Снимка: Елена Донкова |
Интернет е място, в което възможностите са неограничени. В него ние сами избираме кои да бъдем. Ние решаваме кои качества да покажем и кои наши „дефекти” грижливо да прикрием. Правим си профили в сайтове за запознанства и създаваме образи, които поддържаме в пространството.
Получава ни се.
Тази нощ съм в мрежата.
Аз и още безброй много хора. Има всякакви – самотни, любопитни, комплексирани, търсещи нови изживявания. Казват, че тук всеки намира каквото търси. А аз нищо не търся. Чувствам се сякаш съм в един огромен виртуален магазин, където предлагането, търсенето и купуването са процеси, които никога не свършват. И аз се лутам в това пространство, опитвайки се да разбера кой всъщност се крие зад образа. Разглеждам различни профили. Някои от които привличат вниманието ми, други - не. Зависи от създадения образ.
Погледът ми се спира на Алекс – мъж от София, на 22 години. Оставил е на показ снимките си от столичните лъскави барове, които очевидно посещава често. Изглежда щастлив на снимката до новото си беемве, купено с парите на баща му. Какво пък – той живее с максимата, че в живота се успява само с много пари. Натискам червения хикс горе в десния ъгъл и продължавам да разглеждам. Отварям следващия профил. Мира – ученичка от елитна гимазия, на 17 години, от Варна. Всичките й снимките са толкова провокативни, че за миг се огледах, дали не съм объркала сайта за запознанства с някой друг такъв, за порно. Мира изглежда така, сякаш тя самата търси нещо. Или по-скоро предлага. И в двата случая, предполагам, си го получаваше – неприлично отправени покани, на които тя доброволно откликва.
Продължавам да разглеждам и изучавам образите. Отварям следващия прозорец, а там е Лора. Тя е на двайсет, все още студентка. Написала е, че се интересува от изкуство, обича да чете книги, вярва в истинската любов и е в сайта, за да намери нови приятели. Явно ги беше намерила, съдейки по десетките коментари под снимките й и многобройните „лайкове”, които получаваше.
Стана късно. Отварянето на профил след профил се превърна в безинтересно занимание за губене на време. Имената се сменяха постоянно, ала образите започнаха да се повтарят. Стана ми ясно. Всички търсят едно и също нещо и това е внимание. Всички искат чуждото одобрение от хора, които дори не познават. Сякаш този ‘магазин’ предлагаше еднакви неща, които просто опаковаше в различни цветни и лъскави панделки, за да ги „пробута” по-лесно. А съдържанието вътре беше еднакво.
На пръв поглед изглеждаше съвършено, красиво, желано. Без никакви недостатъци. Точно като милионите регистрирани потребители в подобните сайтове. Те всички имат изобилие от таланти, интереси, способности, красиви усмивки и безгрижни преживявания, заснети на снимки. Харесвани са и това им дава усещане за пълнота в животите им. Но не е ли жалко щастието да се измерва в „лайкове”, коментари и измислени приятелства? Не е ли време да излезем от мрежата?
Станислава Цветкова
Всичко от автора
Аз и още безброй много хора. Има всякакви – самотни, любопитни, комплексирани, търсещи нови изживявания. Казват, че тук всеки намира каквото търси. А аз нищо не търся. Чувствам се сякаш съм в един огромен виртуален магазин, където предлагането, търсенето и купуването са процеси, които никога не свършват. И аз се лутам в това пространство, опитвайки се да разбера кой всъщност се крие зад образа. Разглеждам различни профили. Някои от които привличат вниманието ми, други - не. Зависи от създадения образ.
Погледът ми се спира на Алекс – мъж от София, на 22 години. Оставил е на показ снимките си от столичните лъскави барове, които очевидно посещава често. Изглежда щастлив на снимката до новото си беемве, купено с парите на баща му. Какво пък – той живее с максимата, че в живота се успява само с много пари. Натискам червения хикс горе в десния ъгъл и продължавам да разглеждам. Отварям следващия профил. Мира – ученичка от елитна гимазия, на 17 години, от Варна. Всичките й снимките са толкова провокативни, че за миг се огледах, дали не съм объркала сайта за запознанства с някой друг такъв, за порно. Мира изглежда така, сякаш тя самата търси нещо. Или по-скоро предлага. И в двата случая, предполагам, си го получаваше – неприлично отправени покани, на които тя доброволно откликва.
Продължавам да разглеждам и изучавам образите. Отварям следващия прозорец, а там е Лора. Тя е на двайсет, все още студентка. Написала е, че се интересува от изкуство, обича да чете книги, вярва в истинската любов и е в сайта, за да намери нови приятели. Явно ги беше намерила, съдейки по десетките коментари под снимките й и многобройните „лайкове”, които получаваше.
Стана късно. Отварянето на профил след профил се превърна в безинтересно занимание за губене на време. Имената се сменяха постоянно, ала образите започнаха да се повтарят. Стана ми ясно. Всички търсят едно и също нещо и това е внимание. Всички искат чуждото одобрение от хора, които дори не познават. Сякаш този ‘магазин’ предлагаше еднакви неща, които просто опаковаше в различни цветни и лъскави панделки, за да ги „пробута” по-лесно. А съдържанието вътре беше еднакво.
На пръв поглед изглеждаше съвършено, красиво, желано. Без никакви недостатъци. Точно като милионите регистрирани потребители в подобните сайтове. Те всички имат изобилие от таланти, интереси, способности, красиви усмивки и безгрижни преживявания, заснети на снимки. Харесвани са и това им дава усещане за пълнота в животите им. Но не е ли жалко щастието да се измерва в „лайкове”, коментари и измислени приятелства? Не е ли време да излезем от мрежата?
Станислава Цветкова
Всичко от автора
Браво!
ОтговорИзтриванеПоздравления, Таня! Чудесен текст!
ОтговорИзтриване