 |
| Снимка: Минко Чернев |
Седя пред компютъра с чаша билков чай и се питам свободна ли съм? И какво е това свобода? Дума, която всеки изрича всеки ден, но осъзнава ли истинския й смисъл? Живеем в свободно време – свободни сме да обичаме, свободни сме да мразим. Но май правим само второто. Мразим и лепим. Малка бележка. Над нея по-голяма. По-голяма. Запълваме стената.
Модерно ли е? Хубаво ли ни е? Не знаем. Важното е, че мразим и толкова. А можем ли да обичаме? Останаха ли стени за запълване с това най-съкровено чувство? Едва ли. Нали мразим. Ще обичаме някой друг път.
Мразим малкия си роден град. Мразим държавата и управниците ни. Мразим да ставаме рано сутрин и въобще мразим да ставаме от леглото. Мразим другите. Мразим различното. Но иначе ние не сме като останалите. Социално активни в социалните мрежи, социално пасивни в живота. Скандираме „циганите на сапун”, „циганите, неграмотна сган”. И сме на мнение, че всички са такива. Точка. Не се обсъжда повече. Заковано мнение. Или не сме всички такива? Кои не са?
Гледахте ли клипчето - извинение, което направиха младежите от Стара Загора? Те се извиняват за непристойното поведение на връстниците си. Смятам, че всеки, употребяващ по-горните изрази за този етнос, ще се замисли.
Във време на траур ставаме свидетели на грозната картина, чиято рамка е обсипана единствено с алчност. Кой ще бъде новият патриарх е по-важно отколкото да се отдаде почит на починалия патриарх Максим. Почти всеки претендент за този пост е с агентурно минало, кара луксозни коли и е подражател на всичко антихристиянско.
Къде е моралът? Навярно там, където е захвърлена и вярата. Лепим бележки, слагаме етикети и мразим. Без ограничения. Каква ще е промяната? Да опитаме?
Симона Вълчанова
Всичко от автора
Модерно ли е? Хубаво ли ни е? Не знаем. Важното е, че мразим и толкова. А можем ли да обичаме? Останаха ли стени за запълване с това най-съкровено чувство? Едва ли. Нали мразим. Ще обичаме някой друг път.
Мразим малкия си роден град. Мразим държавата и управниците ни. Мразим да ставаме рано сутрин и въобще мразим да ставаме от леглото. Мразим другите. Мразим различното. Но иначе ние не сме като останалите. Социално активни в социалните мрежи, социално пасивни в живота. Скандираме „циганите на сапун”, „циганите, неграмотна сган”. И сме на мнение, че всички са такива. Точка. Не се обсъжда повече. Заковано мнение. Или не сме всички такива? Кои не са?
Гледахте ли клипчето - извинение, което направиха младежите от Стара Загора? Те се извиняват за непристойното поведение на връстниците си. Смятам, че всеки, употребяващ по-горните изрази за този етнос, ще се замисли.
Във време на траур ставаме свидетели на грозната картина, чиято рамка е обсипана единствено с алчност. Кой ще бъде новият патриарх е по-важно отколкото да се отдаде почит на починалия патриарх Максим. Почти всеки претендент за този пост е с агентурно минало, кара луксозни коли и е подражател на всичко антихристиянско.
Къде е моралът? Навярно там, където е захвърлена и вярата. Лепим бележки, слагаме етикети и мразим. Без ограничения. Каква ще е промяната? Да опитаме?
Всичко от автора
Браво!
ОтговорИзтриванеЧудесна статия! Поздравления :)
ОтговорИзтриване