НОВАТА ЖУРНАЛИСТИКА: Извинете, мой ред е!

По какво да изпратим телеграма?
Снимка: Елена Донкова

- Здравей, скъпа Елена. Ние сме добре. Поздравявам теб и цялото семейство.

Катя

Снимка: Елена Донкова

На вън снегът е затрупал празните улици. Художествеността е изгубила своята форма. Отдавна тя не е била гостенка тук. Улиците са все така прави. Но пусти. Сами си говорят маркировките. Изпищяват птичките. Някогашната фурна вече я няма. Няма го и неповторимия аромат на току-що изпечен хляб. Купоните още ги има във вехтите кесийки на бабите, но те са просто едни хвърчащи листчета. Като тези с предназначението на лекарствата, които трябва да пият стариците.

Чешмата на центъра е бездомна. Никой вече не е част от нея. А някога стичащата се вода отдавна е замръзнала в дълбокият си сън. Старото училище, последствие превърнато в интернат, е омърлушено. Само портретът на светите братя Кирил и Методий съблюдава всичко от високо. Снегът е постлал своята снежна пелерина. От комините на селските къщички пуши настроение. В пощата, както винаги, е лудница. Пощальонката раздава пенсии. В един ден цялата околия трябва да си ги получи. То едни пенсии - да платиш ток и вода, за малко илачи и дотам.

Леко встрани старица се провиква: "ИЗВИНЕТЕ, мой ред е!". Питате ме какво е ред ли? Редът може да бъде математически, може да има стилистично значение. "Всичко е на ред", обаче в онзи миг жената искаше да покаже, че тя трябва да мине.

- Аз, аз... Не съм за парите. Моля за една телеграма.

В наши дни телеграмата е загубила своята актуалност и е заменена от нови, по-модерни средства за връзка. Така например на 27 януари 2006 г. компанията Western Union, която предава текстови съобщение по телеграф от 50 години насам, прекратява тази своя услуга.

Ти пишеш ли телеграма? Просто така. Да попиташ някой как е? Да разбереш дали е добре. Нови технологии. Имейлите ни са задръстени от всевъзможни писма. С тях си предаваме информация. Но нещо им липсва. Липсва изненадата. Практично, бързо и удобно. Благодаря ти, скъпа поща. Интересно е как точно се осъществява преходът от ръчните писма и телеграми към електронните им форми. Защото можеш да "тагнеш" всичко, но не можеш да прикрепиш неочакваното писмо в пощенската кутия на жилището си. Всичко е на едни бутон разстояние.

Пътуването на днешните съобщения е бързо. Ограниченията и рамките не съществуват. Не се налага непрекъснато да издирваме адреси. През 1930 г. агенция "Асошиейтед прес" провежда интересен опит, свързан с телеграмите. Изпратена от Ню Йорк, телеграма обикаля 2 пъти света за 2 часа и 5 минути. При това скоростта на предаване значително се различава в различните краища на света. От Москва до Пекин преминава за 4 минути, а от Париж до Женева — 13 минути.

Катя не разбира от компютър. Тя не знае как се пише... Забравила е, че телеграми вече няма. Катя е възрастна старица. Тя живее скромно. Но се извинява, защото е неин ред. Катя знае, че нейната телеграма ще достигне до точния човек. Нищо, че пощальонката й обяснява, че телеграми вече нямало. "Има ги", казва Катя. Има ги в моя живот.

ИЗВИНЕТЕ, МОЙ РЕД Е! ЩЕ МОГА ЛИ НАЙ-СЕТНЕ ДА ИЗПРАТЯ ТЕЛЕГРАМАТА?

------------------------------------------------------------------------------------------------------------

* умишлено Катя е представена като Катя, а не баба Катя.

** Действието се развива в едно малко тракийско селце.