Доклад на Здравка Стоева (гр. 5001)
На 16ти април 1879г Учредителното Събрание в Търново приема единствената за българското княжество конституция. За свободата на печата били отделени няколко члена. В първоначалният проект чл. 74 гласял следното: „Печатът е свободен, но който злоупотребява тая свобода, ще отговаря според особен за това закон”, което е неясно и нееластично твърдение според делегата Георги Странски и Драган Цанков и Константин Помянов. Съзадава се даже специален член за висшето духовенство, който гласи религиозните издания да подлежат на предварително одобрение. И все пак е дадена временна свобода на печата. Чл. 79 гласи: Печатът е свободен. Никаква цензура не се допуща, също и никакъв залог не се иска от писателите, издателите и печатарите”. Така Търновската конституция утвърждава безусловно това гражданско право, но преподавателят по конституционно право в Софийския Университет навремето проф. Баламезов с право казва, че „свободата на печата” в България е най-нарушаваното право. Консерваторите не одобряват тази свобода и с нея обясняват всички сътресения и проблеми в Княжеството, а след това и в Царството, защото излизащите вестници не спестяват критичното си мнение относно работата на Учредителното събрание. В периода от 79та до 94та има сериозни нарушения на вече установеното право. Излизат вестниците „Дунавска зора” (от Д. Паничков), в. БЪлгарско знаме (1879) – П.Р.Славейков, защитаващи тези членове от Конституцията. В. Остен е неразделна част от становището на либералите за приемането на демократичната конституция. Свободата на печата защитава и в. Българский лев в опозиция на в. Марица. Но според княз Александър 1ви тази „разюзданост” трябва да се потуши и да се промени конституцията в консервативен дух, защото според консерваторите не могат и не бива да се изразяват враждебни, в смисъл на противоположни, на управляващите становища. Консерваторите виждат най-голямото зло в дадената от основния закон „свобода на печата”. Междувременно на 28.07.1879 първото българско правителство начело с Тодор Бурмов създава „Държавен вестник”, който съществува и до днес. Започвайки като седмичник, след това излиза два пъти седмично, а от дванайсетата си годишнина става всекидневник. Първата пречка на либералите идва с преврата на 27 април 1881г, когато княз Александър уволнява либералното правителство на Петко Каравелов. Така той въвежда предварителни ограничения на писувачите, а либералите бранят конституцията. Стефан Стамболов издава вестник Свободен печат -81ва г, а през 79та е създаден в. Витоша редактиран отначало от Тодор Бурмов, а след това от ревностния консерватор Григор Нанович. Витоша оправдава княза, който нарушава конституцията, като поставя на власт консерваторите и нарича либералите „чапкъни” и „нихилисти”, чието прозвише бива наложено още по-силно от в. Български глас. На 20.06.1879 либералите създават свой солиден орган – в. Целокупна България, а благодарение на неговата настъпателна кампания, те печелят и парламентарните избори, макар и княз Александър да се опитва да им попречи. 27.08.1880г – първият брой на в. Независимост – новият орган на Либералната партия, а в същото време Батенберг, заедно с в. Български глас и консевраторите замислял държавен преврат. На 27 април 81г. Отстранява тогавашното правителство и министър председателя Петко Каравелов, като назначава генерал Казимир Ернрот. С цел създаване на послушно правителство той спира всички издания на либералите и унижава брутално самия Драган Цанков, като го арестува рано сутринта в леглото му, без да му позволят да се облече и с файтон го прекарват из софийските улици. Петко Славейков и Петко Каравелов се спасяват в Пловдив, където започват да издават в. Независимост, който също бил забранен от подполковник Ремлинген, но заповедта му била безсилна и той се разпространявал по всеки възможен начин. По-късно към тях се присъединява и Захарий Стоянов. Какво ли не направило правителството, за да обуздае „срамния” печат. Безброй арести, конфискации, присъди... Полицията арестувала и бившия опълченец Димитър Петков, който пък разлепил хектографски позив „Глас на българския народ” и бил хвърлен в Черната джамия. Година и половина по-късно той успял да излезе и създал в. Свирка.
