Снимка: Елена Донкова
Докато се чуваше класическата музика на Бетовен от радиото на съседа Пенчо, кака Мара вече беше отишла на селския площад. На хорището, както го наричаше 69-годишната жена, днес се състоеше кметският конкурс: “Кон лютеница яде ли?”. Целта на мероприятието е да се избере най-сприхавият и почтен българин от село Планиново. Характерът му да е по достойнство, по качество и по трудолюбие. По преценка на коня Никодим на бай Пенчо.
Именно нечифтокопитното трябва да се спре пред този селянин, който е донесъл най-сладката храна за него.
Под ясното небе се вижда всичко в тоя августовски ден – жаркото слънце, големите могили отвъд селото, та дори и селският хоремаг се отразява диагонално на хорището, където тримата граждани на село Планиново ще кръстосат шпаги.
Митьо, бивш кмет на селцето, застана първи на площада, като в кофата си взел изсъхнала сочна люцерна. Той е стратег по природа и нищо не му се е изплъзвало току-така. Завладявал е не една опустяла къща на селото…
Кака Мара излезе последна от тълпата. По белия дюлбен я познаха гледачите на представлението. Не спеше ни денем, ни нощем. От малка Мара все беше заровена под купове зелен тютюн, който все трябваше да ниже на шиш и да разнизва на канап. На родителите й това им беше поминъкът, та неведнъж са печелили от ТКЗС-то екскурзии до Русия заради най-добра реколта в селото. Та за днес в състезанието Мара си бе обрала зеления боб от градината, шушулка по шушулка, уж конят да се запъти към нея и тя да сполучи.
Кметът Йоцко (Дърворезарски, по фамилно) се засуети, щом видя “дисагите” на тримата си съграждани. Поухили се и на ум си каза: “Бай Митьо, ей, умен чиляк си. То за туй си бил кмет!” Време настана да извикат бай Пенчо да дойде да отвърже коня си и да го пусне срещу “вкусните гозби” на селския труд.
Конят изцвили, щом стопанинът му отхлаби повода. Усещаше се из цялото хорище най-силно мирисът на люцерната. Насъбралите се селяци се загледоха втренчено в животното. В очакване пред коя кофа ще се наведе. Първо, кончето Никодим завъртя опашка, изпръхтя и препусна из площада. За миг всички селяни се затичаха, но бай Пенчо им скръцна със зъби. Животното веднага се върна отново на уреченото място.
Галопирайки, нечифтокопитното се впусна към кофата с люцерна на Митьо. И точно всички, да понечат да плеснат с ръце, конят отмести глава и разклати силно гривата си. Щом пак се надвеси, отгризна от изсъхналия тютюн на баба Неделя. И в този момент всички вече изпищяха, бяха в еуфория по августовски. Митьо се ядоса и извика:
- Пенчо, това конче е нехасълно! Тютюн ще яде?! То ще се окаже мелез – я катър, я муле.
Баба Неделя отново се събу и почна да се върти като пумпал на площада.
- Ууу, аз никогиш не съм пипвала тютюн през живота си и вижте, колко съм хитра само. Спечелих. Маро, ти си цялата катранена, па не можа кончето да те подуши. – надменно и жизнерадостно викна победителката.
Кака Мара пребледня, па се осефери:
- Стринке Недельо, вие да сте живи и здрави! Велики граждани на света се оказахте вашият род!
Стоян Нешев
Публикации от автора
Именно нечифтокопитното трябва да се спре пред този селянин, който е донесъл най-сладката храна за него.
Под ясното небе се вижда всичко в тоя августовски ден – жаркото слънце, големите могили отвъд селото, та дори и селският хоремаг се отразява диагонално на хорището, където тримата граждани на село Планиново ще кръстосат шпаги.
Митьо, бивш кмет на селцето, застана първи на площада, като в кофата си взел изсъхнала сочна люцерна. Той е стратег по природа и нищо не му се е изплъзвало току-така. Завладявал е не една опустяла къща на селото…
 |
| Снимка: Елена Донкова |
Баба Неделя стъпи боса на горещия асфалт, па се изчерви, понеже всички съзряха погледите си у нея. Тихомълком си обу галошите, подпря се на овчарската тояга и се изправи рамо до рамо с Митьо. Пустата й съвест, беше отскубнала две ръкойки тютюн от сушилнята на третата претендентка кака Мара. На върволици изсъхналото растение се пареше още повече под слънцето, но баба Неделя убедено гледаше коня и вярваше, че той ще се пресегне към крадения отровен тютюн.
Кметът Йоцко (Дърворезарски, по фамилно) се засуети, щом видя “дисагите” на тримата си съграждани. Поухили се и на ум си каза: “Бай Митьо, ей, умен чиляк си. То за туй си бил кмет!” Време настана да извикат бай Пенчо да дойде да отвърже коня си и да го пусне срещу “вкусните гозби” на селския труд.
Конят изцвили, щом стопанинът му отхлаби повода. Усещаше се из цялото хорище най-силно мирисът на люцерната. Насъбралите се селяци се загледоха втренчено в животното. В очакване пред коя кофа ще се наведе. Първо, кончето Никодим завъртя опашка, изпръхтя и препусна из площада. За миг всички селяни се затичаха, но бай Пенчо им скръцна със зъби. Животното веднага се върна отново на уреченото място.
Галопирайки, нечифтокопитното се впусна към кофата с люцерна на Митьо. И точно всички, да понечат да плеснат с ръце, конят отмести глава и разклати силно гривата си. Щом пак се надвеси, отгризна от изсъхналия тютюн на баба Неделя. И в този момент всички вече изпищяха, бяха в еуфория по августовски. Митьо се ядоса и извика:
- Пенчо, това конче е нехасълно! Тютюн ще яде?! То ще се окаже мелез – я катър, я муле.
Баба Неделя отново се събу и почна да се върти като пумпал на площада.
- Ууу, аз никогиш не съм пипвала тютюн през живота си и вижте, колко съм хитра само. Спечелих. Маро, ти си цялата катранена, па не можа кончето да те подуши. – надменно и жизнерадостно викна победителката.
Кака Мара пребледня, па се осефери:
- Стринке Недельо, вие да сте живи и здрави! Велики граждани на света се оказахте вашият род!
Стоян Нешев
Публикации от автора
Няма коментари:
Публикуване на коментар