 |
| Снимка: istorici.com |
Денят е 12 ноември, годината 2012 - Блок номер 52. Студентски град. По пътя са изградени две пейки. На входа от двете страни те посрещат две лица - тези на Паисий Хилендарски и Св. Климент Охридски. Явно е писано на това място, успехът да се множи по две. Но това само времето ще покаже...
Тук няма да видите прерязване на ленти. Може да откриете пламък в очите на ред ентусиасти, част от които членове на Младежка историческа общност (МИО). Да поседнете и да се позамислите дали действието преди прерязването на лентата, или самият резултат е по-важен. Защото нима историята не е откриване на смисъл в събитията, а не преписването на такъв?
Всичко е нормално. Въздухът има неповторим аромат. По терасите са наскачали студенти. Малко е тъмно, сега денят е къс, но ето, че в тъмнината съзираш светлина. И започваш да я преследваш, докато тя те отведе на правилното място. Действието се развива в Студентски град. Ако беше се случило поредното меле, ако се бе разярил поредният скандал, то навярно всички камери щяха да бъдат съсредоточени там. Обаче не...
Не се случва "синдромът на гадния свят". А когато се прави нещо положително в полза на другите, няма смисъл да го снимаме и да го показваме на хората.
Първият епизод от сериала по изграждането на първия исторически информационен център в Студентски град започва през есента на 2010 г.
След като Софийски университет "Св. Климент Охридски" печели на търг помещението в блок номер 52, което на времето е било боулинг зала, а от години не се ползва. Група ентусиасти започват изграждането на исторически информационен център.
Така през есента на 2011 г. младежите получават ключовете.
"В началото тук имаше гигантски окачен таван, беше много зле. Ние сами замазахме стените, Софийският университет ни отпусна мебели и се получи това, което виждате днес", развълнувано споделя докт. Георги Канев. В инициативата се включват над тридесет доброволци. Като изграждането на центъра им струва малко над 900 лв., които ентусиастите събират сами.
В помещението има първоначален фонд от историческа литература, няколко компютъра и мултимедия. Центърът е отворен за всички студенти от всички университети. Тук ще се провеждат открити срещи, семинари, скоро ще бъде формиран и Управителен съвет, към когото могат да излагат своите предложения студенти, които искат да видят реализирани свои проекти. Защото проектът на студентите не е локализиран в това къде ще купонясваме тази вечер, как ще препишем утре... Едва когато човек преоткрие себе си и намери своето място за изложение на потенциала си, то тогава е открил смисъла. Това е истинско дело.
Центърът е място за образование и подготовка. "Надяваме се, новопостроеното помещение на Студентски исторически център да се изпълни със съдържание, с активен живот и ползване от страна на всеки един студент, който вижда смисъл в тази извоювана от нас малка, но значима победа", апелираха към всички гости и участници на първото заседание на Центъра организаторите.
Момчетата и момичетата са се погрижили и за външния вид на фасадата, посадили са цветя и са изградили две пейки. Изграденият център е доказателство, че идеята за доброволчеството може да бъде завладяваща, тя може да събере на едно място група хора, които с общи усилия да изградят нещо полезно за другите. А едва когато си направил нещо за другия, всъщност си разбрал кой си ти. Усетил си емпатията! Това е работа като забава!
Повече за проекта можете да откриете на www.istorici.com. Е, има ли някой!?
Яница Маринова
Всичко от автора
Тук няма да видите прерязване на ленти. Може да откриете пламък в очите на ред ентусиасти, част от които членове на Младежка историческа общност (МИО). Да поседнете и да се позамислите дали действието преди прерязването на лентата, или самият резултат е по-важен. Защото нима историята не е откриване на смисъл в събитията, а не преписването на такъв? Всичко е нормално. Въздухът има неповторим аромат. По терасите са наскачали студенти. Малко е тъмно, сега денят е къс, но ето, че в тъмнината съзираш светлина. И започваш да я преследваш, докато тя те отведе на правилното място. Действието се развива в Студентски град. Ако беше се случило поредното меле, ако се бе разярил поредният скандал, то навярно всички камери щяха да бъдат съсредоточени там. Обаче не...
 |
| Центърът в блок 52, Студентски град Снимка: StudIstC |
"В началото тук имаше гигантски окачен таван, беше много зле. Ние сами замазахме стените, Софийският университет ни отпусна мебели и се получи това, което виждате днес", развълнувано споделя докт. Георги Канев. В инициативата се включват над тридесет доброволци. Като изграждането на центъра им струва малко над 900 лв., които ентусиастите събират сами.
В помещението има първоначален фонд от историческа литература, няколко компютъра и мултимедия. Центърът е отворен за всички студенти от всички университети. Тук ще се провеждат открити срещи, семинари, скоро ще бъде формиран и Управителен съвет, към когото могат да излагат своите предложения студенти, които искат да видят реализирани свои проекти. Защото проектът на студентите не е локализиран в това къде ще купонясваме тази вечер, как ще препишем утре... Едва когато човек преоткрие себе си и намери своето място за изложение на потенциала си, то тогава е открил смисъла. Това е истинско дело.
Центърът е място за образование и подготовка. "Надяваме се, новопостроеното помещение на Студентски исторически център да се изпълни със съдържание, с активен живот и ползване от страна на всеки един студент, който вижда смисъл в тази извоювана от нас малка, но значима победа", апелираха към всички гости и участници на първото заседание на Центъра организаторите.
Момчетата и момичетата са се погрижили и за външния вид на фасадата, посадили са цветя и са изградили две пейки. Изграденият център е доказателство, че идеята за доброволчеството може да бъде завладяваща, тя може да събере на едно място група хора, които с общи усилия да изградят нещо полезно за другите. А едва когато си направил нещо за другия, всъщност си разбрал кой си ти. Усетил си емпатията! Това е работа като забава!
Повече за проекта можете да откриете на www.istorici.com. Е, има ли някой!?
Всичко от автора
Няма коментари:
Публикуване на коментар