На 16ти април 1879г Учредителното Събрание в Търново приема единствената за българското княжество конституция. За свободата на печата били отделени няколко члена. В първоначалният проект чл. 74 гласял следното: „Печатът е свободен, но който злоупотребява тая свобода, ще отговаря според особен за това закон”, което е неясно и нееластично твърдение според делегата Георги Странски и Драган Цанков и Константин Помянов. Съзадава се даже специален член за висшето духовенство, който гласи религиозните издания да подлежат на предварително одобрение. И все пак е дадена временна свобода на печата. Чл. 79 гласи: Печатът е свободен. Никаква цензура не се допуща, също и никакъв залог не се иска от писателите, издателите и печатарите”. Така Търновската конституция утвърждава безусловно това гражданско право, но преподавателят по конституционно право в Софийския Университет навремето проф. Баламезов с право казва, че „свободата на печата” в България е най-нарушаваното право. Консерваторите не одобряват тази свобода и с нея обясняват всички сътресения и проблеми в Княжеството, а след това и в Царството, защото излизащите вестници не спестяват критичното си мнение относно работата на Учредителното събрание. В периода от 79та до 94та има сериозни нарушения на вече установеното право. Излизат вестниците „Дунавска зора” (от Д. Паничков), в. БЪлгарско знаме (1879) – П.Р.Славейков, защитаващи тези членове от Конституцията. В. Остен е неразделна част от становището на либералите за приемането на демократичната конституция. Свободата на печата защитава и в. Българский лев в опозиция на в. Марица. Но според княз Александър 1ви тази „разюзданост” трябва да се потуши и да се промени конституцията в консервативен дух, защото според консерваторите не могат и не бива да се изразяват враждебни, в смисъл на противоположни, на управляващите становища. Консерваторите виждат най-голямото зло в дадената от основния закон „свобода на печата”. Междувременно на 28.07.1879 първото българско правителство начело с Тодор Бурмов създава „Държавен вестник”, който съществува и до днес. Започвайки като седмичник, след това излиза два пъти седмично, а от дванайсетата си годишнина става всекидневник. Първата пречка на либералите идва с преврата на 27 април 1881г, когато княз Александър уволнява либералното правителство на Петко Каравелов. Така той въвежда предварителни ограничения на писувачите, а либералите бранят конституцията. Стефан Стамболов издава вестник Свободен печат -81ва г, а през 79та е създаден в. Витоша редактиран отначало от Тодор Бурмов, а след това от ревностния консерватор Григор Нанович. Витоша оправдава княза, който нарушава конституцията, като поставя на власт консерваторите и нарича либералите „чапкъни” и „нихилисти”, чието прозвише бива наложено още по-силно от в. Български глас. На 20.06.1879 либералите създават свой солиден орган – в. Целокупна България, а благодарение на неговата настъпателна кампания, те печелят и парламентарните избори, макар и княз Александър да се опитва да им попречи. 27.08.1880г – първият брой на в. Независимост – новият орган на Либералната партия, а в същото време Батенберг, заедно с в. Български глас и консевраторите замислял държавен преврат. На 27 април 81г. Отстранява тогавашното правителство и министър председателя Петко Каравелов, като назначава генерал Казимир Ернрот. С цел създаване на послушно правителство той спира всички издания на либералите и унижава брутално самия Драган Цанков, като го арестува рано сутринта в леглото му, без да му позволят да се облече и с файтон го прекарват из софийските улици. Петко Славейков и Петко Каравелов се спасяват в Пловдив, където започват да издават в. Независимост, който също бил забранен от подполковник Ремлинген, но заповедта му била безсилна и той се разпространявал по всеки възможен начин. По-късно към тях се присъединява и Захарий Стоянов. Какво ли не направило правителството, за да обуздае „срамния” печат. Безброй арести, конфискации, присъди... Полицията арестувала и бившия опълченец Димитър Петков, който пък разлепил хектографски позив „Глас на българския народ” и бил хвърлен в Черната джамия. Година и половина по-късно той успял да излезе и създал в. Свирка.
