НОВАТА ЖУРНАЛИСТИКА: Събудихте ли се... На Хелоуин

Кой ни събуди?

Снимка: Елена Донкова

И тази година гълъбът долетя, кацна на прозореца, но не да ни съобщи радостна вест, а да ни покаже за пореден път... Къде е българското? Явно летеше отдалеч и беше малко като опиянен от снощното му преживяване. Предната вечер се беше наказал жестоко по случай честването на американския празник Хелоуин.

И той като другите... С маска и грим... Една сцена, в която за миг ставаме други... Защо и с цената на какво - да покажем колко добри можем да бъдем в други роли ли? Бляскаво и пищно било да се надпреварваш с другаря си кой по-добра екипировка ще докара... Не е ли смешно?! Като тикви сме...

Ама от тия, печените - лесно се поддаваме и лесно ни изпичат, за да бъдем консумирани. Не сме като тия, дето ги ползват за фенери, макар че и нас ни използват. Ама, както и да е. Така си го избираме, така празнуваме...

Ако попиташ едно петгодишно дете какво празнуваш на първи ноември, то ще се замисли, може и да се смути. Но ще ти отговори, че знае какъв празник е бил вчерашният ден, поради простата причина, че мама му е купила най-блестящите доспехи. И после иди учи децата на култура и традиции. Всъщност празникът се е зародил като Ден на заслужилите българи.

Това показва проучване на държавния ни глава. Днес имаме ли критерии и може ли без колебание да кажем що е то заслужил българин? Може би заслужили са американските ни събратя, щом като тях можем да светим като фенери, а да не помним нищо. Не само да не помним, а и да не искаме да научим.

Актуални ли са думите на Стоян Омарчевски по повод предложението му за празника? Кой ги познава днес? Нали е по-лесно да помним имената на мижитурките, онези които "светят" днес, без да знаят, че утре славата им ще угасне. Историята помни великите, всички останали се забравят. А велик е този, който се помни с делата си занапред!

Както казва проф. Андрей Пантев: "Няма оазис сред пустинята". Не може Судан да има престижно образование, Шри Ланка - ядрена техника, а ние какво можем да имаме - минало, чиито корени са потулени в дъното на изпитите ни мозъци. Плетат ни като нишки в дълги пашкули, като Рапунцел сме от приказката с дълги коси, с ясно начало, но без край. Неориентирани същества между вчера и днес!

"Върви, народе възродени, към светла бъднина върви". Мислите ли обаче, че само медиите налагат насилие, както се изрази проф. Пантев. Медийната картина е безмилостно жестока, но тя трябва да бъде ясно оценявана и не възприемана абсолютно за чиста монета. А нима медията не е и бизнес? Всеки бизнес има цели и ги преследва.

Министерство на духовността няма. Защото духовността ни не се събира в рамките на някакви очертания. И да, далеч сме от възгледите на тези преди нас, но в нашата кръв тече капки от тяхната, в нашите души дишат техните терзания, копнежи и мечти...

Бариерата е безсилно жестока и днес лаят политици от урната дива, и днес кръв попива в родната земя, но не на жертви велики, а на такива от личното ни изтребление. Как да има народ, как да ни има нас? Докато прегазваме норми, докато отмъщаваме, докато мразим...Човек за човека е брат, някога бе възкликнал поета.

Днес той е враг, животно. По думите на Пантев демокрацията не е цел, а средство. Докъде ни докара това средство - да обичаме с омраза! Първи ноември не се свързва с нищо друго освен с формален почивен ден, подходящ за разходки, ако този отгоре е решил да пусне слънце... Или при мразовито време - добър ден за прозявки в леглото. Идилийка! И не забравяйте: "Учени и студенти не са клиенти, а преподавателите - продавачи". Честит празник, българи!