НОВАТА ЖУРНАЛИСТИКА: Един “Висящ хляб”, моля

Снимка: Елена Донкова

Търсете невидимия човек. Думите, които достигат до ушите Ви, дрехите, мимиките са само израз. Нещо се изразява чрез тях - една душа. Под външния човек има един вътрешен човек и първият само изразява втория. Всички тези външни страни са само пътища, които се събират в един център. Там е истинският човек... този вътрешен свят е втората цел, специфичната.

Улицата се възмути. Остави своята жестикулация. Едно общество не се среща с травмата на собствения си провал. Какво търсите, когато наблюдавате с очите на видимия човек? Как хората, които не могат да платят тока, чиито пенсии се кърпят, ще помогнат на онези другите, които нямат и трохите. Възмутете се! Не Вие с малкото, с разпределените аванти в селската бакалия, а тези с лъскавите лачени чипички.

Висящо кафе в България

Иде ли от Италия идеята за висящото? Дефицитът на съпричастност ли разпространи в социалните мрежи висящото кафе, висящия хляб. Опаковахме ли жестоката драма чрез такива благородни жестове? И как в последните години стигнахме дотам, че гражданската ни активност се свежда само в изпращането на SMS. Пазим ли социалното общуване в труден миг?

"Висящото" кафе превзе българското интернет пространство преди седмица. То е повлияно от разказ на покойния италиански киносценарист Тонино Гуера (1920 - 2012), в който той споделя любопитна случка с кинорежисьорите Федерико Фелини и Виторио де Сика. Колкото и да става модерно съвременното общество, някои неща не се променят. Добрината и лицемерието са част от тях. За около 50 часа каузата обединява 10 000 българи в социалните мрежи. Над 70 заведения от 30 града се включват в нея. И се шири мотото: Позволи си лукса да повярваш.

Поглед във вярата
Снимка: Елена Донкова

Все си мисля, че ако не друго, то поне вярата ни остана! Когато аз бях малка, в едно кафене на края света, когато отново имаше крайно бедни, една леличка казваше: ,,Висят ти вече 50 лв.” Това идеше да му каже на онзи човек, че въжето вече виси и че най-скоро трябва да намери изход от ситуацията. Записките се водиха в едни големи канцеларски книжлета. Правата черта висеше и си чакаше зачеркването. Да, но тогава същата тази леличка не излизаше да се покаже по новините само защото е добра и опрощава дълга на човечеца.

Не защото тогава имаше по-малко телевизии. Просто разликата между богати и бедни в смисъла на крайност в двата показателя в стратификацията не бе като че ли толкова осезаема.

Изпълняват ли днешните заведения санитарна функция? Ще приберат ли те бедните от улицата или само ще ги почерпят с едно висящо кафе? Студено ми е, че тези, които имат, колкото да преживяват, говорят за висящото, а онези – с многото се колебаят колко са висящите дупки на коланите. Нищо. Да не изпадаме в сантименталности.

Каузата е прекрасна. Пловдивската опера също се включи в инициативата с продажба на "висящи билети". Всеки любител на класическата музика може да купи "висящ" пропуск на хора, които нямат финансовата възможност да си го позволят. Варненски туроператор пък предлага "висяща почивка" и "висяща екскурзия".

Глаголът вися извира от старобълг. Висѣти. Съответствието на немски език - wanken - „клатушкам се“, а ,,висенето” в персийския - āvēz-, āvēxt-се, свързва с ,,очакване”. Искам да кажа, не очаквайте клатушкането да дойде. Един Висящ хляб, моля! Не забравяйте вълшебната дума МОЛЯ.

М - мислите на действията

О - кръг на живота

Л - лост на дните ни

Я - яснотата на емпатията