Новото правителство начело с мин-председател ген. Соболев пристъпило към контрол до степен на цензура посредством закон, утвърден с княжески указ Номер 75 от 06.04.1883г съдържащ 44 члена, групирани в 7 глави, в крещящо противоречие с Конституцията. Когато законът влиза в сила, в Кнжеството се издават 7 вестника и седем списания. Законът забранява разнообразие на мнения в печата, критика и нападки към управляващите и има специални условия за издаване на вестник или списания. Нещата се променят след като Батенберг се отказва от пълномощията, обяввява възстановяването на конституцията и на 7ми септември 1883г назначава коалиционно правителство от умерени либерали и консерватори с министър председател Драган Цанков. Създават се и в.Свобода и в.Съзнание, които съвсем не спазват Закона за печата. Съзадават се противоречия между Драган Цанков и министъра на правосъдието д-р Стоилов и през декември 83година Батенберг създава Наказателен закон за престъпления по печата, съдържащ 34 члена, като най-тежкото престъпление е подбуждането към жъстание и нарушаването на безопасността и спокойствието на държавата. Според либералите новият закон, освен, че е ненужен, е крайно опасен с всичките си постановки за престъпленията чрез печата, за конфискации, забрани и цензура, но законът се прилага в практиката само няколко месеца. За цялата 1884г в Княжеството излизат общо 32 вестника и списания.
През юни 84та година на власт се установява правителство с министър председател П. Каравелов. В количествено отношение, опозиционният печат нараства. Правителството споделя мнението на своята парламентарна група, че законът от декември 83та година е противоконституционен и така той се отменя с друг законов акт от 18 януари 85г, наречен „Допълнителен отдел към Наказателния кодекс за престъпленията по делата на печата”, който за жалост не успява да се утвърди. Септември 85година цялата страна е поставена в режим на всеобщо военно положение, поради съединението на Източна Румелия с Княжество България. Това военно положение разширява правата на изпълнителната власт и правителството може да издава наредби, равностойни на закони, но не може да изменя нито една конституционна норма. И така, неотменяемото гражданско право „свобода на печата” е суспендирано, без указ, без разрешение на Министерския съвет. КЪм 06.09.85г. в Източна Румелия излизат общо 19 заглавия, а след тази дата всички те спират, с изключение на издаденото на 06.11.85г. в Пловдив „Дневен бюлетин за официални и неофициални депеши”, с новини от военните действия. Всъщност, без всякакъв указ, кабинетът забранява издаването на вестници и списания и, което е по-лошо, не всички, а само „вредните” по субективната преценка на министрите. За времето до отмяната на извънредния режим излизат общо 30 заглавия на периодичния печат, някои от които са вестниците Търновска Конституция, Славянин, Време, Зора, Телеграфически новини, Освобождение и Телеграф. Но към края на 85а г., когато в Букурещ започват преговорите за мир със Сърбия, много издатели се готвят да подновят своите издания. Така излиза на 08.01.1886г. в. Средец, който след това е забранен от градоначалникът Хранов заради русофилската му ориентация, а първият брой на в. Независимост е конфискуван заради русофобската му ориентация, макар и с ходатайсвто няколоко броя след това успяват да излязат. Забранени са вестниците Драгоман, Демократ, а в. Напред не е спрян, макар и с изложена неприятна тема за цензурата. Забранени са и в. Вестникът ми!, в. Дикат и др.
