Това е мястото пред президентството, на което Лидия Петрова се самозапали
Снимка: Елена Донкова
Снимка: Елена Донкова
Не чрез разума, а въпреки него е възникнало безсилието.
Само преди седмици трябваше да прочета Ангел-Каралийчевия разказ „Майчина сълза” по време на семинарните занятия в университета за упражнения по правоговор. Без да подозирам, че малко след това ще разговарям с майката на фоторепортерката Лидия Петрова, която драсна клечка кибрит и избухна в пламъци до фонтана на президентството. Майката, която беше изплакала сълзите си през последните 24 часа, толкова бяха изминали от трагедията.
Снежана Петрова се питаше защо.
Лицето й бе сухо,
защото „нейното лястовиче” лежеше в клиниката по изгаряния, дни преди да навърши 39 г. Бореха се за живота й.
Да отхвърлим хипотезите за лудостта. Да допуснем тези за безсилието. Заради липса на сили ли издирваме маскираните, които смелили от бой семейство старци от село Малко градище, за да им откраднат 2 500 лв. „За по-добър живот” ли е оправданието на онези митничари от ГКПП-Лесово, които получавали плик с 10 250 лв. за „почерпка” и „кафе”.
Актът на Лидия е публичен. Толкова публичен, че е невъзможно да ослепеем пред социалните задачи, които тя ни постави след пламъците.
Повик за немощта? Траур на държавността?
Актът на Лидия е публичен. Толкова публичен, че е невъзможно да ослепеем пред социалните задачи, които тя ни постави след пламъците.
Протест срещу живота?
Повик за немощта? Траур на държавността?
 |
| Лидия Петрова Снимка: фейсбук |
Да бъдем герои, когато се погубваме ли? Заблуждение. Защо наричаме „борци” и „юнаци” тези, които слагат край на живота си публично? Пред децата ни. Пред всички.
„Грозната картинка... В тая държава един кадърен човек не може да си намери постоянна работа”, сподели майката на Лидия. Това е ужасът. Ексклузивният ужас. Специалният ужас. Май не разбрахме за него, защото поискахме да се отвращаваме от медиите. Да ги оплюем. Да ги наритаме. Да ги запалим. Оспорвахме им професионализма.
Обаче ужасът от вероятността една млада жена да се самозапали заради това, че няма постоянна работа – остава. Да се помолим за чудо – ужасът повече да не се повтаря.
Молихме ги да тръбят за етика
с обидни епитети.
Обаче ужасът от вероятността една млада жена да се самозапали заради това, че няма постоянна работа – остава. Да се помолим за чудо – ужасът повече да не се повтаря.
Тъжно и като в разказа. Макар самотно и изгорено, малкото лястовиче продължаваше да живее в пукнатото гърне в градината въпреки тежката зима...
СТОЯН НЕШЕВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар