Детето от спомените живее още в мен

Снимка: Елена Донкова

Започвайки своя живот, човек няма умствения капацитет още от тогава да се замисли дали всеки има точно определен път... Път, който винаги ще следва, поредица от събития, които ще му се случват. Или това зависи изцяло от него? 

Детството ти зависи изцяло от хората и средата, която те заобикаля. Не си задаваш въпроса, защо това се е случило и какъв си ти. Ти просто живееш. Но годините минават, сезоните се сменят и в главата ти изникват все повече въпроси. 

Замисляш се какъв си бил. И какъв си сега. Какво се е променило. И какво можеш да промениш за в бъдеще. Започваш да осмисляш постъпките си и да изграждаш своя път, своята съдба. Поглеждаш в огледалото и виждаш нещо ново, непознато, а всъщност това си ти. Замисляш се и се питаш оттук ли започва животът. 

Чувстваш детето в себе си и се питаш то винаги ли ще бъде някъде там в теб. Човек променя вида си, но запазва ли детското сърце в себе си или то се губи някъде по пътя на израстването. Колко е важно да изпиташ всички чувства. И променя ли те избора, който ще направиш. 

С любов или омраза ще живееш. Ти избираш какъв да си бил, какъв да си и какъв винаги да бъдеш. Опитвайки да промениш съдбата си, времето напредва. Сменяш много маски и споменът за началото избледнява. Но чувствата, които си съхранил, те запазват такъв, какъвто искаш да си цял живот. 

Започваш да разбираш все повече какъв си бил, какъв е бил животът и какво си посял по пътя. Разбираш, че красотата и любовта не са присъщи на външния свят, на плата и на това, което можеш да видиш. Красив е човек отвътре. Обич съществува, когато самият ти си обгърнат от това светло чувство. 

Започваш да откриваш красотата на всяка една малка частица. Откриваш света, красивото място, което ти се ще завинаги да остане твой дом. Последните ти думи остават: „Аз бях, Аз съм, Аз винаги ще бъда детето на света”. Поглеждаш красотата навън. Вдишваш чистия въздух. 

В мислите ти нахлуват: „Аз успях, аз оцелях, останах и показах това, което бях, което съм и винаги ще бъда”. Аз съм не само героя в моя живот, не просто кукла на конци. Аз съм сценариста. Запазвайки и пренасяйки своите чувства в теб – зрителя. 

Не е нужно да гледаш и да се учиш. Ти сам можеш да пресъздадеш своите мисли. Сам можеш да режисираш живота си и да довършиш думите: „Аз бях, Аз съм, Аз винаги ще бъда…”. Ти как би ги довършил? Ще се осмелиш ли поне един момент да бъдеш себе си, да бъдеш детето от спомените?

Десислава Гергова
Всичко от автора