В период от 4 месеца (от 29.03 до 09.08.86г) ж Княжеството излизат общо 42 заглавия на периодичния печат, от които 21 опозиционни вестника, които имат принос за изостряне на конфликта между двата оформили се лагера – русофилски и националистически. На 09.08.86г. офицери русофили детронират Батенберг, но контрапревратът на Стамболов го връща обратно. На 25 юни 3то ВНС избира княз Фердинанд за владетел на БЪлгария. СТамболов веднага взема цялата власт като регент, а след това и като министър-председател след идването на Фердинанд. Събитията от 09.08.1886 до 02.08.1887 дават основание на мнозина изследователи да формулират констатацията, че в рамките на една година, княжесвтото преживява дълбока криза, чийто вътрешен аспект е изчерпан с пристигането на княза. Мненията за управлението на Стамболов са много противоречиви. Той управлява княжеството с „желязна ръка”, наричат го „диктатурата на Стамболов”, русофилите го критикуват и хулят, а западният печат го величае. Захарий Стоянов го превъзнася, а по-късно го обжида, наричайки го „чудовище”. Но въпреки всичко той запазва целостта и независимостта на България, защитава докрай икономическите и интереси и макар и с неевропейски средства я европеизира. Подкупва отделни журналисти и цели вестници, но пък тези вестници придобиват европейски вид. Това са в. Свобода, в които пишат Димитър Ризов, Димитър Петков – Свирчо и Захарий Стояно и в. Балканска зора (1890-1900). Стефан Стамболов се съюзява с консерваторите и така се ражда Законът за печата от 1887г, по заслуга и на Захарий Стоянов и д-р Константин Стоилов. Утвърден е и механизмът на цензурата, който може да бъде задействан веднага, щом властта пожелае. Узаконен е и полицейският произвол. Захарий Стоянов става редактор на в. Свобода и своята еволюция там той препоръчва дори прилагането на насилие и подкрепя побоя, извършен над Петко Каравелов в Черната джамия. На 31.08 даже участва в митинг срещу Петко Каравелов, чиято къща е нападната и изпотрошена. Същото се случва и с печатницата на К. Кушлев, където се печата „Търновската конституция”. На 09.11.1887г. Стоянов нахлува и в Софийската митрополия и заплашва митрополит Климент да напусне София, а на 21.03.1889г. дава съвет на Ив. Андонов в Пловдив как да се спре излизането на опозиционния вестник Родопи. Има и още много други манипулации от страна на Стамболов и Стоянов. Всъщност след 09.08.1886г. в Южна БЪлгария не излиза нито едно опозиционно издание. След февруари 87г. Замира опозиционният печат и в Северна България. След падането на Радославовския кабинет на 28 юни 87ма и назначаването на правителството на К. Стоилов, дори самият Радославов прави безуспешен опит да издаде в. Глас и в. Народна воля, те са спрени от цензурата. Правителството на Стамболов управлявало страната до 18 май 1894г.
След като през 92г цензурата е премахната, се създава в.Прогрес (92-97), който произлиза от вестниците Правдина (1892) и сп. „Лъча” и се определя като един от най-дръзките вестници за времето си. Създадени са още вестниците Работник (който е първият орган на създалата се през 1891г. Българска социалдемократическа партия, в. Другар (93-93), спусван от съюзистите, в. Социалист (94-97). Против идеите на социализма се обявява в. Свобода, начело със Захарий Стоянов. На стопанска тематика се издават вестниците, Промишленост, Българско земеделие, Меркур, Справка, Тунджа и Нашето първо изложение, а за правно реглулиране на стопанския живот се появяват издания као „Съдебна библиотека” и „Юридическо списание”.
Изследователите на вестниците Свобода и Пловдив, амализирайки стила и езиковата култура на вестниците са намерили безброй агресивни и обидни думи, стилово определени от стоян Михайловски като „Каймак от храчки и сметана от помия”.
