Младежи от Русе борят агресията чрез изкуство

Снимки: Сдружение „Импулс”

Голямата награда в категорията „Младежки обмени“ на годишна среща за оценка на програма „Младежта в действие” получи проект „Изкуство срещу агресията”, осъществен от Общински Младежки дом - Русе и Сдружение „Импулс”. Сред 200 младежки проекти от цялата страна призът заслужено отиде при русенци. Наградата беше връчена от зам.-министъра на образованието, младежта и науката Петя Евтимова. Управител на Сдружението е Петя Спасова. През юни 2012 г. младите хора реализират младежкия обмен с акцент на изкуство и борба срещу агресията чрез артистични представления в Русе и Борово. В него участват младежи от Франция, Италия, Турция, Румъния и България. Ръководител на проекта е Людмила Любенова. 

Пред какво предизвикателство бяхте изправени по време на проекта? 

- Самият проект беше за нас едно голямо предизвикателство. На практика изглежда лесно, сядаш, разписваш проект, печелиш го и настъпва голямата радост... но от там нататък, какво следва? В един момент осъзнаваш колко голямо нещо ти предстои. Започваш кореспонденция относно предстоящите дейности, срещаш разбиране от човека насреща и всичко е ОК. Всичко е подготвено и уговорено и ето че идва големият ден, участниците пристигат. Хора от различни страни с различни очаквания и нагласи, с различни интереси и т.н. А те имат ли нещо общо помежду си? Честно казано, това беше за нас най-голямото предизвикателство - дали участниците ще успеят да намерят общ език и ще успеят ли да се сработят за изготвянето на общия пърформънс. Е, получи се... прекрасно! 

От центъра на Русе

Коя беше най-колективната дейност в проекта, за да стане той “Добра практика на 2012”? 

- Реализирахме три уъркшопа – „Медиен уъркшоп”, „Визуални изкуства” и „Сценични изкуства”, в които младежите творяха, а накрая трябваше да съберем всичко в едно. Разбира се имаше и колективни работилници – изготвяхме послания срещу агресията, направихме карта на агресията и други все колективни занимания, но самото понятие „колективна дейност” като такова не е достатъчно. Предстояха ни дефиле и пърформънс, най – важните дейности в проекта. Тяхното изпълнение можем да наречем колективно и то с главни букви. Невероятно е да се види как хора, запознали се преди няколко дена, се втурват като едно цяло и правят зрелищно дефиле с плакати, тениски, песни и много усмивки. Представлението отново изпълнихме с толкова много заряд, без никакви притеснения пеехме песни, танцувахме, осъществявахме контакт с местните младежи и се забавлявахме. 

Кои методи на неформалното образование използвахте най-често по време на проекта? 

- Методите, които използвахме, бяха работа по групи, ролеви игри, енерджайзери,

В действие

като главно наблегнахме на метода „връстници обучават връстници”. Трите уъркшопа бяха поверени на младежите, те обменяха мнения, техники и нови умения. Всеки ден изявяваха желание да правят енерджайзери, понякога преди да започне предвиденият уъркшоп правехме по няколко енерджайзера по желание на самите участници. 

Коя дейност се случи нестандартно или непланирано? 

- В един младежки обмен е трудно да се планира какво реално предстои. Да, правим програма и планираме действията си, но в процеса на изпълнение винаги нещо ни изненадва. В нашия проект за краен продукт планирахме пърформънс. Всичко мина по мед и масло, но се получи още по-добре от очакваното. Питате кое беше нестандартно? Нестандартно беше пърформънсът, представен в центъра на нашия град, не се случват такива събития всеки ден. А ако трябва да си говорим за непланирано, представете си как чужденци канят на българско хоро българи и то в собствената им държава. Nice, a? 

Кой най-много ви помогна при реализирането на обмена? 

- Всички участници помагаха. Всеки даваше идеи, задачите се изпълняваха с интерес, всеки се чувстваше ангажиран в изпълнението на обмена. Тук ще използваме случая да благодарим на Младежки дом – Русе, които ни предоставиха материалната база за изпълнението на дейностите и за голямата морална подкрепа. Също така експертите от Националния център "Европейски младежки програми и инициативи", които тормозехме с постоянните си въпроси, но те винаги се отзоваваха. Чудесни! 

Кое впечатление или обратна връзка от участник няма да забравите никога? 

- Толкова много впечатления и прекрасни участници... Но може би най–силният момент беше този, когато се сбогувахме. Беше уникално, никой не искаше да си тръгва, не искаха да се разделят, просто искаха времето да спре и да останат тук заедно. Общото мнение беше, че винаги ще помнят какво им се е случило в Русе. Някои участници търсят начини да се върнат България. Един от тях се върна по любов и вече живее и работи в България, а друг желае да осъществи доброволческата си служба в гр. Русе. 

Кой беше най-забавният участник в дейностите по обмена? 

- Всеки беше уникален и забавен по свой начин, но имаше един, който изпъкваше...

Иса от Турция – душата на проекта! Е, няма такъв образ! Това момче винаги беше усмихнато и позитивно. Щом го видеха на близо, всеки един търсеше контакт с него, той пък от своя страна винаги имаше с какво да ни забавлява. Беше активен в дейностите, енерджайзерите, както и в междукултурните вечери.

Как популяризирахте проекта си? 

Проектът ни се радва на медиен и обществен интерес. Още в първия ден по време на дейностите ни посети местна телевизия и направи репортаж за нас. След това и на дефилето, и на пърформънса отново присъстваха медиите. Освен това популяризирахме проекта и сред българските евродепутати. Изготвихме писмо до евродепутата Мария Габриел, в което й разказахме за нашия проект, представихме й послания срещу агресията, както и филма за проекта ни. Тя от своя страна се зае сериозно с разпространението му. Дори след края на проекта, вдъхновени от идеята ни, младежи от гр. Хаджидимово бяха организирали седмица срещу агресията. 

В работилницата

Каква беше реакцията на местната общност към участниците и вашия проект? 

- Реакцията на местната общност беше повече от позитивна. Те се радваха на младежите и на техния ентусиазъм и с удоволствие се включиха, когато ги канеха на българско хоро. 

Кой беше най-важният резултат, към който се стремяхте и който постигнахте? 

- Най–важният резултат е позитивната оценка на участниците и емоциите, които останаха в тях и след края на проекта. Все още поддържаме връзка и си споделяме какво ни случва и какви емоции преживяваме в ежедневието си. Споделихме им за голямата награда и получихме страхотни отзиви като „Благодарим, че ни направихте част от това, което ни се случи миналото лято, беше страхотно!” 

Екип "Новата журналистика"