"Торбалан кючек"

Когато бяхме малки ни плашеха с Торбалан. Никой от нас не знаеше как изглежда той. Но заявявахa ли ти- Торбалан е тук и ей сега ще те вземе, всички побягвахме и се криехме зад полите на мама. За нас децата на демокрацията, той беше онзи лош чичко, който идваше, когато не слушахме. По-късно разбрахме, че когато спираше да действа номера с наказването и дърпането на ушите, веднага се появяваше този мистичен образ. Но тогава бяхме още малки- кой да ти разбира тези неща. Виждахме го с голяма торба, където побираше непослушните деца, а Бог знае къде ги водеше. Малките деца са наивни, докато един ден не порастнат и разберат, че цялата тази история за Торбалан е била измисляна и скроявана от родителите. 

Как го виждат днешните мъници обаче. И как в техните представи можем да прочетем колко много сме се променили, как скоростта на ежедневието е създала от родителите едни смазани машини, чиито чаркове се задвижват непрестанно, в една неспирна битка. Как основната ни потребност е да  се конкурираме? С кого? Със самите себе си ли? Животът ни стана смесена плетеница от чувства, чиито плетящи бодчета дават отражение върху децата ни. Сложен алгоритъм, от които самите ние не сме убедени, че има изход.

Торбалан от съвременния свят в представите на мъниците най-често слуша MP3 плейър, кара скейтборд, живее в дупка под земята- това показват данните от обявения конкурс за написването на детска приказка за Торбалан. Страшно е, че според проучване мнозина от децата оприличават  популярния герой с интернет престъпник, дебел ром- сутеньор или мутра с черен джип. Ами какво виждат, та какви представи да си изграждат? "Героят е важен образ от българската народопсихология, част от културното ни наследство, който не бива да бъде забравян. Същевременно трябва да му се придаде един по-модерен облик, който да бъде актуален и за днешните малчугани", смятат организаторите на кампанията за написването на първата приказка за Торбалан.

Истински приказното е далеч от детското сърце, тежкото ежедневие убива всичко магично. Жалко! Жалко, че те никога няма истински да усетят какво е да заспиваш с прегръдките на дебелата книга и нощем да пътешестваш в страната на сънищата с любимия приказен герой. Страшно е, че няма кой да им даде тази доза потребност. Приказната комуникация между родител-дете отдавна е изчезнала, тя е като онзи прах, който се е настанил между книгите на стария рафт. 

И, да- този прах може да се премахне само ако се погледнем и осъзнаем на време. Поставих си за цел да попитам дете от ромски произход за Торбалан. Питам го- Кой е Торбалан? То ми отговаря така: "Кой...а Торбалан кючека ли? Тогава спрях, имаше ли смисъл да продължавам разговора с него. Не желаех да тълкувам такава асоциация. Ако вие можете, моля направете го. В такива ситуации по-добре е да изпишем NO COMMENT!

Не искаме да загубим децата си, нали! Не искаме да ги пращаме в дъскорезницата в чужбина. Стига...там не им е мястото. Мястото ни е да сме тук и сега- и не между вчера и днес, а сега в тази секунда. За да не се налага утре отново да слушаме как порасналото ни дете се е превърнало в онзи мафиот с джипа, когото той някога оприличаваше с Торбалан.

Яница МАРИНОВА

Всички публикации на автора

Минко ЧЕРНЕВ

Всички снимки на фотографа