Режимът на цензурата се практикува до края на юли 1892г. Тогава неочаквано постъпват безброй жалби на издатели срещу издатели, редактори срещу редактори и безброй чиновници и търговци подават жалби за нанесени обиди и разпространяване на неверни слухове. Но въпреки това опозиционният печат набира скорост и постига много големи подобрения. За целия 7 годишен период на Стамболовия режим в Княжеството се издават 231 вестника и списания, от които опозиционните политически вестници са 50. Този период дава живот на първия дълготраен всекидневник – Балканска зора. От 87 до 94та година се появяват издания, прекрасни образци на българската книжовност – Деница, Критика, Мисъл, Българска сбирка, Български преглед, Учител, Младина, Юридическо списание, Юридическа мисъл, Природа, Утро и пр.
В края на 19ти и началото на 20ти век се формират повечето партии и съответстващите им вестници. Това са:
Народната Партия - в. Мир (94-44), с учатието на Иван Вазов
Демократическата Партия от петко Каравелов – Пряпорец (98-31)
Радикалдекомратическата Парти (Тодор Влайков, Найчо Цанов) – Демократ (1905 – 1934), после Радикал
Общественополитическо списание – Демократически преглед (1902 – 1928)
Стефан Стамболов – вместо Свобода (1886-1920) – Нов Век(99-16,19)
Либерална Партия (Васил Радославов) – Народни Права (1888-1932)
1904г-Младолибералната Партия на Драган Цанков – в.България (1898 – 1921)
„земеделско знаме”(1902 – 1934) има най-голяма заслуга БЗНС да се превърне в пол. Партия. (алеко константинов)
Левите сили: „Работническо вестник”(1897 – 1923) – Георги Кирков
СП. Ново време – 97-23 димитър благоев – за марксизма
„Общо дело” (1900 1905) янко сакъзов – против марксизма
Социалисти – „работническа борба”, Работническа България, Народ, Съвременна мисъл
Първи социалистически всекидневник – Напред (1911) – Кръстю Раковски
Вестник Свят, Списание Мисъл (92-07)
Списание Художник (1906 – 1909)
В.Българан (1904-1909)- александър божинов, елин пелин
Ражда се и вестникът на новината начело с карикатурите на Александър Божинов – в.Вечерна поща (1900-1914)
В.Дневник (1902-1944) редактори Георги НИколов, Йосиф Хербст
1911г.- Атанас Дамянов купува в.Дневник, в. Заря, издава в. Утро – вестникарски магнат и мениджър
1894-1905- в.Право – орган на пол. И духовните интереси на бълг. Население в Турция
„свобода или смърт” на пейо яворов е едно от най-ценните издания в бълг. Журн.
Стоян Михайловски – Гръмовержеца – смела публицистика, 1903-04 той публикува във в. Ден поредица статии и памфлети, които вбесяват княза и царедворците
1907-приема се нов закон за печата, който вкл. Нови ограничения на печатното слово
През юни 84та година на власт се установява правителство с министър председател П. Каравелов. В количествено отношение, опозиционният печат нараства. Правителството споделя мнението на своята парламентарна група, че законът от декември 83та година е противоконституционен и така той се отменя с друг законов акт от 18 януари 85г, наречен „Допълнителен отдел към Наказателния кодекс за престъпленията по делата на печата”, който за жалост не успява да се утвърди. Септември 85година цялата страна е поставена в режим на всеобщо военно положение, поради съединението на Източна Румелия с Княжество България. Това военно положение разширява правата на изпълнителната власт и правителството може да издава наредби, равностойни на закони, но не може да изменя нито една конституционна норма. И така, неотменяемото гражданско право „свобода на печата” е суспендирано, без указ, без разрешение на Министерския съвет. КЪм 06.09.85г. в Източна Румелия излизат общо 19 заглавия, а след тази дата всички те спират, с изключение на издаденото на 06.11.85г. в Пловдив „Дневен бюлетин за официални и неофициални депеши”, с новини от военните действия. Всъщност, без всякакъв указ, кабинетът забранява издаването на вестници и списания и, което е по-лошо, не всички, а само „вредните” по субективната преценка на министрите. За времето до отмяната на извънредния режим излизат общо 30 заглавия на периодичния печат, някои от които са вестниците Търновска Конституция, Славянин, Време, Зора, Телеграфически новини, Освобождение и Телеграф. Но към края на 85а г., когато в Букурещ започват преговорите за мир със Сърбия, много издатели се готвят да подновят своите издания. Така излиза на 08.01.1886г. в. Средец, който след това е забранен от градоначалникът Хранов заради русофилската му ориентация, а първият брой на в. Независимост е конфискуван заради русофобската му ориентация, макар и с ходатайсвто няколоко броя след това успяват да излязат. Забранени са вестниците Драгоман, Демократ, а в. Напред не е спрян, макар и с изложена неприятна тема за цензурата. Забранени са и в. Вестникът ми!, в. Дикат и др.
