от външни ментори и специалисти. Все висока конфликтност - тлееща, отложена, избухваща. При всички случаи - структурна.
Край
----------------------------------
<1>Първите 30-35 държави и национални общества, според рейтинга и класацията на Индекса на човешкото развитие, изчисляван от Световната банка. В началото на 90-те България е в тази зона. Сега е пропаднала 30 места по-надолу и вече не е в зоната на така нар. "развити" общества - с развита икономика, висок стандарт и балансиран профил на стратификацията си.
<2>С население около 10 млн.души.
<3>В България по Конституция сега този граждански минимум е завършване на основно образование (8-ми клас), чрез редовно и съзнателно обучение в училище до 16-та година на младия човек, което предполага индивидуално покриване на съответните държавни образователни стандарти. В повечето страни на ЕС има аналогичен стандарт - като граждански образователен и културен минимум.
Това, всъщност, е цивилизационен минимум за гражданска нормалност и функционална способност човек да бъде пълноценен на пазара на труда, в своята семейно-репродуктивна реализация, във всички свои публични и институционални взаимоотношения, вкл. при ползване на своите основни човешки и граждански права.
Тъй като графиките не се виждат добре, кликнете на "Източник" - в началото на статията: там е препратката към оригинала. Този текст, заедно с другия на Тофлар и следващите 2 ще са важни за изпита по Социология и не е лошо да им хвърлите един поглед ;)
ОтговорИзтриване