В период от 4 месеца (от 29.03 до 09.08.86г) ж Княжеството излизат общо 42 заглавия на периодичния печат, от които 21 опозиционни вестника, които имат принос за изостряне на конфликта между двата оформили се лагера – русофилски и националистически. На 09.08.86г. офицери русофили детронират Батенберг, но контрапревратът на Стамболов го връща обратно. На 25 юни 3то ВНС избира княз Фердинанд за владетел на БЪлгария. СТамболов веднага взема цялата власт като регент, а след това и като министър-председател след идването на Фердинанд. Събитията от 09.08.1886 до 02.08.1887 дават основание на мнозина изследователи да формулират констатацията, че в рамките на една година, княжесвтото преживява дълбока криза, чийто вътрешен аспект е изчерпан с пристигането на княза. Мненията за управлението на Стамболов са много противоречиви. Той управлява княжеството с „желязна ръка”, наричат го „диктатурата на Стамболов”, русофилите го критикуват и хулят, а западният печат го величае. Захарий Стоянов го превъзнася, а по-късно го обжида, наричайки го „чудовище”. Но въпреки всичко той запазва целостта и независимостта на България, защитава докрай икономическите и интереси и макар и с неевропейски средства я европеизира. Подкупва отделни журналисти и цели вестници, но пък тези вестници придобиват европейски вид. Това са в. Свобода, в които пишат Димитър Ризов, Димитър Петков – Свирчо и Захарий Стояно и в. Балканска зора (1890-1900). Стефан Стамболов се съюзява с консерваторите и така се ражда Законът за печата от 1887г, по заслуга и на Захарий Стоянов и д-р Константин Стоилов. Утвърден е и механизмът на цензурата, който може да бъде задействан веднага, щом властта пожелае. Узаконен е и полицейският произвол. Захарий Стоянов става редактор на в. Свобода и своята еволюция там той препоръчва дори прилагането на насилие и подкрепя побоя, извършен над Петко Каравелов в Черната джамия. На 31.08 даже участва в митинг срещу Петко Каравелов, чиято къща е нападната и изпотрошена. Същото се случва и с печатницата на К. Кушлев, където се печата „Търновската конституция”. На 09.11.1887г. Стоянов нахлува и в Софийската митрополия и заплашва митрополит Климент да напусне София, а на 21.03.1889г. дава съвет на Ив. Андонов в Пловдив как да се спре излизането на опозиционния вестник Родопи. Има и още много други манипулации от страна на Стамболов и Стоянов. Всъщност след 09.08.1886г. в Южна БЪлгария не излиза нито едно опозиционно издание. След февруари 87г. Замира опозиционният печат и в Северна България. След падането на Радославовския кабинет на 28 юни 87ма и назначаването на правителството на К. Стоилов, дори самият Радославов прави безуспешен опит да издаде в. Глас и в. Народна воля, те са спрени от цензурата. Правителството на Стамболов управлявало страната до 18 май 1894г.
След като през 92г цензурата е премахната, се създава в.Прогрес (92-97), който произлиза от вестниците Правдина (1892) и сп. „Лъча” и се определя като един от най-дръзките вестници за времето си. Създадени са още вестниците Работник (който е първият орган на създалата се през 1891г. Българска социалдемократическа партия, в. Другар (93-93), спусван от съюзистите, в. Социалист (94-97). Против идеите на социализма се обявява в. Свобода, начело със Захарий Стоянов. На стопанска тематика се издават вестниците, Промишленост, Българско земеделие, Меркур, Справка, Тунджа и Нашето първо изложение, а за правно реглулиране на стопанския живот се появяват издания као „Съдебна библиотека” и „Юридическо списание”.
Изследователите на вестниците Свобода и Пловдив, амализирайки стила и езиковата култура на вестниците са намерили безброй агресивни и обидни думи, стилово определени от стоян Михайловски като „Каймак от храчки и сметана от помия”.
Режимът на цензурата се практикува до края на юли 1892г. Тогава неочаквано постъпват безброй жалби на издатели срещу издатели, редактори срещу редактори и безброй чиновници и търговци подават жалби за нанесени обиди и разпространяване на неверни слухове. Но въпреки това опозиционният печат набира скорост и постига много големи подобрения. За целия 7 годишен период на Стамболовия режим в Княжеството се издават 231 вестника и списания, от които опозиционните политически вестници са 50. Този период дава живот на първия дълготраен всекидневник – Балканска зора. От 87 до 94та година се появяват издания, прекрасни образци на българската книжовност – Деница, Критика, Мисъл, Българска сбирка, Български преглед, Учител, Младина, Юридическо списание, Юридическа мисъл, Природа, Утро и пр.
В края на 19ти и началото на 20ти век се формират повечето партии и съответстващите им вестници. Това са:
Народната Партия - в. Мир (94-44), с учатието на Иван Вазов
Демократическата Партия от петко Каравелов – Пряпорец (98-31)
Радикалдекомратическата Парти (Тодор Влайков, Найчо Цанов) – Демократ (1905 – 1934), после Радикал
Общественополитическо списание – Демократически преглед (1902 – 1928)
Стефан Стамболов – вместо Свобода (1886-1920) – Нов Век(99-16,19)
Либерална Партия (Васил Радославов) – Народни Права (1888-1932)
1904г-Младолибералната Партия на Драган Цанков – в.България (1898 – 1921)
„земеделско знаме”(1902 – 1934) има най-голяма заслуга БЗНС да се превърне в пол. Партия. (алеко константинов)
Левите сили: „Работническо вестник”(1897 – 1923) – Георги Кирков
СП. Ново време – 97-23 димитър благоев – за марксизма
„Общо дело” (1900 1905) янко сакъзов – против марксизма
Социалисти – „работническа борба”, Работническа България, Народ, Съвременна мисъл
Първи социалистически всекидневник – Напред (1911) – Кръстю Раковски
Вестник Свят, Списание Мисъл (92-07)
Списание Художник (1906 – 1909)
В.Българан (1904-1909)- александър божинов, елин пелин
Ражда се и вестникът на новината начело с карикатурите на Александър Божинов – в.Вечерна поща (1900-1914)
В.Дневник (1902-1944) редактори Георги НИколов, Йосиф Хербст
1911г.- Атанас Дамянов купува в.Дневник, в. Заря, издава в. Утро – вестникарски магнат и мениджър
1894-1905- в.Право – орган на пол. И духовните интереси на бълг. Население в Турция
„свобода или смърт” на пейо яворов е едно от най-ценните издания в бълг. Журн.
Стоян Михайловски – Гръмовержеца – смела публицистика, 1903-04 той публикува във в. Ден поредица статии и памфлети, които вбесяват княза и царедворците
1907-приема се нов закон за печата, който вкл. Нови ограничения на печатното слово
Няма коментари:
Публикуване на коментар